Основните правила са честност, откровеност, зачитане на мнението на всеки, припомня си работата в Алианса заместник-началникът на отбраната
Роден е на 16 август 1961 г. във Варна. Завършва ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” през 1984 г. Започва офицерската си кариера като командир на щурманска бойна част на фрегата. През годините преминава през различни длъжности във Военноморските сили. Обучава се във военни академии в Русия, Унгария, САЩ, Германия, Италия. От 2011 до 2013 г. е заместник-директор на дирекция „Сътрудничество и регионална сигурност” в Международния военен щаб на НАТО в Главната квартира на Алианса в Брюксел, Белгия. От 2013 до 2016 г. е директор на същата дирекция. От 2016 г. е заместник-началник на отбраната.
– Вицеадмирал Ефтимов, през 2011 г. дадохте интервю за нашия вестник буквално дни, преди да заемете международната си длъжност в Главната квартира на НАТО. С какво настроение тръгнахте тогава към Брюксел?
– За Брюксел тръгнах, след като сдадох длъжността командир на Военноморска база Варна. Доста емоции, дори и притеснения бушуваха у мен, тъй като предстоеше предизвикателство, свързано с много неизвестни. Сдадох длъжността командир на ВМБ – Варна, след 27 г. в редовете на Военноморските сили, от които близо 20 г. – корабна служба. Естествено е в такъв момент човек да си прави равносметка и да изпитва носталгия към това, на което е посветил сила и енергия. Но така или иначе, такива моменти в живота настъпват. Както казах, новата длъжност предполагаше много неизвестни. В моите представи нормалното развитие от, да кажем, тактическо ниво, беше да се върви на оперативно, в Щаб на отбраната (ЩО). Изведнъж се оказа, че трябва да се направи скок на политико-военно ниво в международна организация. Също така предизвикателството идваше и от необходимостта човек да се докаже като професионалист, като личност. Немалко емоции произтичаха от това, по какъв начин ще представя българския офицер в Международния военен секретариат (МВС). Дотогава български офицер не беше заемал такава длъжност. Там са шест дирекции, в които шест държави могат да имат директор и заместник-директор. Длъжностите се заемат в резултата на конкурс, на подбор. Всичко това създаваше у мен вълнение, но и амбиция. Наистина това беше труден период в моята кариера.
– Как протичаше един ваш работен ден там?
– Работният процес и овладяването на неговите елементи също беше сред основните предизвикателства. Наистина е много различно и трябва време, за да се усети и да се разбере. Хубавото в практиката на Главната квартира на НАТО, в командната структура на Алианса е, че хората са толерантни и разбират предизвикателствата, с които се среща всеки новопостъпил. Работният процес е организиран и структуриран без излишна централизация и бюрокрация. Създава се възможност всеки да направи този преход и за 3–4 месеца да стане продуктивен член на дирекцията, щаба, организацията, в която е започнал работа. Една от най-коментираните характеристики на НАТО е бързината на вземане на решения. А решенията в Алианса се вземат с консенсус, който трябва да се постигне между 29-те, скоро – 30 (с предстоящото приемане на Северна Македония в Алианса – б. р.), държави членки, с отчитане на техните национални интереси и позиции. Работният процес, който подпомага достигането на този консенсус, е много добре структуриран. Дейността се основава на стандартни оперативни процедури. Те осигуряват достигането на консенсус, като се вземат предвид позициите на държавите членки, на МВС, на Международния секретариат (МС) и на Стратегическите командвания.
– По време на дейността си в Главната квартира на НАТО се изкачихте с едно стъпало в служебната йерархия. Какво се промени в службата ви?]
– Промени се отговорността. Директорът на дирекция в МВС отговаря за работния процес, обхващащ, както казах, позициите на държавите – членки на двата секретариата и на стратегическите командвания, който трябва да се изрази в краен продукт. В дадения случай в МВС това е меморандум, който изразява директиви, мнения, становища на военния секретариат. За да се стигне до крайния продукт, е нужно задълбочено познаване на процесите в Алианса, на националните позиции, експертните мнения, политиките, ресурсните рамки, за да може Военният комитет на НАТО да излезе с адекватно становище. И то в бъдеще да формира политическото становище на съвета на НАТО по определени политики по трите мисии на Алианса. Ролята на директора зависи от работата на националните представители в дирекцията. В този смисъл ръководството на дирекция от 50 души от различни националности, плюс менажирането на военните офиси на НАТО в Москва, Киев и Тбилиси, представлява наистина много интересна и амбициозна задача. Имах шанса да овладея работните механизми в НАТО като заместник-директор, да опозная хората и процесите. Това, което се опитвах, беше да изразявам позицията си, не за да налагам мнение, а за да търся най-доброто решение. Работих добре и с военните представители на държавите членки, и с ръководствата на стратегическите командвания на Алианса. Това ми позволи в процеса на гласуване на моята кандидатура да бъда определен за директор, а впоследствие мандатът ми да бъде продължен.
– Какво най-много ви впечатли по време на съвместната ви служба с военнослужещи от различните държави от НАТО? Проявяваха ли те националните си манталитетни особености, или всичко беше унифицирано, така да се каже – по стандартите на Алианса?
– Работата с хора изисква определени лидерски и ръководни качества, които мисля, че са приложими както в национален, така и в международен мащаб. В така описаната обстановка всеки представител на страна – членка на НАТО, постъпва и работи, носейки своите личностни и национални особености. Хората идват с различен опит. Някои от тях имат експертиза от работа в международна среда, в случая – в НАТО. Изискват се време, такт и умение да се създаде колектив, който е обединен около общи цели и задачи – разбираеми и поставени в контекста на Алианса. Изкуството се състоеше в това, да се обединят хора с различно самочувствие и опит около общи идеи и цели, около визията на ръководителя как да изпълни мисията и задачите на дирекцията. Основните правила и принципи, които прилагахме, бяха честност, откровеност, зачитане на мнението на всички членове на колектива. Екипно взимахме решенията в процеса на работата и се обединявахме около крайното решение, което аз утвърждавах. Националните особености си личаха, но хората ги представяха и подчертаваха в интерес на работата, в положителен смисъл. Имали сме много събития, на които всеки се е стремял да изтъкне своята национална идентичност, като правеше това по позитивен начин, в контекста на общите цели и задачи. И за доброто на колектива.
– Какво от опита Ви от Брюксел прилагате и сега като заместник-началник на отбраната?
– Споменах обстоятелствата около заминаването ми от България и започването на работа в НАТО, което си е един своеобразен културен шок. След 5 г. работа там, връщайки се в България, изпитах процес на адаптация. Още повече че не бях работил в Щаба на отбраната. Не познавах хората. А и те не ме познаваха. Попитахте как се проявяват националните манталитетни особености в НАТО. Там те не личат толкова, тъй като в Алианса работата е обединена около общоприети цели и задачи. Националните манталитетни особености си личат най-вече в национален мащаб, което определя начина на работа, на нейното организиране, общуването с колегите, дори начина на утвърждаване на позицията, която заемате. В този смисъл мога да кажа, че от работата в международна среда ми е останал принципът преди всичко да търся консенсус. Преди да се отдадат заповеди, директиви, указания, ми се струва, че ние, началниците, трябва да обясним, да аргументираме мнението си, да обединим хората, които ръководим, около позиции и заедно да ги отстояваме. Разполагаме с млади, качествени хора, които носят своите личностни особености, своя различен опит в работата на тактическо и оперативно ниво. Трябва да бъдем търпеливи и диалогични в работата с тях. Работата в интегрирано министерство изисква много добро познаване на нормативната уредба. Ако мисията на ЩО е да изгражда и усъвършенства способностите на БА и ВС, то изкуството на работата с останалите дирекции от общата и специализираната администрация се състои в това всички експерти да се обединят около общи позиции и становища, водещи до изпълнението на нашите задачи. Продуктите на интегрираното министерство в настоящия му вид по отношение на изграждането и усъвършенстването на нашите способности е резултат от обща работа на ЩО и администрациите – общата и специализираната. Имайки предвид тези особености, може да си представите колко е трудно да се постигне единомислие между хора с различни експертиза и позиции в командната верига и трудовоправните отношения. В особен смисъл това важи за ресурсното обезпечаване на способностите на БА. В голяма степен менажирането на ресурсите е в ресорните отговорности на специализираната администрация. Дълг и отговорност е на военното ръководство на ЩО да продуцира военни становища относно ресурсните процеси, насочени към изграждането на адекватни способности.
– Доколко тези взаимоотношения са по натовски стандарт, знаем, че интегрираното министерство е организирано по образец на нашите съюзници?
– Интегрираното министерство не е огледален образ на административното устройство на Главната квартира на НАТО. МВС и МС в Алианса не са интегрирани, а се намират на едно и също място. Но продуктите на МВС и на МС са свързани по смисъл. Военните становища, тоест меморандумите на Военния комитет на НАТО, са в основата на вземането на решения на Северноатлантическия съвет. Ако трябва да проектираме начина на работа на Алианса в национални условия, най-логичната връзка е военното становище на ЩО да служи за решения на специализираната и общата администрация, която определя целите, задачите и необходимостта от изграждането на способности. При нас продуктът е съвместен. Интегрираното министерство работи под формата на работни групи. В НАТО МВС работи с работни групи, а МС – с комитети. Ние, в интегрираното министерство, имаме работна група с представители на ЩО, на видовете ВС и на дирекциите от общата и специализираната администрация. Представителите на ЩО, видовете ВС и СКС трябва да изработват и отстояват общо военно становище, което по смисъла си изразява т. нар. военна експертиза в тази работна група.
– В кои направления Въоръжените сили трябва да засилят дейността си, за да бъдат адекватни на съвременните заплахи и равностойни на съюзниците ни от НАТО?
– Мога да дам лесен и труден отговор. Лесният е да се съсредоточим върху пакета Цели за способности 2017, което няма да ни даде задълбочен отговор на поставения въпрос. В днешно време много говорим какви са изводите и поуките от членството ни в НАТО, как се променихме в течение на тези 15 г. Искам да кажа, че политиките в НАТО по изграждане на способности са насочени най-вече към основната мисия и задача на Алианса – колективната отбрана. Начините на изграждане на способности за колективна отбрана според мен трябва да бъдат приложими като тенденции, технологии, концепции и виждания за изграждане на целия комплект от способности на БА и ВС. В тази връзка ми се струва, че повече от всякога трябва да засилим и усъвършенстваме способностите си по разузнаване, наблюдение, изграждане на опозната картина на обстановката и бойното поле, което да води до вземане на информирано решение и целесъобразно използване на бойните ни способности. Надявам се, че трите големи модернизационни проекта, не само като нови платформи и въоръжение, а именно чрез способностите си за разузнаване, наблюдение, целеуказване и възможността за обща свързаност в единна архитектура на командване и управление наистина ще пренесат БА в 21 век.
Здрависва се с Путин на учение в Калининград
През септември–октомври 2013 г. бях в Калининград на учението „Запад-13” и тогава имах възможност да се здрависам с руския президент Владимир Путин, който дойде да наблюдава маневрите, споделя вицеадмирал Ефтимов. Тогава за първи път натовски висши офицери присъстваха на стратегическо учение на руските въоръжени сили, бяхме трима генерали и адмирали от Алианса, допълва той.
„До края на 2013 г. и началото на 2014 г. бях отговорен за Съвета „НАТО – Русия” във военен формат. Тоест – Военният комитет на Алианса плюс Русия. Съветът се състоеше от военните представители на тогава 28 държави – членки на НАТО, плюс военен представител на Русия в Алианса. Имахме доста разностранна дейност. Всяко заседание на Военния комитет плюс Русия се подготвяше от работни групи. Имаше много делегации и работни срещи”, припомня си вицеадмирал Ефтимов. Владеенето на руски език ми помогна много, тъй като руснаците имаха голяма делегация, акредитирана в НАТО, допълва той.
„Кризата в Крим възникна по времето, когато за първи път Алиансът и Русия планираха съвместна операция. През януари 2014 г. ние, от военните органи на НАТО, заедно с Русия планирахме контролирано изнасяне на химическо оръжие от Сирия и неговото унищожаване на американски специализиран кораб в Атлантически океан. Тоест – веществата нямаше да бъдат просто изхвърлени, а щяха да се неутрализират на борда на кораба, който има инсталация и технология за това”, разказва вицеадмирал Ефтимов.
Той припомня още, че Съветът НАТО – Русия, който съществува от 2002 г., не е отменен, но от 2014 г. има решение да се събира само на политическо ниво.
„За 5 г. в Главната квартира бях свидетел на много промени в глобален мащаб, които имаха проекции в работата на Алианса и в националните становища. Общата позиция на НАТО, която беше подчертана на няколко срещи на върха, е за изграждане на способности за възпиране и диалог с Русия”, заявява заместник-началникът на отбраната. В този контекст мисля, че рано или късно Русия и НАТО, които де факто и де юре не са прекратили своя диалог, ще започнат да сближават позициите си в името на общото развитие на света и търсенето на устойчива среда за мир и сигурност, с отчет на националните интереси на всички държави, обобщава вицеадмирал Ефтимов.
