Всяка енория е взела списъци с участници от различните населени места. Белене ще участва в празненствата във връзка с посещението на папа Франциск в България през май с около 200 човека. Село Ореш например участва със 70 човека. Всяка енория има списък с участници и всички заедно с автобуси ще пътуваме до София, за да поздравим папата. Тук при нас е пребивавал Свети Йоан XXIII, който по това време все още не е бил папа, а е бил епископ, за да бъде в България като нунций. Целта му в България е била да помирява хората, да носи мир и да съдейства за по-добрия живот на католиците в страната в онези години. Това разказа пред вестник „Българска армия“ енорийският свещеник на с. Ореш, край Белене, отец Салваторе.
Той е роден в Южна Италия през 1977 г. Преди да стане пасионист, е учил за ветеринарен лекар, но не завършва образованието си. Днес обаче продължава да се занимава със животни в селото, където служи, хората го уважават и го търсят, когато имат духовни нужди и когато животните им се нуждаят от някакво лечение, а наблизо трудно се открива ветеринарен лекар. Отец Салваторе решава да стане или пасионист, или мисионер. Избира пасионистите и те го изпращат на служение в България, където е вече четири години. Първата година пребивава в гр. Русе, за да научи български език и да опознае по-подробно католическите общности в България.
Отец Енцо, който беше преди мен енорийски свещеник на с. Ореш, получи инсулт и се наложи спешно аз да го заместя. Енорията е жива. Това е първият път, в който изпълнявам служението на енорийски свещеник и много ми допада. Имаме трудности, но има и много хубави моменти, споделя отецът. Той е искал да замине за Виетнам, но го изпращат в България, за да провери сам себе си дали ще може да служи тук, преди да замине толкова далеч в Азия.
Когато дойдох в България, аз почти веднага се влюбих в страната и реших да остана. Общността ни в с. Ореш е много хубава, имаме много дейности и мероприятия, имаме различни групи и работим активно, споделя отец Салваторе.
Предвидено е участието на различни хора от различни населени места в един голям хор, който прави общи репетиции в София. Този хор ще пее църковни песнопения пред папа Франциск по време на посещението му в България през май. Хората са от различни енории, като от Белене има повече в зависимост, къде има повече католици.
Хората от Белене са репетирали и в града, преди да заминат за София, където продължават дейностите. При посещението хорът ще пее по време на литургия, която светият отец ще води. Усмивката на отец Салваторе не слиза от лицето му, изпраща ни така, както и ни посрещна, любезен, гостоприемен, отворен за всичко, което искаме да дискутираме, и макар почти да бяхме сигурни, че няма да намерим с кого да говорим от католическата общност, оказа се, че техните духовни отци са едни много топли и добродушни хора, които ни приемат като истински братя християни.
Да те ръкоположи светец!
Отец Йосиф е на 92 г., роден е в с. Ореш, където цялото население на селото са католици. Още от малък е искал да стане свещеник. Учил е в България и като енорийски свещеник е служил на различни места, включително и в Белене. По време на комунизма той е един от малкото католически свещеници в Северна България. Другите са били отец Асен, който сега е в Плевен, и отец Ириней. Само допреди 5–6 г. е бил енорийски свещеник на с. Драгомирово. След това здравето му се влошава и сега за него се грижат в Белене. Макар и да говори трудно, да се движи трудно и да чува трудно, отец Йосиф специално отдели внимание на екипа на вестник „Българска армия“, който го посети в храма в Белене.
– Отец Йосиф, от кого получавате духовния си сан като католически свещеник?
– Въведен бях в духовен сан лично от Блажени епископ Евгений Босилков.
– Какво помните за него?
– Всички се радвахме, защото българин стана владика в нашата католическа общност. Той беше голям проповедник, добър свещеник и добър владика, и то българин!
На 27 март 1994 г. папа Йоан Павел II официално признава мъченичеството на епископ Евгений Босилков. Папата благославя на извънредна аудиенция българските поклонници в Рим и чрез тях всички българи. Светият отец произнася емоционално слово, в което заявява, че мъченикът Евгений Босилков е умрял за вярата Христова.
Окървавена риза се превръща в реликва
Евгений Босилков е провъзгласен за блажен на католическата църква от папа Йоан Павел II. На 15 март 1998 г. вицепремиерът Веселин Методиев, заместник-председателят на Народното събрание Иван Куртев, тримата действащи католически български епископи Христо Пройков, Петко Христов и Георги Йовчев, както и 50 поклонници от цяла България са във Ватикана за тържествата по провъзгласяването на епископ Босилков за блажен. Когато сестрата на епископа отива в затвора в София да му занесе кошница с храна и други необходими неща, властите й връщат кошницата и отгоре е поставена една риза и други лични вещи на Блажени Евгений. Ризата е била окървавена, от което жената разбира, че нейният брат е мъртъв. Официално за неговата смърт излиза съобщение след 1975 г.
Сестрата на покойния донася ризата на пасионистите в Белене и те са направили мощи от нея, които са поставени в специална капсула, изработена във Ватикана. Днес реликвата се съхранява в светилището на Блажени Евгений в църквата в Белене.
Днес Блаженият се почита на много места в България. Католическата енория в Габрово днес носи името „Блажен Евгений Босилков“. Лични вещи на Босилков – броеницата и разпятието, което той е използвал по време на службите – са дарени на Плевенския регионален исторически музей от племенника на Босилков – Руси Дженев. Няколко седмици преди посещението на папа Йоан Павел II в България през 2002 г., барелеф на епископ Евгений Босилков, епископ Иван Романов и свещеник Флавиан Манкин бе изграден пред църквата „Пресвето сърце Иисусово“ в гр. Раковски в знак на почит към тяхното дело.
