Един от филмите във фестивала Майстори на изкуството („Мастер оф Арт“), е „Да сънуваш Мураками” – емоционална лента, която ни въвежда в света на бъдещия Нобелов лауреат по литература. Харуки Мураками, японец по произход, почти не се появява във филма. Но е изцяло вътре, видян през погледа на неговата преводачка от датски – Мет Холм. Филмът на младия режисьор Нитеш Анджаан, уж документален, е композиран почти митологично, художествено – в стила и с героите на писателя.
Борбата се води между голямата Жаба (фокусирала силите на Доброто) и Червеят (превърнал вибрациите на земята в неизтощима енергия на Омразата). Изборът е чий съюзник да бъдеш. Филмовият сюжет се колебае между рационалния анализ на Мет Холм и поетичната изтънченост на Мураками – магията и опиянението да изживяваш сънуваното като реалност. Този ониризъм помага на автора да продава всяка от книгите си в повече от 2 млн. екземпляра. Самият Мураками превежда Чандлър, Фицджералд и други големи американски автори на японски и твърди, че е повлиян не толкова от японските литературни кодове, колкото от попкултурата.
Още първата му книга „Чуй как пее вятърът“ (1979) е отличена с престижна награда. Харуки Мураками е признат от световната литературна критика за един от най-добрите съвременни японски автори.
Роден в Киото (1949), Харуки Мураками по-късно живее в Кобе. Завършва театрално изкуство в токийския университет „Васеда”, става съдържател на джазклуб в Шибоя. Като студент е участник в антивоенното движение срещу войната във Виетнам. Три години е в Гърция и Италия, 4 години преподава в университета на Принстаун. След земетресението в Кобе и атентата в токийското метро се връща в Япония (1995). Той e най-превежданият в чужбина и с най-високи тиражи на книгите си. На български са преведени 15 негови книги.
Датският режисьор с индийски произход Нитеш Анджаан: Да опитомим самотата и въображението си
– От какво се захранва въображението?
– Жабата. Сънувах сън, в който имаше двуметрова жаба. И тогава започнах да пиша филма. Събуди се като интерес към преводачката на Мураками (Мет Холм), начинът по който тя разглеждаше текста, изборите, които правеше, докато го превеждаше – всички те бяха необичайни.Това беше първият тласък към филма. Вторият е особеното въображение, което намирам в книгите на писателя – то бе от особена сплав и ми помогна да направя филма интересен.
– Самият вие превеждате ли?
– Опитвал съм се да превеждам от английски на датски. Първите 10 страници минаха добре, но ми отне много време. Разбрах, че не съм добър преводач. Опитвам се и да пиша, издадох роман със заглавие Kind of Blue. Идвам от смесени култури – аз съм от Дания, а родителите ми са от Индия. Написал съм сценария си на датски. Пиша и на английски, говоря немски, испански и искам да науча японски…
– Начинът, по който се изразява Мураками не е ли твърде различен от европейския, който е аналитичен. Това е ритуално, митологическо мислене. Има допирателна с неизвестното, но често засяда в неяснота, неразбираемост. С какво Мураками е така близък на европейските читатели?
– Сложен въпрос. Понякога мисля за връзката, която имам с творбите на Мураками – чудя се дали е така устойчива, защото съм израснал в Дания или заради това, че идвам от Индия. Това ми помага да разбирам идеите, които Мураками пише за смъртта, тя според него не е по-различна от живота. Израснал съм в един доста рационален свят, но пък съм пътувал много и съм се докосвал до други култури и начини на живот. Ако ме питате дали европеецът е отегчен от рационализма си на съвременен човек, това не е нещо, на което мога да отговоря. В книгите на Мураками са засегнати дълбоки въпроси за сексуалността, историята, порастването, любовта, съществуването. Това привлича и крайно рационалните хора. Чрез него усещаш своята самота така, че не се чувстваш несигурен. Самотата има красотата и въпреки нея се налага да живеем заедно. Виртуалният свят на телефоните ни отнема способността да се наслаждаваме чрез въображението си. А четенето на Мураками ни носи вътрешно равновесие.
