…Все още се опитвам да намеря разумна логика в онези заглавия на гръцките печатни издания, които по повод посещението на премиера Алексис Ципрас в Скопие написаха категорично и безалтернативно – Ципрас превзе Македония. Северна, разбира се, каква друга.
И представете си, колкото повече времето минава от посещението, ето, вече 10 дни, толкова повече се убеждавам, че гръцките колеги може би са имали право. И не само заради това, че по-добре познават идеите и намеренията на своя премиер да върне старото място на Гърция като лидер на Балканите. Което място по време на кризата в страната им тя логично отстъпи, без да губи надежда, че някога все пак ще си го върне. А и защото с поведението си Ципрас показа, че иска да върне
старата слава на Гърция като европейски локомотив
за всички страни от района, които виждат своята перспектива само в рамките на европейското семейство. Дали иска да превърне тези свои усилия в основен изборен коз, или си дава сметка, че е напът да си отиде от властта предвид анкетите в Гърция, които сочат солидна преднина на опозицията, няма значение. Няма значение и това, че лидерът на основната опозиционна сила в страната – Нова демокрация, Кириякос Мицотакис, напада остро Ципрас тъкмо за това, с което премиерът се гордее – Договора с Република Северна Македония от Преспа и възможностите, които той разкри пред двустранните отношения на Атина със Скопие. Това, което направи Ципрас, има сериозен европейски привкус, ориентира връзките с „вардарци“ в бъдещето и по такъв начин показа, че е държавник. Което е повече от политик. Защото политиците мислят за следващите избори, а държавниците – за следващото поколение.
Така Ципрас превзе Македония. Ако това е вярно, а то, изглежда, е, колкото и да не го харесват в Скопие (там са мно-о-о-го обидчиви!), Ципрас действаше, воден от интересите на страната си. Колкото и да създаваше впечатление, че предимно приятелските му чувства към северния съсед и към премиера Зоран Заев го водят, колкото и визитата в Скопие да бе намек за готовността му заедно със Заев да получат Нобелова награда за мир, истината е една. Ципрас действа като традиционен гръцки политик и човек, който колкото и да е новатор в действията и силен с куража си, толкова е в плен на вековните разбирания на гръцките политици от старо и ново време, че единствената задача на всеки политик в Атина независимо от неговата партийна определеност е да гарантира стабилността на страната от север. И ако може да разширява територията на държавата тъкмо в тази посока. А ако не по друг начин – и бизнесът не е толкова лош като инструмент. Ципрас заведе в Скопие голяма група от над сто бизнесмени от различните сектори на икономиката.
Ципрас обеща 500 млн. инвестиции малко му се видяха тези около 750 млн. двустранен търговски обмен, та се закани да го докара до милиард. Толкова искаме със Северна Македония и ние в София, ама съм сигурен, че гърците ще го постигнат по-лесно и по-бързо… Хора, правил съм всекидневни „маркетингови“ проучвания в скопските супермаркети и магазини да намеря поне пет, да, повтарям – пет! български стоки по рафтовете им. И не съм ги намирал. И за да е парадоксът в сравнението между София и Атина по отношение на търговския стокообмен със Скопие още по-пълен, ако съм намирал нещо, то е било в магазините от веригата супермаркети „Веро“ на гръцкия търговец Веропулос. Така че, когато Ципрас заведе бизнесмените си в Скопие да разговарят за новите перспективи с местните си колеги, той вече чукаше на отворена врата. И друг път съм писал тук – когато ние в България в началото на 90-те години на миналия век си играехме на тука има-тука нема, реформи и преход, гръцкият бизнес храбро, системно и последователно навлизаше и овладяваше основните сектори на икономиката на бившата югодържава. И при всички кризи, блокади и ембарга, при всичкото онова вето за членството на Република Македония в НАТО и в ЕС гръцкият бизнес винаги се е чувствал комфортно там.
Всичко това е част от геополитическата игра на Атина. И тя има своите исторически корени, която някои у нас подценяват. Гърция винаги през последните векове е била съюзник с Белград. За гърците връзката със Сърбия винаги е била от жизнено важно значение. За да бъде транспортната и стопанската комуникация между тях ефективна и полезна, винаги е било важно спокойствието през транзитната територия на Северна Македония. Когато тя беше в състава на Кралство Югославия и после – в Титова СФРЮ, това беше лесно да бъде осигурено. После „Братството и единството“ на Тито отиде в историята, СФРЮ се разпадна и се роди новата Република Македония. В това название в Атина видяха претенция за името „Македония“, което гърците търпяха и приемаха, защото бяха сигурни, че каквото и да стане, Белград няма да позволи на Скопие да наруши хармонията в отношенията Север–Юг.
Т.е. – по релацията Атина–Белград. Сега Ципрас връща до голяма степен спокойствието в тази връзка, превръщайки Северна Македония в устойчива транзитна територия, през която всички транспортни, енергийни и всякакви други коридори, които ще свързват Атина с Белград и ще задоволяват нуждите на Сърбия, ще бъдат „опънати“ и ще функционират нормално.
Прочетох нещо за газов интерконектор, който от Гърция ще гарантира доставките на газ за Сърбия и така – нейната енергийна сигурност. Чакайте, нямаше ли и ние да строим такъв интерконектор с руски газ от Турция, който да отива на север в Сърбия и оттам – в Европа. Да, Ципрас е получил македонското съгласие за този проект и защо да не го направи, щом като се явява един вид застъпник на интересите на Скопие в тази област. Дали нещата биха изглеждали по-различно, ако и премиерът на Северна Македония Зоран Заев би бил канен на онзи четиристранен формат, който наскоро обяви в столицата на Румъния онази „Букурещка декларация“? Заев демонстрира приятелството и с нашия премиер Борисов, и с Ципрас. Ама очевидно Заев предпочита да има за партньор колегата си от юг, просто защото приятелството им има своето материално покритие.
Има и още нещо. Ако Северна Македония се превръща постепенно в стратегически партньор на Гърция, каквото да означава това, стратегическият й съперник в района си остава Турция. В това число и за най-високото стъпало на подиума, както казват спортистите. Ципрас се опитва да намали напрежението в отношенията на Атина с Анкара, но това става бавно, може би защото в тях има много наноси от минали времена. Но трябва да признаем, че Ципрас взе преднина пред Ердоган чрез съгласието си гръцките ВВС да охраняват небето над Северна Македония. При това напълно безплатно, от което в Скопие доволно потриват ръце. Но Гърция изпревари Турция и при охраната на небето над Албания, пък и над Черна гора. Това е ключова позиция, която дава сериозно предимство на Атина пред Анкара в тази част на Западните Балкани или поне изравнява резултата. На всичко отгоре Скопие ще пренасочва за обучение своите кадри към Гърция, оттам ще получава въоръжение и снаряжение. Това може да се нарече сериозен геополитически удар по амбициите на Турция да върне позицията си на патрон на балканските държави. Без да си дава сметка, че шансовете й да им помогне по пътя на европейското членство са минимални. За НАТО – да, но за Европейския съюз – не става.
Разбира се, този текст няма претенцията да изчерпва всички геополитически промени след визитата на Алексис Ципрас в Скопие. Може би само ги загатва. Но че посещението на гръцкия премиер в Северна Македония и подписаните там споразумения и договорки ще имат дългосрочно влияние върху геополитическата ситуация на Балканите, в това съм сигурен.
