Домакините от Военновъздушната учебна база (ВВУБ) „Георги Бенковски” се бяха постарали да представят цялата техника, с която разполагат. На специално обособени места можеше да се видят както основните самолети, които са на въоръжени в базата, така също специализирана техника, леко стрелково оръжие, пилотска екипировка.
Още в началото на летателния ден зоната пред пистата стана
територия на младостта
след като с автобуси пристигнаха малчугани от детски градини и ученици от училища в Плевен, Ловеч, Долна Митрополия, Тетевен. Те разглеждаха с любопитство техниката, сядаха в кабините на самолетите, прицелваха се с оръжията, правиха си селфита, нахлупили пилотските шлемове. В това време пристигнаха и официалните гости.
Министърът на отбраната Красимир Каракачанов прие строя след рапорта на командира на ВВУБ „Г. Бенковски” полковник Петър Банков.
Преди 58 г. човечеството тръгна по своя звезден път, каза в словото си командирът на Военновъздушните сили генерал-майор Цанко Стойков. Той напомни за полета на първия български космонавт Георги Иванов през 1979 г. „След по-малко от 2 денонощия и 31 обиколки на Земята полетът приключва с драматично приземяване. За първи път в историята на пилотираната космонавтика се осъществява балистично спускане на космически кораб. Натоварването на космонавтите е почти
на границата на човешките възможности
То достига до 10 единици. На 12 април в 19,34 ч екипажът се приземява успешно”, разказа генерал-майор Стойков. „Уверен съм, че още български военни пилоти ще заемат място в световния списък на космонавтите. Убеден съм, че мечтата за продължаване на щурма към звездите е жива”, каза още той.
Радостен съм, че днес, в Деня на авиацията и космонавтиката, мога да заявя, че ангажиментът, който поех още в първия си ден като министър на отбраната, а именно – да работим за възстановяване на висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски” вече е факт, посочи в словото си министър Каракачанов. Той благодари на командването на ВВС, на институциите и обществеността в Долна Митрополия и Плевен за подкрепата и стремежа да възстановят статута на училището.
Министърът напомни, че България е една от първите нации в Европа, които започват да използват самолета за бойни цели. Моята амбиция е преди Гергьовден, за празника на българската войска, да има вече решение на Народното събрание за възстановяване на училището и от 1 януари следващата година то да започне да функционира тук, където му е мястото, каза Каракачанов.
Кметът на Долна Митрополия Поля Цоновска връчи годишната
академична награда „най-добър курсант”
от Факултет „Авиационен” на курсант Христо Владев, от специализация „Навигационни, комуникационни и информационни системи”. Отличието, което тази година е в размер на 1400 лв., е учредено от община Долна Митрополия.
„Възстановяването на военновъздушното училище е от изключително значение и за това се работи от години. Убедена съм в едно – имената на сегашния премиер, на сегашния министър на отбраната, на генералите и ръководството на ВВС, на о.з. генералите, които участваха във възстановяването на статута на военновъздушното училище, ще останат като едно от най-добрите неща в най-новата история на армията на България”, каза Цоновска. По време на словото є над множеството прелетяха на височина 200–300 м два изтребителя МиГ-29 от авиобаза „Граф Игнатиево”. Те поведоха летателното „хоро” в празничния авиационен ден. Всички устремиха поглед в облачното небе.
А там се развихри атрактивен полетен спектакъл. Самолетите „Пилатус” и L-39 демонстрираха уникалните си способности, които ги правят подходящи за обучението на летци за най-модерните съвременни бойни самолети.
Възхитената публика наблюдава пилотиране в зона сложен пилотаж на малка височина, полет в групова слетяност на малка всочина, прост пилотаж и тактическо маневриране в група и прелитане над летището в състав на смесена група във формация „Клин”. След кацането самолетите преминаваха близо до зрителите, които искрено и продължително
аплодираха въздушните асове
в пилотските кабини.
Разчетът, който сме направил, е от 1 януари с новия бюджет за 2020 г., Факултет „Авиационен” да възстанови статута си на висше военновъздушно училище, каза пред журналисти министър Каракачанов. По думите му за целта ще са необходими допълнителни средства, защото във времето преподавателският състав ще трябва да нарасне. „Още през 2018 г. бяхме отделили средства за военния университет във Велико Търново, като част от тях са за факултета в Долна Митрополия. Тези средства са над 4 млн. лв., те са отделени за сградния фонд и базата. Може би още малко средства ще бъдат необходими, за да се приведе базата във възможност да си изпълнява задълженията”, каза той в отговор на въпрос на в. „Българска армия.
По думите му се наблюдава нарастващ интерес към военната професия. „През последните две години наблюдавам как има по-голям приток от желаещи. Истината е обаче, че някои от специалностите са сложни. Изисква се добро познаване на математика, а за съжаление в някои от районите на България нивото на средното образование доста спадна. Процесът с образованието е сложен. Но има ентусиазъм”, заяви той. Министърът сподели още, че докато преди 5–6 г. кандидатите за курсанти са идвали предимно от по-малки населени места, тази година има
приети кандидати от големи градове
„Тоест, хора, които са имали възможност да изберат и нещо друго в родния си град като образование, са предпочели военното училище. Примерно имаше парадоксални случаи – хора от Варна кандидатстват в Сухопътните войски. Възражда се интересът към военната професия”, обобщи министърът на отбраната.
Бригаден генерал Пламен Богданов, началник на Националния военен университет „Васил Левски” – Велико Търново
Приеха почти всички курсанти за факултет “Авиационен”
Повече от половината места за курсанти първокурсници за новата учебна година в Националния военен университет (НВУ) вече са попълнени на ранния прием, включително почти всички бройки във факултет „Авиационен”. Това каза за в. „Българска армия” началникът на НВУ бригаден генерал Пламен Богданов, който присъства на открития летателен ден в Долна Митрополия. По думите му представянето на ранния прием е доста добро, въпреки че приемът завършва официално през юли. „Малко над половината от предвидените места по план-приема са попълнени. Но нека да видим как ще се развият нещата по-нататък, когато преминат и държавните зрелостни изпити в средните училища. Работи се усилено, както се работеше от началото на годината. Основната приемна кампания продължава с изпити из България, по факултетите, така че да се осигури възможност да кандидатстват максимално повече хора”, каза бригаден генерал Богданов.
Във връзка с предстоящото възстановяване на висшето военновъздушно училище той посочи, че предстои много работа за създаване на нормативни документи, основно в МО. „В Министерството на отбраната има работна група и се подготвят проектите от пакета документи за предстоящото решение на Народното събрание. Работата продължава, така че да не бъде изпусната някаква важна дейност, която да регламентира както дейността на бъдещото училище, така и на НВУ. Отчитат се всички фактори, които влияят”, изтъкна началникът на НВУ.
По повод празника на авиацията и космонавтиката той заяви: „Веднага ми идват в съзнанието датите от 10 до 12 април 1979 г. Ние все още сме под впечатлението на тържествата тези дни от полета на първия българин в Космоса Георги Иванов. Беше много вълнуващо, бяхме в Ловеч – родния му град. Там беше една от кулминациите на празника. През 1979 г. Георги Иванов се връща на Земята след този кризисен полет точно на 12 април, така че тази дата е двоен празник”. А на всички военнослужещи, свързали живота си с авиацията, пожела: „Така, както човек е сбъднал мечтата си да покори и въздушното пространство, и Космоса, всички да сбъдват своите мечти и да няма граници за тях”.
Подполковник Пламен Ковачев: Готови сме да излъчим и трети, и четвърти космонавт!
– Г-н подполковник, как преминаха полетите в открития летателен ден?
– Използвам повода да поздравя всички приятели на авиацията и тези, които носят небето в сърцето си. А иначе – празникът се получи отлично, защото имаше преди всичко млади хора. В навечерието на възстановяването на висшето военновъздушно училище това е радващо, защото бъдещето е в младите. А иначе самият летателен ден си беше един рутинен летателен ден. Не по-различен от всички останали, които провеждаме през цялата година. Показахме елементи, упражнения, които постоянно изпълняваме с нашите обучавани. Това не беше авиошоу. Това беше един регулярен летателен ден в Долна Митрополия.
– Имаше ли критични моменти в полетите?
– Критични моменти не мога да кажа, че е имало. Винаги е имало нестандартни ситуации. Днес пролетното време беше динамично, което обаче не ни попречи да покажем най-доброто от себе си.
– В един момент облачността, като че ли се спусна повече…
– Имаше облачност, но всички инструктори от Долна Митрополия са първокласни летци, и инструктори. Така че метеорологичната обстановка беше предизвикателство, но не и фактор, който да ни ограничи да покажем най-доброто от себе си.
– Как протича летателната подготовка в базата, по колко часа нальот постигат пилотите през годината?
– Летателната подготовка протича доста интензивно. Непрекъснато имаме някакви категории обучавани. Било то курсанти, или пък млади офицери от базите, от „Граф Игнатиево”, от „Безмер”. ВВУБ е база, която не работи за себе си, а за всички останали. Що се отнася до нальота, той наистина е важен параметър, но не е основният. Основният параметър, който целим, са способностите. Включително сме готови да посрещнем и предизвикателството на новата многоцелева платформа. Когато са ясни параметрите є, ще направим необходимите промени в програмите и във философията на летателната подготовка, така че да посрещнем това предизвикателство.
– Обучението на пилотите за тази платформа може би ще изисква известно време?
– Безспорно, конвертирането от предходна платформа към новата платформа ще отнеме някакво време. Но това не променя нашата роля, мисия и задачи в летателната подготовка на българските пилоти. Готови сме и с подготвен летателен състав, и с достатъчно авиационна техника, а надявам се – и с повече авиационна техника, да изпълним предстоящите задачи пред базата.
– Предстои да получите нов симулатор. С какво той ще улесни вашата работа?
– Точно така е. Тази седмица имахме среща с компанията, която изработва симулатора. Той ще бъде действително на много високо ниво като изпълнение и равнище на симулация. Разбира се, няма да бъде пълно ниво на симулация, но е една стъпка преди него. Възнамеряваме да го използваме много обширно – от съвсем началния етап на летателна подготовка до отработването на маньоврите за бойното използване. Особено полезен ще бъде в приборната подготовка. Там ще приемем предизвикателството да наложим някакви промени в модела на летателно обучение. Така, както се прави във всяка голяма авиация – полетите по прибори да бъдат изпълнени основно на симулатора, с по-малък процент – в реалния самолет.
– Как оценявате подготовката на днешните летци в сравнение с тази на първия български космонавт, който също се е обучавал в Долна Митрополия?
– Споменах, че ключовият фактор, който преследваме, са способностите. Гледайки способностите, обучаваме млади пилоти, които са на нивото, на което е и нашият космонавт. И двамата български космонавти са завършили ВВВУ тогава. Часовете са относително понятие. За един граждански пилот 15 000 ч са много. Но той пък, да речем, за тези часове е реализирал 5000 кацания. Само преди два месеца при нас се пенсионира един от доайените и основният методист на българската авиация – майор Попов. В рамките на своите 3000 ч той беше реализирал 7777 кацания. Така че часовете в известен смисъл са изпразнени от съдържание, стига да се придържаме към критерия способности. Считам, че подготовката, която и към настоящия момент даваме, е адекватна и не по-ниска от тази, която са получили българските космонавти в своето време.
– Може ли да се каже, че сте готови да излъчите и третия български космонавт?
– Ако тази задача ни е поставена, ще подготвим и ще излъчим и трети, и четвърти космонавт!
Използвани са и въпроси на други медии
