• На покрива й има цяла „гора“. (Унищожено от пожара!).
Катедралата имашe някои от най-старите оцелели в Париж тавани от дървесина, в това число дървета от над 200-декарова гора, изсечена през ХІІ век. Всяка греда е направена от отделно дърво. Затова и цялата тази конструкция е известна като „Гората“.
• 28 крале са изгубили главите си в нея по време на Френската революция.
През 1793 г., в разгара на Великата френска революция, 28 статуи на библейски крале в катедралата са съборени с въжета и обезглавени от тълпата. (По-рано същата година гилотината обезглавява крал Луи ХVІ, затова и побеснелите революционери нападат символите на монархията.) Оцелелите статуи, открити по-късно, днес са в музея „Клюни“.
• Двете кули на „Нотр Дам“ не са близнаци.
На пръв поглед те наистина изглеждат сякаш са идентични. Детайлен поглед показва, че северната кула е малко по-голяма от южната. Както и всички други елементи на катедралата те са строени в продължителен период от време, а това е демонстрация на колаж от архитектурни течения, а не визия, родила се в главата на един-единствен архитект.
• Веднъж камбаните й били разтопени, за да се направят оръдия.
Не само кралете статуи, но и цялата катедрала става жертва на „новото време“, въведено от дейците на Френската революция. Те нареждат от християнски храм сградата да бъде променена и да изразява Култа към Разума. Почти всичките й камбани тогава са претопени и отиват за направата на оръдия за революционерите. Звукът на хора от камбани е възстановен едва в близката до нас 2013 г.
• Наполеон и Виктор Юго спасяват „Нотр Дам“.
Когато Наполеон Бонапарт решава да се короняса за император през 1804 г. в „Нотр Дам“, сградата е в лошо състояние. Вековете упадък и нанесените от революцията щети са я довели до ръба на разрухата. Именно Наполеон връща статута й на църква и провежда церемонията си сред стените й. С това поставя начало на нов живот за „Нотр Дам“.
Виновник „Нотр Дам“ да бъде едно от бижутата на света е й най-големият и обичан френски писател Виктор Юго. В романа си „Парижката Света Богородица“ (1831 г.) той използва сградата като персонификация на самата Франция. Книгата и до днес е огромен успех, а в онези времена през ХІХ век води до организирането на акции за възстановяването на храма под наставленията на известните по онова време архитекти Жан-Баптист-Антоан Ласю и Южен Виоле-льо-Дюк.
• Чудовищата по двете главни кули са от по-нови времена.
Не от готическата епоха, която би трябвало да изразяват, а от средата на ХІХ век са гаргойлите и химерите, поставени по ъглите. Виоле-льо-Дюк нарежда поставянето им, вдъхновен от тяхното нееднократно споменаване в романа „Парижката Света Богородица“ на Юго.
• Кулата „Стрелата“ е свещен гръмоотвод. (Унищожена от пожара!).
Фотографии на катедралата отпреди злополучния сегашен пожар показват, че на върха на най-високата кула на храма, наричана „Стрелата“, е имало петел, който е имал не просто декоративна стойност. През 1935 г. три реликви – предполагаемо парче от короната от тръни на Христос, както и миниатюрни останки от Св. Дени и Св. Женевиев (двамата светци закрилници на града) са вкарани в металното тяло на птицата. Оттогава се носи мълвата, че идеята е била да се създаде един вид „свещен“ гръмоотвод, който да пази богомолците вътре в храма.
• Смята се, че органът в храма е най-големият във Франция. (Унищожен от пожара!).
Органът в „Нотр Дам“ има повече от 8000 тръби (някои останали още от ХVІІІ век). Съмнения по въпроса, разбира се, съществуват, но след сегашния пожар това няма как да бъде установено. С пожара се слага край и на огромните усилия, положени по органа в катедралата, засвирил отново през 2013 г. по случай 850-годишнината на „Нотр Дам“.
• Всички пътища водят до „Нотр Дам“
Тълпите от туристи обикновено не забелязват нещо, което се намира край катедралата – обозначаващ надпис със звезда с осем лъча, вписани в камък. Надписът гласи „Нулева точка на пътищата във Франция“.
