Миналата седмица Галерия „Финес” откри изложба на Анн дьо Колбер Христофоров, Милена Йоич и Георги Чапкънов. Събрала след години трима стари, добри приятели, експозицията е озаглавена „Среща”.
Анн е родена в Люк, Прованс, Франция, носител е на медал от Международното дружество в Париж, златен медал на Международния салон в Рим и др.
Милена Йоич завършва Художествената гимназия в София и се дипломира във Висшето училище за изкуства и художествени професии в Париж. От 2014 г. нейна творба е част от колекцията на Музея на жените в изкуството – Вашингтон. Излагала е в парижки галерии, в Лувъра, на Айфеловата кула. Според Дора Валие: „Картините й ни въздействат мигновено с декоративен разкош, особен блясък на цветовете, съчетани с необикновено вдъхновение!”
Чапкънов е сред големите ни скулптури. Завършва скулптура в НХА. Специализира в Париж. Работи в областта на рисунката, на малката и монументалната скулптура, портрета, медалиерството, декорация и украса на интериор и екстрериор. Произведения има в „Ермитажа”, музея „Пушкин” в Москва и др. Съавтор на герба на Република България (1997 г.), автор на статуята „Света Со
фия” в столицата, композицията „Баща и син Славейкови” .
В словото си пред многобройната публика проф. Иван Маразов подчерта 3 акцента в експозицията.
В Ан дьо Коблер доминира контрастно изживяване – едновременно дълбоко лирично и… космогонично. Това вътрешно противоречие привлича публиката. Природата с нейните плавни форми израства с дърветата и изведнъж – строгата архитектура на къщите. Сблъсъкът на природа и култура е опозиция и в антропологията, а на картините придава художествена плътност. Слънца присъстват почти навсякъде. Подобно на Ван Гог в конкретния пейзаж тя вижда космогонията, сътворяването на света. Картините й са магично привлекателни.
Милена прави картини предмети – тенденция още от началото на миналия век, характерна за авангарда. Вдъхновени са от балканската традиция на иконата. Но иконата е статична. А иконите на художничката носят динамика в един схоластичен свят. Пример е картината „Царското семейство”. Йоич върви по пътя 
на модерния художник, който общува с наследството. Възможност да оцениш и себе си в перспективата пред теб.
Чапкънов е от известните ни скулптори, майстор на малка пластика. Всичко му се отдава леко, сякаш го е създал в порив на вдъхновение. Скулптурата е тежко изкуство, но той създава усещане за лекота в творбите си. Портретът на Борис Димовски е хубаво напомняне за голям български художник и гражданин. Графиките, посветени на античността, са допир до нея – но колкото да се оттласне. Не са илюстрации към гръцкия епос. Чапкънов знае кой е Дионис, кои са нимфите и менадите, но ги превръща в изкусна вакханалия, както е озаглавен един от неговите барелефи.
Като цяло – това е изложба на изтънчени художници, завърши проф. Маразов.
