Познатият и непознат „Тулски Токарьов”

Доц. д-р инж. Георги Mаринов    

Мощният пистолет, известен с обозначението ТТ (Тула, Токарьов), остави своя трайна диря в оръжейната история и все още не слиза от полезрението на оръжейните специалисти и любителите на късоцевните оръжия. Това не е случайно. Пистолетът е масово използван в ожесточените битки през Втората световна война, беше част от следвоенната продукция на редица оръжейни предприятия и залегна в стандартизационните документи за съвременните средства за индивидуална балистична защита.   
    
Конструкторът на ТТ Фьодор Василиевич Токарьов е роден през 1871 г. в руското село Егорликско в Ростовска област. На 16-годишна възраст постъпва в оръжейното отделение на военнопромишленото училище в гр. Новочеркаск, където изучава занаята.  След четиригодишна подготовка постъпва в 12-и казашки полк като оръжеен майстор. Малко по-късно постъпва в юнкерско училище, след което служи като началник на въоръжението в казашки полк.
Пред 1907 г. като слушател в офицерската стрелкова школа в гр. Ораниенбаум той създава автоматична карабина, използвайки като база руската трилинейка обр. 1891 г., но по това време на персоналното автоматично оръжие се гледало с недобро око. Военните специалисти считали, че обсипването на противника с множество куршуми е излишен разход и се отдавало значение на точния единичен огън.     
След избухването на Първата световна война Токарьов е изпратен на фронта, където на практика се запознава с предимствата и недостатъците на стрелковото оръжие. Това му помага в следвоенните години, когато вече на автоматичното оръжие започва да се гледа по друг начин. Ожесточените сражения доказват на военното командване неговата перспективност и конструкторите получават зелена улица за своите разработки.
През 1925 г. конструкторът 
Токарьов разработва лека картечница 
която е приета на въоръжение в армията, а през 1927 г. създава картечен пистолет, използващ револверни патрони. 
Появата на самозарядните пистолети и тяхното широко навлизане във войските поставя пред конструктора предизвикателството да създаде пистолет, който да измести от войските придобилия популярност револвер „Наган“. Това била трудна задача, тъй като револверът имал барабан със седем патрона, изключителна надеждност и малко тегло. Конструкторът изучава задълбочено най-съвременните по това време пистолети, разработени и произвеждани в САЩ, Германия, Белгия и другите водещи страни в оръжейното производство. Той започва усилена работа и в началото на 1930 г. се появява прототип на самозаряден пистолет с калибър 7,62 мм.
 Много автори отбелязват, че до голяма степен новият пистолет на Токарьов прилича на „Браунинг М 1903“. Те имат основание дотолкова, доколкото може да се намери сходство във външния вид на двата пистолета. Обаче, ако сравнят принципите на работа и характерните особености в конструкцията, разликите са очевидни. Браунинговият пистолет използва патроните с калибър 7,65х17 мм, които позволяват залагане в конструкцията на оръжието на принципа на използване на отката на свободния затвор при неподвижна цев. Токарьовският пистолет използва мощният 7,62-мм патрон, който задължително изисква конструкцията да използва принципа на отката на заключения затвор при изстрел. Оттук са и всички конструктивни разлики.       
През юни 1930 г. 
започват първите официални изпитания 
на пистолета на Токарьов. Той бил сравняван по всички физически и бойни параметри с различни съвременни по това време образци на  „Валтер”, „Парабелум”, „Браунинг” и „Коровин”.
В края на декември 1930 г. бил изготвен доклад от председателя на приемната комисия К. П. Уборевич, в който се отбелязвало, че пистолетът на Токарьов напълно удовлетворявал изискванията за точност, далекобойност, поразяваща способност, простота при използване и ремонт. Трябва да се отбележи, че руската и нейният наследник съветската оръжейни школа имат жестоки изисквания към няколко основни параметъра на оръжията, които се изпитват. Един от тях е  надеждността. С него не се правят никакви компромиси. Оръжието се проверява за работа в условия на силна замърсеност, при ниски и високи температури, при вибрации, при ултравиолетови облъчвания, при наличие на механични деформации и др. 
Друг показател е високата поразяваща способност на оръжието. Използваният патрон 7,62х25 мм при изстрел придава на куршума начална скорост около 420–450 м/с и дулна енергия около 520–530 джаула. За сравнение може да се посочи, че куршумът на най-популярния пистолетен патрон 9х19 „Парабелум” излита с начална скорост около  350–370 м/с и дулна енергия 450–490 джаула.
Едно важно изискване, на което пистолетът успешно издържа, е простотата на работа – разглобяване, сглобяване и отстраняване на засечки. Това изискване с насмешка се нарича „дуракоустойчивост“, т. е. всеки, дори и този, който няма специална подготовка, да може без проблеми да борави с оръжието.
През февруари 1931 г. специален военен съвет приема решение да поръча производството на 1000 пистолета в оръжейния завод в гр. Тула, които да бъдат раздадени във войските. Съветът приема пистолета на въоръжение с наименованието 
„7,62-мм самозаряден пистолет, обр. 1930 г.“ 
В наименованието му обаче странно отсъства името на конструктора, но постепенно тези, които го използват, започват да го наричат ТТ (Тула, Токарьов) и така придобива неофициалното си наименование.
Драматична е съдбата на пистолета в борбата му за надмощие над револвера „Наган“. Офицерите и сержантите, свикнали с лесното боравене с револвера, първоначално приели резервирано пистолета, като се базирали на някои негови недостатъци – лесно отделяне на пълнителя от ръкохватката, тънката ръкохватка, не осигуряваща добър захват с големи длани, липсата на самовзводен механизъм и др. Това било несправедливо отношение. По един от най-важните показатели поразяваща способност следва да се отбележи, че 7,62-мм револверен патрон за „Наган“ осигурявал дулна енергия едва 220 джаула, т.е. около половината от тази на патрона на ТТ. Независимо от това резервираността продължила и през време на Втората световна война, когато паралелно с производството на пистолета ТТ се изработвали и револвери „Наган“. Това обаче не продължило дълги години и след завършване на войната ТТ бил признат като едно 
прекрасно лично оръжие за командния състав 
на армията.   
ТТ работи на принципа на използване на отката на затвора при къс ход на цевта за презареждане. Заключването на цевта при изстрел се осъществява по „браунинговия” способ с помощта на издатъци, изработени над патронника, които в изходно положение влизат в канали със същата форма, изработени във вътрешната повърхност на затворния блок. При изстрел куршумът се изтласква напред под действието на образуваните газове при изгарянето на барутния състав. Възникващата при това откатна сила принуждава заключената система затворен блок–цев за де придвижи назад. Наличието на обица под патронника ограничава движението на заключената система и принуждава в определен момент патронникът да се придвижи надолу, при което издатъците на патронника излизат от каналите на затворния блок. Този момент съвпада с момента на напускане на куршума от цевта, при което налягането в  цевта рязко спада и затворният блок полита отключен назад при въздействие на значително по-малка откатна сила. По този начин  е станало възможно използването на мощния патрон „7,62х25 мм“, създаващ голямо налягане на барутните газове. 
Ударно-спусковият механизъм е с единично действие, което не отговаря на съвременните изисквания към военните и полицейските пистолети, които са снабдени с двойнодействащи (DA) и или само двойно действащи механизми (DAO). Ударното чукче се поставя ръчно на полувзведено положение, при което се заключва ударно-спусковият механизъм.
При изстрел от 25 м 7,62-мм куршум от пистолета ТТ може да пробие чамова дъска с дебелина 150 мм, да проникне във воден пласт с дълбочина 1,2 м или 
да повали едра мечка 
Мощният патрон винаги е предизвиквал сериозни проблеми при разработване на изисквания за средствата за индивидуална балистична защита – каски и бронежилетки. Някои полицейски служби, например в Хонг Конг, през време на дежурство предпочитат да се екипират с усилени бронежилетки от трети клас на защита. Те се страхуват от срещата с престъпници, въоръжени с пистолети ТТ,  китайско производство. Полицаите шеговито наричат усилените бронежилетки „токарьовки“. 
Американските оръжейни специалисти отбелязват, че куршумът на придобилия широка популярност патрон 10 mm Аuto пробива едва половината от слоевете на използваните в американската  полиция бронежилетки втори клас. Куршумът на патрона ТТ пробива тези бронежилетки изцяло.
В съвременните стандартизационни документи на НАТО за меките панели на бронежилетките и за кевларените каски е заложено специално изискване да не се пробиват от куршумите на пистолета ТТ.
Пистолетите ТТ  са произвеждани в редица страни с някои конструктивни изменения. Китайският вариант с обозначение Modell 51 е произвеждан от фирмата Norinco. Първоначално той не се отличавал от оригинала, но впоследствие били внесени някои технологични изменения. През 1954 г. модернизираният вариант получил обозначението Type 54. На усъвършенстване били подложени кожухът на затвора, размерът на ръкохватката, която станала по-широка и по-удобна за захващане. Този вариант успял да направи 
пробив на оръжейния пазар в САЩ    
В първата половина на 80-те години на минали век бил разработен нов китайски вариант с обозначение Model 213. Той бил предназначен за стандратните в НАТО пистолетни патрони 9 mm Parabellum. Това повишило интереса към пистолета от страните, в които тези патрони били широко използвани. Те се различавали по по-едрата насечка в задната част на затворния блок. Model 213 използвал пълнител с вместимост 13 патрона. Този вариант на пистолета бил изработван в огромни количества и част от него постъпвали в различни страни с обозначение М-20. Оръжейните специалисти отбелязват редица недостатъци, свързани с ниското качество на китайските пистолети от тези модели.
В бившата Югославия, пистолетът ТТ е произвеждан с наименованието Zastava М 57. Той се различава по подобрената външност и безопасност при използване. Югославските конструктори от заводите „Црвена Застава“ поставили предпазител, блокиращ ударно-спусковия механизъм и затворния блок. Увеличен бил размерът на ръкохватката, като в нея се събирал пълнител с вместимост 9 патрона.  
Качеството на изработката на югославския пистолет значително превъзхождал оригиналите. Детайлите му били изработвани прецизно и от висококачествени материали. 
 През 1947 г. в Полша започва лицензно производство с наименование „Модел 33“. Той е точно копие на руския образец. Остана на въоръжение до края на 60-те години. 
Унгарските заводи FEG организират производството на пистолета в два варианта. Първият от тях носи обозначение „Модел 48“ и представлява точно копие на ТТ. Различава се по фирмената маркировка, нанесена върху чирените на ръкохватката.
Вторият вариант е изработван след 1958 г. Различава се по вида на използвания патрон. Унгарските оръжейници се спират на патрона 9-mm  Parabellum. 
Увеличаването на калибъра от 7,62 мм 
на 9 мм, 
довежда до нарастване на масата от 0,850 на 1,0 кг.  Този модел е изработван за нуждите на египетската армия и за това е получил обозначение „Токагипт 58“.
В Чехословакия пистолетът е произвеждан с обозначение „Модел 52“. Характерна особеност е полусвободният му затвор. Заключването на цевта към затвора се осъществява с помощта на две ролки, които при изстрел се притискат към каналите на затвора. Освен това пистолетът е снабден с лост на предпазителя, разположен в лявата задна част на рамката.
Днес всеки колекционер на оръжие се стреми да попълни своята сбирка с пистолета легенда ТТ, който е бил на въоръжение в Българската армия до около 70-те години, когато масово в армията навлизат пистолетите „Макаров“.  Колекционерите имат особено предпочитание към образците, произвеждани до началото на Втората световна война, които имат по-едра насечка на затворния блок. Те могат да се различат и по нанесената година на производство, което не е характерно за другите образци пистолети.