Желанието ни за членство в НАТО не е насочено срещу някого Министър-председателят на Грузия – Мамука Бахтадзе пред „Труд“:
Нашите очаквания са заплатите на учителите да се утроят. Образованието трябва да е доминиращият сектор на икономиката
– Доволен ли сте от посещението си в България, господин министър-председател?
– Нека започна с това, че историческите връзки между двете нации са били много силни през вековете и ние сме много горди от това. Дори ако погледнете към съвременното развитие на взаимоотношенията, особено в областта на икономиката, ще видите много позитивни тенденции. В момента България е в Топ 10 на търговските партньори на Грузия. Стокообменът между двете държави се увеличава с всяка година. В същото време усещаме неизползван потенциал в различни сектори на икономиката, сред които енергетиката и транспортът. Забелязваме, че има огромен потенциал в развитието на морския транспорт чрез фериботи и кораби, които могат да свързват грузинските и български пристанища.
– Какъв е потенциалът?
– Грузия е вход и изход на осем държави без излаз на море, които имат нужда от повече трафик и повече свързаност през Черно море с Европа. Това всъщност е и част от стратегията на Европейския съюз. България е естественият вход за нас към ЕС. В същото време България е хъб за нас, чрез който можем да имаме интернет свързаност. Поради тази причина има идея за изграждането на нова оптична връзка между Грузия и България. Ние сме изключително фокусирани върху иновативните проекти. Разбира този проект е много важен за нас, защото като цяло районът на Южен Кавказ се нуждае от бърз интернет и съм сигурен, че този проект ще бъде приет много добре, включително и от частния сектор.
– А потенциалът за развитие на отношенията между България и Грузия?
– Бих искал да кажа и няколко думи за нашите политически взаимоотношения, които са на много високо ниво. Искам да изразя своята благодарност на българското правителство, което подкрепя нашите стремежи, а стремежът на Грузия е да стане член на Европейския съюз и на НАТО. Грузия е лидер сред страните от инициативата „Източно партньорство“ на Европейския съюз и правим всичко възможно да изпълним всички критерии на ЕС, за да постигнем най-голямо сближаване с европейските институции. Нашите български приятели ни подкрепят по този път и искам да изразя своите благодарности към тях.
– Колко важно е страната ви да бъде приета в Северноатлантическия пакт?
– Членството в НАТО е основният стремеж на Грузия. Сигурността в Черно море се превърна в една от най-актуалните теми към този момент. Това е послание, което се опитваме да предадем от години, твърдейки, че без сигурност в Черноморския регион, без сигурност в тази част на света, е невъзможна устойчива сигурност в Европейското семейство. Затова сме много щастливи, че концепцията за сигурността в Черно море стана все по-важна в международния дневен ред.
– Но има сериозна съпротива срещу членството на Грузия в НАТО.
– За съжаление ние продължаваме да сме изправени пред болезнени предизвикателства, тъй 20 на сто от нашата територия все още е окупирана от Руската федерация. Въпреки тези предизвикателства, Грузия демонстрира, че може да извърши впечатляващи промени в икономическо отношение – реформи и утвърждаване на демокрацията. Както знаете, ние сме на шесто място в света по свобода на бизнеса на Световната банка (Doing Business Index, б. р.). Ние имаме едни от най-ниските данъци в света и сме една от най-свободните и отворени икономики. В основни линии се стреми да утвърдим Грузия като регионален център за бизнес, логистика, туризъм и образование. В това отношение ние разглеждаме България като един от най-важните партньори на Грузия. В същото време Грузия е мост за България към нарастващия пазар в онези осем държави, без излаз на Черно море, които използват Грузия като врата към света. И поради тези причини между нашите две държави се изгражда доста сериозно взаимодействие – включително политическо и икономическо.
– Между България и Грузия няма директни полети и мисля, че са единствените съседи в Черноморския район без въздушна връзка помежду си. Същото е и с морския транспорт – оперира една директна линия, един път седмично.
– Да, това е приоритетен проблем за нас, който трябва да решим и лично аз се опитвам да насърчавам частния сектор да проучи тази възможност. Ние ще продължим да водим разговори с компаниите, които работят в Грузия, за да разгледат възможността за директни полети до България. Това е от изключително важно значение в отношенията между двата народа и за насърчаване на бизнес свързаността.
– Грузия участва изключително активно в мисиите на НАТО в мироналагащи операции по света. За в нашите читатели искам да отбележа, че по време на мисията в Ирак, Грузия изпрати третия по големина контингент – около две хиляди души – и плати висока цена. Същото е и в Афганистан. Колко важно е Грузия да стане член на НАТО и защо?
– Да, Грузия е една от страните с най-голям принос към международните мисии и конкретно в Афганистан. Наша основна международна цел е да бъдем член на НАТО – стремеж, който има пълната подкрепа на цялото грузинско общество. Отношенията ни с НАТО сега са на най-високото си ниво и имаме много значим принос в Афганистан. Важно е да отбележа, че нашата цел да станем членове на НАТО, не е насочена срещу някого. Понякога пропагандата казва, че ако Грузия иска да стане член на НАТО, това е едва ли не насочено срещу някого. Но това не е обективен аргумент! Не е насочено срещу никого. То отговаря напълно на националните интереси на Грузия и съм абсолютно сигурен, че е и в интерес на страните от НАТО. През годините Грузия е доказала че може да допринася значително за мира навсякъде по света. Когато става въпрос за нашия регион (района на Кавказ, б.р.), разбира се че и той се нуждае от повече сигурност и траен мир. Смятам, че Грузия може да допринесе към тази идея много значително.
– Господин министър-председател, искам да ви върна 11 години назад. Тогава през април 2008-а, на срещата на върха на НАТО в Букурещ НАТО не прие Украйна и Грузия. Мнозина смятат това за голяма грешка. Само няколко месеца по-късно Южна Осетия и Абхазия бяха окупирани. Смятате ли, че ако двете държави бяха приети тогава в Алианса нямаше да има войни, като тази в Грузия и в Донбас?
– Смятам, че по-доброто решение тогава щеше да бъде да се даде на Грузия план за действие по присъединяването. Същевременно не бива да забравяме, че НАТО взе много важно решение през 2008-а. То даваше гаранции на Грузия, че в даден момент ще бъде приета в НАТО. Преди година в Брюксел същото решение беше повторено и всички страни-членки на НАТО отново потвърдиха, че Грузия един ден ще бъде приета за член на НАТО. Нашата гледна точка е, че сигурността в Черно море – сигурността в нашия регион – е от жизненоважно значение за Европейската и транс-атлантическата общност. Без устойчив мир, устойчива система за сигурност в Черно море, няма как Европа или членовете на НАТО да имат свои устойчиви системи за сигурност. Едновременно с това Грузия не е блуждаещ играч. През годините сме демонстрирали, че допринасяме към тази философия, която да направи региона ни по-сигурно място. Ако вземем всичко това предвид, Грузия заслужава да е член на НАТО и се радваме че НАТО ни посреща с отворени врати.
Наскоро взетото решение за Северна Македония също е окуражаващо. Смятам че от гледната точка на НАТО, политиката на отворените врати е единственият правилен път напред, предвид всички предизвикателства, пред които е изправен регионът ни.
– Войната остави десетки хиляди бежанци в Грузия и те нямат достъп до собствените си домове в Абхазия и Южна Осетия. Как може да се реши драмата на всички тези хора?
– За съжаление, Русия продължава да окупира двата района, исторически принадлежащи на Грузия. Руската федерация не изпълнява задълженията си, поети през 2008 г. да изтегли войските си от нашите територии. В момента ние сме изцяло съсредоточени върху въпроси от хуманитарен характер, защото местното население в окупираните територии на Грузия се свива с всяка следваща година. В момента е пет до шест пъти по-малко, отколкото преди окупацията. Затова разработихме нова мирна инициатива с участието и на международната общност. Нарекли сме я „Крачка към по-добро бъдеще“ (Step2BetterFuture). Опитваме се да създадем нови възможности за хората, които все още живеят в окупираните територии, за да имат нормален достъп до здравеопазване и образование; да имат възможности да развиват микро и малки бизнеси. Напълно сме съсредоточени върху мирното разрешаване на конфликта. За съжаление Русия продължава да подкопава нашите мирни инициативи, но ние ще продължим уверено да преследваме разрешаването на конфликтите по мирен път и с мирни инициативи. Няма алтернатива на мирното решение. Това е нашата философия. И по някакъв начин трябва да спрем процеса на обезлюдяване на окупираните територии. Хората ги напускат и ако тази тенденция продължи, ще ни е много трудно да се справим с предизвикателствата. Трябва да спрем процеса на обезлюдяване. Затова и основното ми послание е съсредоточено върху хуманитарните дела, върху мирни инициативи и процеси, посредством които да се създадат нови възможности за хората в окупираните територии, благодарение на които те да останат там и да продължат да водят нормален живот. Опитваме се да консолидираме международните усилия и правим всичко възможно, за да лансираме тези мирни инициативи.
– Вашите приоритети като министър-председател са образованието, зелените технологии и мирните инициативи. Колко важно е образованието за една нация, за Грузия в частност?
– Нашата философия е развитие на човешкия капитал. Смятам, че най-големият актив, който има Грузия са нейното общество, нейният народ. Оттам и развихме нова инициатива. Наша национална идея е да инвестираме 6% от Брутния вътрешен продукт на година в образованието. Това представлява около една четвърт от нашия държавен бюджет. Законодателно ще обвържем не само това правителство, но и следващите с ангажимента да инвестират най-малко 6 на сто от БВП в образование и развитие на човешкия капитал. Дълбоко вярвам, че тази реформа ще ни помогне да превъзмогнем всички предизвикателства, които срещаме в Грузия. Разбира се реформа в образователния сектор е дългосрочен процес. Не може да се случи за една нощ. Затова и бихме искали да имаме много силно законодателство, което да гарантира че тези 6 % от БВП – с висок ръст на инвестиции – ще бъдат гарантирани за десетилетия напред.
– Защо зелена икономика?
– Що се отнася до зелената икономика, аз лично смятам, че едно от големите предимства, които има Грузия, са нашето местоположение и красива природа. Ние сме една от най-богатите хидроресурси страни в света и разполагаме с всички предварителни условия, за да сме много успешни в преследването на зелената икономика. Сега ще съсредоточим вниманието си и в областта на земеделието, ще се концентрираме върху производството на органични храни. Що се отнася до сектора на индустрията – откриваме нов завод в Грузия, който ще произвежда електрически автомобили, за да намалим консумацията на горива в страната. Насочили сме също така и към увеличаване на възобновяемите енергийни източници в Грузия. Имаме много конкретни планове как да превърнем икономиката си в по-зелена. Аз лично силно вярвам, че това е най-силният актив, който икономиката ни може да има в идните години.
– Когато говорите за инвестиции в образованието, това означава ли, че трябва да увеличите и заплатите на учителите?
– Нашите очаквания са заплатите на учителите да се утроят в следващите години, защото без достойно заплащане няма как образователната система да е ефикасна и устойчива. Много важно е, че сме планирали конкретни мерки и начин как да следим данните и показателите за напредъка и успеха в тази област. Световната банка публикува всяка година своя „Индекс за човешкия капитал“. Нашата амбиция е известно време след като започнем с реформите си, да сме в Топ 5 от нациите в този индекс.
– Какво ще означава това за студентите, за учениците?
– За студентите, учениците и децата това ще се изразява в съвсем нови училища и детски градини навсякъде в Грузия, които ще бъдат оборудвани с най-съвременни технологии. Това означава също така, че ще въведем центрове за професионално обучение във всички региони на Грузия, които ще направят гражданите ни готови за наемане на работа веднага след приключване на обучението си. В университетите ни реформата ще се изразява в много високи инвестиции – в тяхната инфраструктура, изследвания и развитие, науки и ниво на квалификация. Така и ще получим висок „Индекс за човешкия капитал“ в Грузия. Много от вниманието ни е съсредоточено върху иновативните сектори на икономиката и имаме нужда от сериозни инвестиции в човешкия капитал. Взаимно зависими са. Силно вярвам, че в една страна, която има амбициите да бъде успешна в XXI век, образованието трябва да е доминиращият сектор на икономиката. Надяваме се образованието у нас да достигне най-малко 11- 12 % от БВП в идните години. Оттам и очакванията ни, че ако като правителство инвестираме 6 % от БВП в образование, то частния сектор също ще бъде предразположен да инвестира еквивалента на най-малко 5 на сто от БВП. Заедно ще достигнат до 11 -12 % и това е правилния път, по който трябва да върви Грузия, за да е успешна икономика в XXI век.
Нашият гост
Министър-председателят на Грузия – Мамука Бахтадзе е роден на 9 юни 1982 година в Тбилиси. Завършил е Факултета по микроикономика и мениджмънт в Държавния университет в родния си град. Има магистратура от МГУ „М. В. Ломоносов“. Доктор на техническите науки. В продължение на 4 години е мениджър на грузинските железници. На 13 ноември 2017 г. е назначен за финансов министър в кабинета на Георгий Квиракашвили. След оставката на Квиракашвили на 13 юни 2018-а, парламентът го избира за министър-председател.
Източник: в.“Труд“
