Респираторното здраве на българина, особено в София, зависи от истинската превенция на замърсяването на въздуха, която не се прави с ходене с маска, а с политически решения и икономически мерки, смята доц. Милена Енчева. Най-честият симптом на нейните пациенти е хроничната кашлица. Честотата на алергиите нараства, а с това и тази на хроничния бронхит и бронхиалната астма. Българите все още пушат много и това държи висок броя на пациентите с хронична обструктивна белодробна болест и белодробен карцином – най-честият след мъжете и на второ място сред жените с лоша прогноза и в по-голяма част от случаите късно откриваем, без симптоми. У нас няма програма за системен скрининг на рисковите групи и истинска профилактика. Вината е и в манталитета ни. Дори и при наличие на средства, ние си поставяме диагноза и „лекуваме” кашлицата си сами… А българинът има привилегията за бърз достъп до специалист за разлика от западната практика.
За пътя си „до ВМА” доц. Милена Енчева казва, че може би не е случаен. Родена е в Добрич, завършваа Френската гимназия във Варна, но медицина учи в София. Само за малко се „разсейвала” по архитектурата, защото рисува отрано, свири на пиано и настройката й била към изкуствата… Но избрала медицината и първите 6 г. от кариерата й пак са „варненски” – в белодробната клиника на университетска болница „Св. Марина”. Там специализира и т.нар. големи вътрешни болести.
Преместването на семейството й в София поставя въпроса „накъде”. През май 2004-та с конкурс заема асистентско място в Белодробната клиника на ВМА. Става и главен асистент, защитава дисертационен труд, а от 2017-а е доцент. Винаги е харесвала повече „мануалните дейности” и затова интервенционалната пулмология й е „по сърце”. И още като асистент започва специализация по бронхология – инвазивно изследване и лечение на дихателната система. Интересът към бронхоскопиите я довежда до известна френска клиника в Марсилия, в която черпи от чуждия опит. През 2008-а спечелва стипендия на Европейската респираторна асоциация за обучение по интервенционална бронхология и стентиране – поставяне на протези за лечение на трахеални стенози. Тази специализация е основата, върху която тя развива бронхологичните процедури във ВМА, които, както казва, са нейната тръпка в пулмологията.
В Клиниката по белодробни болести във ВМА извършването на трахеобронхиална дезобструкция и стентиране чрез ригидна бронхоскопия стават стандарт на работа. Така естествено идва темата за докторантурата й – стентиране при бенигнена трахиална стеноза. Стеснението (стенозата) на трахеята най-често е резултат от увредата й с последващо натрупване на съединителна тъкан след интубация и трахеотомия за обдишване на пациентите в реанимация. Разширяването й с поставяне на цилиндрична силиконова протеза помага на пациента да диша нормално веднага след процедурата. Това са интересите й, това е нейната област, казва доц. Енчева. Клиниката е единственият център, който работи с такъв тип протези при пациенти с трахеална стеноза. За тях, не толкова многобройни, поставеният стент е като еликсир след трахеалната канюла или след мъчителните месеци със задух, през които стеснението на трахеята прогресира. Но нито процедурата, нито протезите се реинбурсират от НЗОК…
За свои учители в медицината доц. Енчева смята проф. Красимира Кисьова и доц. Димитър Калев от варненската школа, от които научава методологията на белодробните болести. И колко е ценно дори когато копираш, да следваш алгоритъм в работа с пациента. „Западната” медицина е извор на алгоритмите за диагноза и лечение. Въз основа на собствения си опит също можеш да създадеш такъв алгоритъм. Затова доц. Енчева съветва студентите и по-младите си колеги да се научат да мислят и работят по алгоритми, което улеснява и унифицира диагностиката и лечението. И те защитава в действията като лекар, казва тя, и ти помага да следваш правилните стъпки.
През последните 6 месеца доц. Енчева практикува и във френска клиника като пулмолог, където се „възползва” от възможността за специализация в областта на нарушенията на дишането по време на сън (сънна апнея) и лечение на хронична дихателна недостатъчност чрез неинвазивна вентилация. От февруари т.г. доц. Енчева наследява полк. проф. Коста Костов като началник на клиниката, от когото също е получила ценни уроци за пулмологията. Той е научен ръководител на специализацията й по белодробни болести и на дисертационния й труд. След него се появяват и френските й учители, които тя нарича „Учители с главна буква“
Влизането обаче в кабинета на началник на клиниката подрежда и първите й стъпки като администратор. Спомня си фразата от филм „всяко решение си има проблем”, обратно на познатото „всеки проблем си има решение”… Като колеги с проф. Костов са говорили за състоянието на клиниката и за бъдещето й. Специализациите навън дават вдъхновение и идеи. А няма как и лекар с почти 19-годишен стаж да ги няма. Доц. Енчева иска да следва и развива съвременната концепция за модерна белодробна клиника с всички компоненти на пулмологията днес: интервенционална бронхология, отделение за диагностика на нарушения на дишането по време на сън и личение с неинвазивна вентилация, отделение за функционални изследвания, основна клинична част. Доц. Енчева би искала да ръководи пълноценно работеща структура въпреки условията на здравната ни система. Тя смята съществуващите вече почти 20 г. клинични пътеки за пагубни и за пациентите, и за лекарите. Престъпление е да вкарваш всеки пациент в задължителна клинична пътека, всяка болест е уникална като притежателя си. Затова е важен персонализираният подход в медицината. В западната медицинска практика болестта на пациента диктува условията за диагноза и лечение, а лекарят играе главна роля в тези процеси. Клиниката по белодробни болести на ВМА винаги е била на отлично академично ниво, за което всеки от персонала има принос. Но ограниченията, поставени от системата, наистина тежат и стягат…
Във възможностите на началника на клиниката обаче е да предложи на ръководството на ВМА преструктуриране на клиниката. За да се променят отделенията, съществували формално, в структури, съответстващи на името си и отговарящи за определено направление в пулмологията, да се конкретизира отговорността на всеки от екипа при специализираност на звената.
Доц. Енчева се опитва да мотивира екипа, а първото желание на всеки началник е лекарите да могат „да правят всичко”. Но всяко нещо си иска майстора, казва тя, и принципът й е, че има област, в която ти трябва да си най-добър. Тя ще изисква всички в екипа да познават съвременните практики в пулмологията, за да могат да лекуват адекватно и модерно, неформално. Но трябва да има и експерти в отделните области, които да „задават тона” на всяко клинично отделение – бронхология, функционално изследване, неинвазивна вентилация, оценка за белодробна трансплантация. Разбира се, всичко това се прави с модерна апаратура. И това е споделено с ръководството на болницата, за да влезе Клиниката в дневния ред на модернизацията на ВМА. Специализациите и квалификационните курсове също струват скъпо, но цената на лекарския труд в здравната ни система е неадекватно оценена. А това е много демотивиращо, споделя доц. Енчева.
Сега тя гледа на това от по-високата камбанария на ръководител на професионален екип. А новите дейности трябва да са мотивирани и финансово. За да се случи всичко, сроковете, които си дава за модернизиране, за ъпдейт, са много кратки. Клиниката има интерес и готовност да подготвя пациенти за трансплантация на бял дроб. Доц. Енчева се надява след година клиниката да е на едно ниво по-нагоре от времето, в което е встъпила в началническия кабинет. И е преминала в едни по-административни води, както самата казва. Но предимно в следобедните часове, до обяд е с пациентите в клиниката. Както досега.
