Мощна стрелба от картечници, автомати и пушки, допълвана от взривове със сила на малки земетресения, разтърси брега на едно от езерата при софийския квартал Негован, до дигата на р. Лесновска. Български войници, облечени в добре познатата зимна кафява униформа от 20 век, „воюваха” срещу атакуващите ги с бойна техника „немци”.
Такава беше картината на боя по време на военноисторическата реконструкция на клуб „Братя по оръжие”, организирана с подкрепата на Министерството на отбраната. С хъс и сериозно вживяване в ролите си участниците представиха реалистична възстановка на епичните боеве при Драва, които Българската армия води срещу хитлеристите през март 1945 г. Заради ожесточеността на битката и решителността й за по-нататъшния ход на Втората световна война Дравската епопея е наречена „малкият Сталинград”.
Водещ на възстановката беше директорът на дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание” в Министерството на отбраната Иво Антонов. Облечен в униформата на ефрейтор от Българската армия, той представяше пред публиката събитията от периода 6–21 март 1945-а и действията на реконструкторите. Днес сме се събрали да почетем подвига на хилядите знайни и незнайни български воини, които в двуседмичните жестоки боеве в района на р. Драва пропиха с кръвта си унгарската земя, но спряха врага и на свой ред го отхвърлиха и преследваха на запад до пълния разгром на Третия райх, заяви Антонов. Той изтъкна, че успешното провеждане на Дравската отбранителна операция проваля настъпателните планове на Вермахта, помага за създаването на условия за настъпателната Виенска операция и по този начин ускорява края на войната.
Реконструкцията на бойните действия започна с броени мигове… тишина. Стотиците хора, дошли да гледат възстановката, сред които неколцина ветерани от Втората световна война, притихнали, очакваха началото. В този момент с боботене пред импровизираната трибуна премина „немската” колона от мотоциклети и бойни машини. Участниците бяха облечени с униформи на Вермахта, като дегизировката беше пълна, до последния детайл на облеклото, оръжието и снаряжението. „Немците” хвърляха към българските позиции позиви. В тях се апелираше към българските войници да не стрелят по техните „германски бойни другари” и да се върнат по домовете си. „Германското оръжие е непобедимо! Ние се изтегляме, за да се завърнем отново!”, гласеше закана от листовките, които вятърът разнесе по цялото бойно поле. Българите обаче нямаха намерение да се поддават на пропагандни атаки.
Напротив, те се бяха окопали в укрепена позиция край брега и със заредено оръжие бдително очакваха своя противник. И атаката не закъсня. От ракитака на другия бряг на езерото към българските позиции се устремиха лодки на „хитлеристите”. Движеха се внимателно, без да вдигат шум. Достигнаха брега, където бяха българските укрепени позиции и се впуснаха в атака. Завърза се ожесточен бой. „Германците” изстрелваха пълнител след пълнител със своите шмайзери. Българите отговориха с плътна стрелба с пушки, автомати и картечница, чийто зловещ метален лай покосяваше неприятелските редици.
Боеприпасите за военноисторическия екшън са от Българската армия. Ние, от Националната гвардейска част (НГЧ, осигурихме огневата поддръжка на „немската” армия, поясни за в. „Българска армия” полковник Петър Киндалов, началник на щаба на НГЧ. „Немците” обаче продължиха атаките си, като на помощ им дойдоха и подкрепления с моторизирана техника. Огнените кълба на взривовете, непрекъснатата стрелба на метри от публиката, пушеците от експлозиите и виковете на бойците, увлечени в яростната битка, явно импонираха на публиката, която снимаше с джиесеми всяко действие на бойното поле. А там, в последен опит да спечелят превъзходство, „немците” атакуваха с всички сили.
Но българите не се огънаха а самоотвержено отблъснаха напора на противника. Получиха помощ и от въздуха.Сякаш от облаците изникна самолет „Пилатус” от учебната авиобаза в Долна Митрополия. Машината извърши четири перфектни налитания, включително и с пикиране, за да демонстрира унищожаване на вражеската артилерия. Пилатусът беше в ролята на самолет „Месершмит Бф 109”, който през войната е бил на въоръжение в Българската армия и е извършвал полети за поддръжка на пехотата.
Така българите спечелиха битката. Както е било в действителност и през 1945-а при Драва. Публиката ръкопляскаше продължително на реконструкторите. Накрая общият строй на участниците свали кепета и каски, докато отец Константин отслужваше заупокойна молитва за загиналите знайни и незнайни български воини, паднали със смъртта на храбрите. Сред участниците, облечен като български войник, беше и народният представител от Комисията по отбрана доцент Милен Михов. „Тук съм за първи път, но иначе това ми е четвърто или пето участие с „Братя по оръжие”. Този клуб е характерен с изключителния перфекционизъм в подготовката на всеки един от реконструкторите, в оборудването, униформите, оръжието. И макар че възстановките се осъществяват в по-малки размери, те са изключително професионални с използването на техника и много добра пиротехника. Това е характерно за „Братя по оръжие”. Ние сме специалисти във възстановките за Втората световна война, нещо, което изисква изключително добра предварителна подготовка”, сподели той за в. „Българска армия”, докато зрителите се снимаха с участниците и ги разпитваха за оръжието, униформите и техниката.
Ретро техниката ще мине по жълтите павета на 6 май
На военния парад на 6 май ще видите тази техника, която е тук, в колона, както е било преди 75 г., по време на Втората световна война. Това обяви Иво Антонов по време на възстановката.
„На парада на 6 май ще представим царската Българска армия с униформи и ще минем в параден марш. Жълтите павета в никакъв случай няма да ни затруднят”, казва с усмивка Никола Манев. Той е от Велинград и се включи във възстановката край Негован с мотоциклета си BMW R75 с кош. „За първи път ще участваме в парада. Преди това ще имаме тридневни тренировки на летище „Доброславци”. На 4 май ще бъдем там всички участници, а на 6 май рано сутринта се включваме в колоната за самия парад”, допълва Манев.
Той разказва накратко историята на мотоциклетите, които участват във възстановката и се подготвят за празника на армията. „Този мотоциклет „Цюндап” е произведен през 1942 г. Пригоден е изключително за тежките военни действия в Сахара и руската кал – распутицата. Има предавка към коша и блокаж, което го прави високопроходим. Произвеждан е от 1940 до 1945 г. Цивилно производство няма освен ограничени бройки. Останали са много малко, защото самата война ги е претопила в боевете”, заявява Манев. По думите му машини от тази марка е имало и в моторните роти в Българската армия. Когато след войната им изтича ресурсът, чрез търгове ги продават на населението. В момента в България са останали 4–5 броя.
„BMW R75 също е изразено военен мотоциклет, произвеждан от 1941 до 1945 г. Високопроходим, със същите качества като цюндапа”, разказва Манев. И допълва, че му е струвало две години и половина труд и търсене на части из цяла Европа, за да възстанови своето беемве. „Мотоциклетът ми си има регистрация. Карам го. Все още стои добре на пътя”, хвали машината си Манев.
Споделя, че от клуб „Братя по оръжие” поддържат контакти с други подобни организации за възстановки в чужбина. „Преди две седмици отидохме в Словакия да представим България. На 12 май пък ще сме в Гърция. Там ще „превземаме” укрепената линия „Метакса” в местността Рупел. Поканени сме от атинския клуб и ще участваме като германски войници”, допълва Манев.
Камион – световен уникат, се включи в боя
Един от 15-те останали в света оригинални триосни камиони „Щаер 640” се включи в бойните действия край Негован. Автомобилът е доста рядък, възстановен е на 100 процента, казва собственикът на машината – Найден Марков, който е от Пловдив и членува в дружество „Братя по оръжие”. По думите му от този камион са произведени общо 3800 бройки. От тях около 800, което е голям дял, са постъпили в Българската армия. Другите 3000 са участвали във войната на страната на Вермахта. „Оцелели са, по мои проверки, защото съм обиколил всичките собственици и музеи да ги видя – общо 15 броя в целия свят. Този тук е един от двата с оригиналния мотор, докато другите 13 са с опелови двигатели”, разказва Марков.
Той посочва и друга машина, участваща във възстановката – 4-местния командирски автомобил „Кюбелваген, тип 82 – КДФ”: „Двигателят и цялата кола са разработка на Фердинанд Порше по специално задание на висшето командване на Вермахта или на фюрера. Първите машини са направени с малко по-различен диференциал, но впоследствие го променят, защото автомобилът трябвало да се движи със скорост до 7 км в час заедно с пехотата. Производствените разходи за автомобила са били по-ниски, отколкото за мотоциклет с кош.”
Кюбелвагенът е използван основно във Вермахта. „За Българската армия са поръчани около стотина броя. Използвани са като командирски и раузнавателни машини. Нашата армия не ги е получила като подарък от Вермахта, а си ги е закупила”, казва Марков. Автомобилите от тази марка имат цивилен живот след войната, като на тяхна база се произвежда легендарният „Фолксваген” – костенурка.
Хобито започва от една каска
„Бях 12-годишен, купих една каска съвсем случайно. Разбрах, че те са няколко разновидности, купих си и другите 2–3 модела. Оттам вече исках да имам и колани. Събрах и коланите. Оттам вече – униформите. Започнах да правя пълни снаряжения. Един ден искам да направя частен музей”, казва Александър Велчев, от София, колекционер на военни предмети. За четвърти път участва във възстановката край Негован – като войник от приземните части на „Луфтвафе”, които подпомагат противовъздушната артилерия.
Автори на книги за военните униформи са се консултирали с мен, казва Велчев. Искали са му предмети, фотографии, свързани с колекцията му. Много от снимките са качени в интернет. Други са в книгата „Българските военни униформи” на Александър Въчков.Откакто участвам в тези възстановки, все повече започвам да се запалвам и по военната техника, признава Велчев. „Само че в момента материално не мога да смогна да събирам и униформи, и мотори. Но е въпрос на време”, категоричен е той.
фото: Красимир ТОДОРОВ