Пламен Димитров
„Аз може да съм „котка в чувал“, но вие сте вълк в овча кожа!“ Тази фраза изрече на предизборния дебат на стадион „Олимпийски“ в Киев Володимир Зеленски в отговор на обвиненията на неговия опонент Петро Порошенко, че гласувайки за политически неопитния комедиен актьор украинците се хвърлят в неизвестното и на практика си купуват котка в чувал, без да знаят дали тя може да лови мишки. А шоуто от миналия петък наистина си заслужаваше гледането. Може би за пръв път в света двама претенденти за президентски пост се изправиха на дебат пред десетки хиляди свои привърженици на огромен стадион. Самият формат на предизборния диспут вече даваше предимство на Зеленски – ясно е, че на стадиона трудно могат да се обясняват сложни детайли от една политическа програма, там се прави шоу. Логично е професионалният шоумен да се справи по-добре с тази задача. Но Порошенко не се предаде без бой. Той също имаше разработена драматургия – говореше с ясни и къси изречения, жестикулираше енергично, а от време на време се надвесваше над своя опонент, за да стане ясно, че солидният мъж е именно действащият президент, който е с петнайсетина сантиметра по-висок от своя опонент.
В крайна сметка дебатът на стадиона едва ли е променил с нещо нагласите на избирателите, макар че едно социологическо проучване показа, че той е бил гледан от 80% от украинците. Започвайки от януари т.г., популярността на Зеленски нарастваше като снежна топка, търкаляща се по склон, покрит с мокър сняг. Тя буквално помете действащия президент. И така се стигна до тези 73,2%, които той получи на балотажа. Това е
рекордна победа
в историята на украинските президентски избори, която се доближава до стандартите на Русия и Централна Азия. За сравнение – Владимир Путин спечели вота през 2004 г. със 71,3%, през 2012 – с 63,6% и през 2018 – със 76,7%. Така протестният вот в Украйна се оказа толкова мощен, че резултатът му е сравним с това, което диктаторите в авторитарните бивши съветски републики постигат с мобилизация на целия административен ресурс на държавата.
Зеленски спечели балотажа във всички области с изключение на Лвовска. По този повод се появи шегата „Лвов не е Украйна!“ – отрицание на всичко, което знаехме досега за този град като крепост на истинската украинска национална идентичност. Особено убедителна е победата на Зеленски в източната част на страната и в южните области Николаевска и Одеска, където той взема над 85%. А в районите на Бесарабия, населени с българи, резултатът на актьора надхвърля 90% въпреки хвалбите на Порошенко, че е израснал сред българи (той е роден в Болград) и говори български език.
Победата на Зеленски е преди всичко отрицание на досегашната политика на радикализация, водена от Порошенко. В противовес на това новият президент предлага нормализация. За досегашната власт Русия бе мярка за всички неща в Украйна. Независимо дали става дума за езиковата политика, за икономиката или за международните отношения, Порошенко винаги държеше да се дистанцира от Русия и да изтъкне, че решенията му са продиктувани от извънредното положение, породено от необявената война с Москва.
Зеленски също не е
фен на Путин
достатъчно е да се изгледат някои от епизодите на неговото вечерно телевизионно шоу, за да се убедим в това. Той обаче не е геополитически екстремист. Един от малкото ясни лозунги, формулирани от него по време на кампанията, бе, че Украйна не бива да бъде нито „по-малката сестра на Русия“, нито „корумпиран партньор на Запада“.
Седмица след балотажа прахът от предизборните баталии вече сляга и всички се питат дали Зеленски е достатъчно зрял, за да се заеме с една толкова сложна задача като управлението на 40-милионна европейска държава. Трябва да се има предвид, че Украйна е полупрезидентска република и правителството се излъчва от парламента, където партията на Зеленски „Слуга на народа“ въобще не е представена. Държавният глава има контрол само над външното и силовите министерства. А редовните парламентарни избори са след половин година.
Затова първата интрига около управлението на Зеленски е ще направи ли той опит за разпускане на Върховната рада с цел да ускори парламентарния вот и така да се възползва от моментния силен политически вятър, който духа в неговите платна. В това отношение могат да му помогнат някои от партийните парламентарни фракции. На първо място това е формацията на Юлия Тимошенко, която остана трета на президентските избори, но не крие амбициите си да се съюзи със Зеленски и евентуално да стане премиер. Същевременно въпреки нокдауна от изборите Порошенко обяви, че не смята да се предава. Той ще бъде яростна опозиция и ще се бори за висок резултат на парламентарните избори.
Голяма въпросителна
продължава да виси върху екипа, с който Зеленски смята да управлява. Обикновено след изборите мнозина бързат да се наредят с победителя, но това не е гаранция, че той ще успее да подреди достатъчно силен и сплотен политически отбор. Макар че в бизнеса вече е доказал, че може да го прави. Освен че президентските правомощия са ограничени по конституция, трябва да се има предвид, че властта в Украйна функционира предимно задкулисно, лавирайки между сенчести бизнес кланове и сложни клиентелистки мрежи.
Иначе западните партньори на Украйна вече дадоха знак, че не се притесняват от смяната на властта в Киев – те са готови да работят със Зеленски, ако той следва досегашната прозападна геополитическа ориентация на страната и прави икономически реформи. Новият президент вероятно ще опита да помръдне от мъртвата точка преговорите за статута на сепаратистките райони в Донецка и Луганска област, които са извън контрола на Киев вече пет години. Зеленски даде знак, че смята да воюва преди всичко за сърцата на хората, живеещи там. Досега те биваха заклеймявани като сепаратисти, макар че повечето от тях не са участвали в антиукраинския бунт и просто са имали лошия късмет да се родят на неподходящото място. Зеленски смята, че те са украинци като всички други граждани на страната, с тях трябва да се разговаря и да бъдат убеждавани в предимствата на проевропейската и проатлантическата ориентация.
И ако в конфликта с Русия бърза промяната на статуквото е практически невъзможна, то незабавни резултати от Зеленски ще бъдат очаквани в две други ключови области –
икономиката и борбата с корупцията
Въпреки че от 2–3 г. Украйна регистрира икономически растеж, БВП все още не е достигнал докризисното ниво от 2013 г. Трудовата миграция продължава да се засилва и да застрашава с обезлюдяване цели райони на страната. Все още не е ясно каква форма ще придобие и обещаната от Зеленски антикорупционна кампания. През седмицата се появи новина, че екипът му опитва да привлече на работа в Украйна прочутата румънка Лаура Кьовеши, която е кандидат за главен прокурор на ЕС.
Каквото и да се случи по време на президентския мандат на Зеленски, той вече влезе в историята с няколко политически прецедента. Победата му имаше силен отклик в други бивши съветски републики с авторитарно управление, където хората отдавна се надяват на радикална промяна.
Щрихи от лика на новия президент
Владимир Зеленски е роден в индустриалния център Кривой Рог. В детството си е живял 4 години в Монголия, където баща му е бил на работа. Завършва право в Криворожския икономически институт, но цял живот е работил като актьор, шоумен и продуцент. Освен компанията „Студио Квартал 95”, Зеленски има дял във веригата ресторанти „ФишХаус”. На името на новия президент са регистрирани шест патента и 25 търговски марки, свързани с кинобизнеса. Богатството му е несравнимо по-малко от това на олигарсите Порошенко и Коломойски, но все пак впечатлява – още през 2017 г. Зеленски е декларирал, че има депозити и пари в брой на обща стойност от близо $1 млн., а също 15 недвижими имота, сред които пет апартамента.
По-малко известно е, че Зеленски е от еврейски произход. Той обаче не е част от еврейската общност в Украйна, никога не се е представял като евреин и никой не го е виждал да влиза в синагога. По-вероятно е да принадлежи към атеистичната традиция на късния съветски период. В едно от редките си интервюта Зеленски отклонява разговора от тази тема като казва, че религията никога не е била въпрос, който той обсъжда със семейството си на вечеря. Очаква се на церемонията по иногурацията той да се закълне с ръка върху Библията, каквато е традицията в Украйна. Впрочем, с еврейски произход е и настоящият премиер на страната Владимир Гройсман. Както и олигархът Коломойски, който обаче е президент на Обединената еврейска община на Украйна и на Европейския еврейски съюз, има израелско гражданство и живее предимно в Израел.
