Костадин Филипов
Това вече е виждано – двамата кандидати за президентския пост в Република Северна Македония отново са от двете основни и най-влиятелни партии на македонците в страната. Става дума за управляващия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) на премиера Зоран Заев и на опозиционната ВМРО–ДПМНЕ. Проф. Стево Пендаровски и проф. Гордана Силяновска–Давкова отиват на балотаж на 5 май, за да потвърдят традицията двете партии да спорят помежду си отново, но победителят да бъде определен от това, към кого ще насочат гласовете си партиите на албанската етническа общност.
Затова казвам, че това вече е виждано. Особено в есента на 1999-а, когато на първия кръг кандидатът на левицата Тито Петковски водеше на Борис Трайковски от ВМРО–ДПМНЕ с около 130 000 гласа. Разлика, която с оглед на параметрите на избирателното тяло в страната изглеждаше непреодолима. Петковски вече изстудяваше шампанското в хладилника, виждайки се президент след първия държавен глава на суверенна и независима Република Македония, стария белградски апаратчик Киро Глигоров. И изпадна в истински шок, когато разбра, че макар и с малко, Трайковски го побеждава. Дисциплинираният електорат на албанците в страната премести махалото в другата посока и Трайковски стана вторият държавен глава на независимата държава. И загина при все още неизяснени обстоятелства при самолетна катастрофа в мъгла близо до Мостар, в Босна и Херцеговина.
Ето какво се случи сега: И Пендаровски, и Силяновска–Давкова обраха гласовете на твърдите ядра на партиите, които стоят зад тях. Резултатът от около 320 000 гласа и за двамата с разлика от някакви си 4000 гласа в полза на Стево говори тъкмо за това, че и двамата въпреки напъните на изборните щабове не успяха да привлекат повече бюлетини. А и двамата преди началото на кампанията бяха обявени за независими, непартийни и неапаратни хора, все с цел да засмукват гласове от по-широката периферия. Очевидно е, а и резултатите го показват, че и Пендаровски, и Силяновска-Давкова
не са били припознати
за свой избор
от по-широките електорални слоеве. Пък и изборната им риторика, партийно оцветена, не се отдалечаваше достатъчно от позициите на партийните лидери въпреки опитите да изглежда ориентирана към по-широк кръг избиратели. Всичко се въртеше около подписания м.г. с Гърция Преспански договор и произтичащите от него конституционни промени. И най-вече една от тях – на името в Република Северна Македония. Достатъчно емоционална, третирана също така емоционално, особено от кандидатката на опозицията. Въпреки опитите за различен речник от този на политиците предизборната кампания на Пендаровски и Силяновска-Давкова сякаш бе в сянката на личностния и политическия двубой между лидерите на СДСМ и ВМРО–ДПМНЕ – премиерът Зоран Заев и лидерът на опозицията Християн Мицковски. Но и това вече е виждано.
Резултатът е – балотаж на 5 май. Играта започва от нулата, защото числата от първия кръг вече нямат значение. Сега значение има броят на хората, които ще отидат пред урните. Досегашната традиция показва, че на втория кръг гласуват по-малко хора отколкото на първия. По-малко ли – че на 21 април едвам го докараха до малко над 41 на сто активност, сякаш продължавайки тенденцията от референдума на 30 септември м.г. за демонстративно отсъствие: и тогава едва прехвърлиха необходимия ценз за избирателната активност.
В партийните щабове още от първия ден след 1-вия кръг преизчисляват коя партия колко гласове в сравнение с предишния вот, този на местните избори, е загубила. И търсят обяснение. А че са загубили и СДСМ, и ВМРО–ДПМНЕ, е ясно. И тук оправданието не бива да се търси в „разсейването“ на гласовете, причинено от 3-тия кандидат, независимия проф. Блерим Река. Той се бореше за гласове в албанския електорален корпус и спечели достатъчно много – около 80 000, че да постави под съмнение монопола върху албанските избиратели на Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети, коалиционен партньор на СДСМ във властта. Но съмнение и в подкрепата за Стево Пендаровски като първия „консенсусен кандидат“, предварително договорен от лидерите на най-голямата македонска и най-голямата партия на албанците, подкрепени от други по-малки политически формации с различна етническа идентичност.
И ако има някаква изненада в този изборен цикъл
е тъкмо фактът, че Пендаровски не успя да „дръпне“ на Силяновска-Давкова, след като предварително имаше подкрепата на толкова много политически партии и сдружения. А бившият премиер и министър на отбраната на Северна Македония Владо Бучковски даже ми прати линк към негово интервю за столична телевизия, в което твърди, че Стево Пендаровски ще победи, при това убедително, още на първия кръг на 21 април.
Но големият страх пред всички е дали на 5 май пред урните ще излязат достатъчно много избиратели. Изборното законодателство сочи, че на балотажа печели този от двамата кандидати, който има повече гласове в своя подкрепа, но само при условие че активността е най-малко 40% от общия избирателен списък. В Скопие експертите вече изчислиха, че това означава бюлетина да пуснат най-малко около 720 000 човека. Или малко повече. А общият сбор на гласовете, дадени за Пендаровски и за Силяновска-Давкова на първия тур, е около 684 000 човека – доста по-малко от ценза. Ако гласуването от 21 април се повтори в същия обем гласове, няма да се преодолее конституционната бариера. И получилият повече гласове от двамата, който и да бъде той, няма да бъде избран за петия президент на суверенна и независима Република Северна Македония. Да не припомням тенденцията гласувалите на балотажа да са по-малко от тези на първия кръг. Т.е. държавата ще остане без президент и без главнокомандващ и процедурата ще започне отначало с всички последствия за европейската интеграция на страната.
Едни провалени избори ще покажат на международната общност цялата нефункционалност на институциите в страната, цялата пропаст на поделеното общество, цялата безсмисленост на политическата битка, която се води между управляващи и опозиция, битка, лишена от общи обществени цели и стремежи. Дочувам, че французите само чакат провал в изборния процес, за да официализират възражението си против определянето на дата за начало на преговорите за членство в ЕС, насрочено за юни т.г. Ще се появяват и други гласове, като холандските, които също не горят от желание да видят в редиците на европейското семейство една държава с нефункциониращи добре институции, с колебливо правосъдие и висока степен на корупция. А както се знае, в Брюксел всеки въпрос се решава с консенсус. Не обаче като този, с който Стево Пендаровски бе посочен като кандидат на всички етнически общности в страната по думите на премиера Заев.
Ето това е залогът на управляващите социалдемократи
и коалиционните им партньори за успешния избор на петия президент на Републиката. Опозицията в лицето на ВМРО–ДПМНЕ има друг залог. Провал на Пендаровски и победа на Гордана Силяновска-Давкова ще се рекламира като аргумент за предсрочни парламентарни избори. Нали знаете риториката в подобен момент – политическото съотношение на силите в страната е променено, нужни са сериозни и дълбоки реформи, този, който ще ги провежда, трябва да има легитимност, хайде на избори. От щаба на ВМРО–ДПМНЕ вече броят населените места, които загубиха на местните избори, но в които Силяновска води пред Пендаровски. Около 40 такива места бяха изброени, и все от големите градове, в това число и столицата Скопие. Общата сума гласове дава крехкото предимство от около 4000 гласа на Пендаровски пред Силяновска-Давкова, но как да попречиш на опозицията да се похвали, че е променила общата картина в държавата.
Така че остра битка с много неизвестни ни чака на 5 май в съседката ни. Надеждата ми е, че ще я проследя на място, след което да споделя с вас впечатленията си от вота – с най-голямо удоволствие, уверявам ви.
