Няма напредък и в преговорите между Белград и Прищина
И нямаше как да го направи. Всички предварителни изказвания на домакините от Берлин, пък и някои паралелни от други държави, насочваха вниманието към срещата като към възможност за нормализиране на прекъснатия диалог между Белград и Прищина. И от Сърбия, лично от техния президент Александър Вучич идваха подобни сигнали, а и неговият косовски колега Хашим Тачи ги допълваше. И аз така съм си записал в „творческия“ календар за края на април – среща в Берлин, организирана от канцлера Ангела Меркел и от френския президент Еманюел Макрон за диалога Прищина- Белград.
Да, де, ама като хвърлиш едно око на медиите от Северна Македония, оставаш с впечатлението, че западнобалканската среща в германската столица е организирана само, за да се проведе диалог на Меркел с нейния колега от Скопие Зоран Заев. И да се раздуе балона за това какво казала германската канцлерка на своя македонски колега, как го потупала по рамото за подписания с Гърция договор от Преспа, създал условията за уверения път на Скопие към евроатлантическите интеграции. Изобщо – как Заев е „голямата работа“ и едва ли не е най-ярката звезда на форума. И как самата Меркел била потвърдила пред северомакедонския премиер желанието й да бъде изпълнено обещанието Европейската комисия през юни да предостави дата за начало на преговори на Северна Македония за членство. Е, имало някакви вътрешни възражения в Европейския съюз, при това от солидни и влиятелни страни-членки, като Франция, например. Но ето, президентът на страната Еманюел Макрон е дошъл на срещата в Берлин, а това означава, че и Париж се включва в процеса на утвърждаване на европейската перспектива на Северна Македония. Но пък и двамата лидери бяха категорични, че срещата не е за разширяването на ЕС, процес, който се води от Европейската комисия, а за стабилността и сигурността в района на Западните Балкани.
„Стабилността на Европа зависи от стабилността на Западните Балкани….
Имаме два приоритета днес в Берлин – първият са Косово и Сърбия и аз се надявам, че ще имаме разумен диалог. Вторият приоритет е Германия и Франция заедно да допринесат за стабилността на региона“, заяви Макрон. Който както го разбира, така и да тълкува тези думи. И разбира се, задължителните речитативи на похвала към Зоран Заев и постигнатото от него в преговорите с Гърция и в крайна сметка – подписването на Договора от Преспа.
Такива неща се „раздухваха“ в скопските медии. И няма как да бъде другояче. Въпреки обаянието, което Заев излъчва и с което облъчва западноевропейските лидери, те все още не са убедени в реформаторския потенциал – неговия личен, на ръководеното от него коалиционно правителство, на обществото в Северна Македония като цяло. И понеже не смеят открито да изразят своите съмнения пред северомакедонския премиер, му подхвърлят разни допълнителни условия за изпълнение на обещаната дата през юни. Например, да бъдат проведени честни и открити президентски избори Да, първият тур на 21 април мина относително добре. Но вторият? А и рискът да не бъде изпълнено изискването за най-малко 40 на сто гласували от общия избирателен списък, чиято точност е проблем на всичките онези изборни цикли, които минаха през политическата и обществена сцена от последното, и единствено, преброяване, което бе извършено на територията на Северна Македония. А това беше през 2002 г., когато оповестяването на резултатите се забави достатъчно дълго, за да породи подозрения, че от политически и етнически съображения те са били нагласени.
През 2011-а г. правителството на Никола Груевски се опита да проведе преброяване, при това с финансирането и под мониторинга на ЕС, но два-три дни преди финала му лично Груевски разпореди то да бъде прекратено поради многобройните сигнали за некоректна работа на анкетьорите. И оттогава, зададе ли се някакъв избор – местен, парламентарен или президентски, винаги Държавната изборна комисия се заема да прочиства общия списък от мъртвите души, но така си остава само с намерението.
А пък и кампанията между двата тура показва дълбочината на подялбата в обществото, което никакви външнополитически успехи, ако изобщо могат да се приемат единодушно като такива, не могат да я скрият. В един от предишните текстове тъкмо на това място споменахме за притесненията, които в Париж и в Хага имат за това дали Северна Македония заслужава да бъде поощрена с дата за преговори още през юни т. г., или все пак, процесът може да бъде отложен с няколко летни месеца. В Скопие много им се иска тъкмо Меркел да успее за накара своя колега Макрон да приеме юнската дата като реалност, без която позитивните процеси в Западните Балкани могат да бъдат компрометирани. Макар че французинът си има своя позиция, но пък самото съгласие да участва в подобен нестандартен формат за диалог с лидерите на някои държави от Западните Балкани, носи известна доза оптимизъм. Защото процесът на европеизация на Западните Балкани, част от който бяха и усилията на Германия със своя „Берлински процес“, сега ще има участието и на втората по влияние държава в Европейския съюз.
Дали и Меркел, и Макрон демонстрират ново единство по отношение на Западните Балкани с оглед на предстоящите на 26 май избори за Европейски парламент, ми е трудно да потвърдя. Но че за Заев срещите му в Берлин и изобщо участието му във форума са опит
да натрупа точки в подкрепата на своя избраник за президентския пост в Северна Македония – Стево Пендаровски, а чрез това да утвърди разклатения си авторитет след резултатите от първия тур на 21 април, това е извън всякакво съмнение.
И какво се получи? И аз се подведох по шумотевицата около участието на Зоран Заев в Западнобалканския форум в Берлин и в резултат – отклоних вниманието от същностното, за което стана дума там. Доколкото стана ясно, по „първия приоритет“ на Макрон – Сърбия и Косово, и двете страни остават на своите позиции. Вучич като условие за връщане на масата за преговори с Прищина поставя категоричното условие въведените стопроцентови вносни мита за сръбски стоки да бъдат отменени. Рамуш Харадинай, премиерът на Косово, с неговата „поразяваща уста“ отговаря – о`кей, само че признайте независимостта ни. Хашим Тачи, президентът, пък настоява ако преговорите бъдат възобновени, като посредник в диалога да бъде не само Европейската комисия чрез своя комисар по външната политика, а и човек от Съединените щати. Което си е признание за сериозната подкрепа, на която в Прищина продължават да се радват от страна на Вашингтон, но и откровение за личния и институционален провал на мисията за посредничество
в лицето на Федерика Могерини. Все пак, колкото и кратък да е периодът до 26 май – денят на изборите за европарламент, една договореност за продължаване на преговорния процес между Прищина и Белград може да „умие лицето“ на европейската дипломация и да спаси отчасти кариерата на Могерини. Промъкващите се тук-там подмятания, че срещата на Меркел и Макрон със западнобалканските лидери трябва само да утвърди някакви тайни договорености, които вече са готови, говорят повече за напразни очаквания, отколкото за реални резултати.
Всъщност, тази среща бе нужна на лидерите от Западните Балкани, въпреки техния достатъчно странен състав, да покажат, че разбират кои са държавите в ЕС, вземащи важните решения и носещи съответната отговорност за тяхното провеждане. След цялата галиматия около британския Брекзит, и Меркел, и Макрон вече могат да дишат по-спокойно. Тяхното лидерство в Европейския съюз е вече циментирано.
Е, жалко, наистина, за нашия премиер Бойко Борисов. Докато той оправяше енергийните коридори и хъбове в София, неговите хора Меркел и Макрон туриха ред в приоритетния му район – Западните Балкани.
