Глобалният световен ред най–вероятно ще предизвика увеличаване на значението на съюзите не само на континента, но и в света. За тези държави защитата на общите ценности и интереси ще изисква пълноценно участие в такива съюзи със собствен потенциал във всички сектори на сигурността. Погрешно е да се смята, че едва след като Европа осъществи амбициите си да стане световен икономически и политически играч, равностоен на САЩ, Русия и Китай, ще трябва да изгражда свой отбранителен капацитет. Напротив, той трябва да се създава паралелно с развитието на тези процеси. В противен случай решаването на
въпросите за мир или война вместо на европейско ниво ще се случва на национално
което би означавало минно поле с припламващи тук-там взривове.
Именно затова, едно оттегляне на Велкобритания, която осигурява 24% от разходите за отбрана в ЕС, 15% от личния състав на ВС и 50% от капацитета военни способности, би отслабило като цяло Съюза.
От друга страна, Брекзит събуди съзнанието за това, колко е необходим ЕС съюз. Днес 75% от гражданите му биха желали повече сътрудничество в областта на отбраната, а над 50% приемат идеята за европейска армия като добра. Разбира се, това е процес, а не еднократен организационен акт. Новата глобална стратегия за сигурност на ЕС, Постоянното структурирано сътрудничество (ПЕСКО) съгласно член 42, параграф 6 от Лисабонския договор и Европейския фонд за отбрана и Координирания ежегоден преглед на отбраната, както и по–нататъшното развитие на способностите за съвместно планиране и действие несъмнено ще увеличат крайните стойност и ефективност и ще генерират нови способности за преодоляване на кризи.
Тази структурна основа за бъдеща по–автономна обща европейска отбрана обаче стана възможна благодарение на оттеглянето на Великобритания, защото тя бе досега основната спирачка на подобна политика.
Въпреки това Великобритания е заинтересована от сътрудничество на стратегическо ниво и от едни широки рамки на сътрудничество в сигурността, което да й позволи да осъществява определено влияние в бъдещите дебати за европейската сигурност и отбрана.
На Мюнхенската конференция по сигурността през февруари т.г. Тереза Мей заяви: ”Европейската сигурност е и наша сигурност и Великбритания се задължава безусловно да я гарантира.” Проблемът обаче е, че Лондон не иска да бъде ”трета категория партньор”, като Норвегия, Швейцария и Турция, след като излезе от ЕС. Затова бе предложена формулировката „подобрен статут на трета държава”. Но на практика
оперативната главна квартира на мисията Atalanta се премества
от Northwood в испанската Рота, командването на ЕUFOR Althea в Босна и Херцеговина преминава от британско под френско командване, Лондон няма да поеме и планираното за юли 2019 г. командване на многонационална бойна група на ЕС (EU battlegroup).
Великобритания вероятно ще запази участие в инициативи като Мултинационални експедиционни сили (JEF), както и предложената от френския президент Макрон и основана на 25 юни 2018-а Европейска инициатива за интервенция (EI2).
Смята се, че Великобритания ще се ангажира по–силно в НАТО, а в политиката си ще засили антируската насоченост, подкрепяйки Полша и балтийските страни. По отношение на ЕС обаче не може да участва в органите за вземане на решение. А колкото до някои от предложенията на президента Макрон в писмото му до европейските граждани, като за създаване на Европейски съвет за сигурност с привличането на Великобритания и Договор на ЕС за отбрана и сигурност, Лондон очевидно ще има интерес, но болшинството европейски страни членки засега са скептични. Действително Макрон не аргументира предложенията си кой, кого, срещу кого ще защитава, а някои от тях са и нереалистични.
Стартирането на ПЕСКО през 2017-а показа разминаване на очакванията на някои европейски страни за единна европейска архитектура на отбраната. В Полша европейската отбрана се разбира най–вече като форма на колетивна отбрана срещу Русия в рамките на НАТО. За Франция обаче рисковете за собствената и европейската сигурност идват от Юг. Затова Париж залага на изграждането на капацитет за интервенционни военни формирования.
През последната година се очерта още едно различие между Великобритания, от една страна, и Германия, Гърция и други европейски страни, от друга. След появата на новата стратегия за национална отбрана на САЩ, според която Европа и Азия отново стават приоритетни театри на военните действия, Лондон планира в случай на конфликт по суша да може до 2025-а да въведе в Източна Европа една средно тежка дивизия със способности за усилване. С това се следва тенденцията към по–големи структури за водене на широкомащабна конвенционална война предвид и по–трудното предвиждане къде точно в Източна Европа или Балканите биха се очаквали бойни действия. Новата стратегия на Германия за следващите 15 г. е фокусирана повече върху защита на териториалната цялост на собствената страна при запазване на бригадна организация и интеграция на ВС на страните членки, а новата военна доктрина на Гърция акцентира върху средствата за отбрана.
Третото различие се очерта около искането на вицепрезидента на САЩ Майк Пенс да се изпратят военни кораби от страни – членки на НАТО, в Черно море в подкрепа на Украйна в спора за режима на Керченския пролив и Азовско море, но без участието на американски. Лондон подкрепи САЩ, но Ангела Меркел смъмри военния си министър госпожа Фон дер Лейен: ”Вие какво, Германия да воюва ли предлагате, г-жо министър? Защо да сме длъжни да пренебрегваме интересите на Германия заради интересите на САЩ?…”
При разминаването на геополитическите интереси, Берлин се опита да посредничи. Налага се мнението, че
Германия ще се ангажира повече в сферата на отбраната
и ще поеме повече отговорност.
Берлин първи ускори интеграционните процеси в Общата политика за сигурност и отбрана. Пример за това беше присъединяването на румънската 81-ва механизирана бригада и чешката 4-та бригада за бързо реагиране към германския бундесвер. Стартираха вече 2 пакета с общо 34 проекта за военната индустрия.
Негативният момент за страни като България, които нямат потенциал да се включат най–добре и изгодно в тези процеси, е, че така неизбежно се оформят различни скорости в изграждането на оперативни способности, което противоречи на принципа за равна сигурност.
България има шансове обаче да се възползва от новосъздадения Европейски фонд за отбрана с финансова рамка за 2021–2027 г. е 13 млрд. евро. При невъзможност да се включим в големи високотехнологични производствени проекти е целесъобразно да кандидатстваме за научноизследователски такива, за които са заделени 4,1 млрд. евро. Тъй като в случай на излизане на Лондон от ЕС тя ще има възможност да участва на базата на отделни или ад–хок споразумения, европейските страни ще са заинтересовани от такива, за да се възползват от високите й технологичен потенциал, база и опит.
Избягването на негативите от развитието на различни скорости и на зависимостите на европейската оръжейна индустрия е възможно да става с иницииране на подходи и проекти с предварително спечелени съмишленици, насочени към отговори на въпросите: Как ще изглежда бъдещата Европа на 27–те? В кои области да фокусираме усилията, носещи безспорни предимства? Българската отбранителна индустрия се нуждае от по–осезаема помощ от държавата и перспектива за разработките и производството си.
