Преди броени дни във ВМА екип, ръководен от проф. Неделчо Цачев, д.м., началник на Катедра по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия, извърши уникална операция, „проиграна” първо на компютър. У нас точно този метод се използва за пръв път. И кракът на 30-годишен пациент с хроничното артрозно заболяване „Болест на Бехтерев” е спасен от скъсяване със сантиметри след пробив на бедрената глава буквално в малкия таз – т.нар. ацетабуларен тунелен синдром, който предвещава увреждане и на други органи. А традиционната „циментирана” става предвещава нова операция след 10 г. Уникалното в интервенцията е в предварителната разработка на 6 стъпки в работата на хирурзите чрез специален софтуер, като се извърши реконструкция с компютърен модел на базата на резултатите от скенер и се открие най-подходящият имплант. Защото всичко – от рядката диагноза до липсата на класическо решение, оттласва екипа на проф. Цачев и към нестандартното решение – т.нар. виртуална операция. При нея всички детайли се изпипват предварително и се стига до единствения правилен вариант. То направо напомня за класическия принцип в армията: повече пот в учението, по-малко кръв в боя. Това „учение” е изисквало цели 4 месеца.
Все пак защо не е избран вариантът смяна на ставата? Проф. Цачев казва, че с това решение се избягват бъдещите реоперации. Затова с д-р Владислав Райков, ортопед, специалист и по компютърно моделиране, по 3D предоперативно планиране, работил в Германия и Швейцария, създават на базата на 3D образ предоперативния модел на операцията на този млад пациент. И досега го има този модел на работа, и досега се слагат индивидуални импланти, без да се „циментира” допълнително. Новото е, че се отива и отвъд досегашния алгоритъм на работа и на основата на компютърна анимация „се извършва” операцията преди самата операция, до най-малките детайли. Избира се най-подходящият генеричен имплант, който си е в производство, но съобразен с ринга на ставата на пациента, а не се напасва такъв в операционната. Скъсява се оперативното време, в което всяка минута по-малко е в полза на пациента.
Такъв тип работа ще се превърне в рутинна, прогнозира бъдещето в този тип операции проф. Цачев. Но и на Запад клиниките, които могат да направят виртуалния модел, са малко. Правят го не лекари, а IT специалисти от фирми, които разполагат с този софтуер. Лекарят задава задачата. А именно
в софтуера е ключът от новаторското решение
Но и в Швейцария например „виртуална” операция се прави, когато хирургът очаква усложнения, ако не се скъси оперативното време. С предоперативното планиране сега скъсяването на оперативното това е възможно. Скъпо е, но “се рентира” в такива редки, но особено тежки случаи. Тогава в операционната екипът разполага с модела на операцията върху 2 екрана. В нашия случай – принтираните 6 основни стъпки на оперативните действия. Късметът върви с начинаещия, шегува се проф. Цачев, като обосновава успеха на екипа. Очаква ги следващият случай – на смяна на става на пациентка, а лекарите ще се възползват пак от новия метод. Но както и при първия случай няма спешен момент. Пациентът е предупреден за всичко и дори му се показва „филмът” на бъдещата операция и тя се обсъжда с него.
Всъщност в този тип операции е бъдещето. Засега виртуалните операции се насочват към тежките и усложнените случаи. В Швейцария този тип операции се прилагат най-много при тумори в меките тъкани и в костите. Както и в първичното и в ревизионното протезиране. Д-р Цачев се надява първият им пациент след операцията да изживее живота си без нова операция. Защото поставената импланта и в Европа е от последно поколение дори във водещи страни като Германия и Швейцария. Да, у нас голяма част от цената й се поема от пациента. Но ако направи операцията в чужбина, ще му е в пъти по-скъпо. А след връщането губиш живата връзка с лекарския екип за някакви консултации. В този смисъл има бъдеще тази реконструктивна хирургия у нас.
Тенденцията на ставните заболявания не е все по-млади хора да боледуват. Тази привидност крие зад себе си умението на хирурзите във ВМА да диагностицират и оперират пациенти във все по-млада възраст. Преди години подобна операция на 30-годишен пациент едва ли някой ортопед би се наел да направи, споделя проф. Цачев. Така че и опитът на хирурзите, и новото поколение импланти и компютърни технологии позволяват да се оперират все по-млади пациенти, които получават шанс да се върнат поне в близко на предишното си качество на живот. Лекарите в клиниките на ВМА минават през специализации в чужбина, наслагват опит и добиват увереност. Затова и българските пациенти могат да се лекуват в нея на европейско ниво.
Протезирането и у нас, и навън вече минава за рутинна операция. Но при репротезиране заради усложнения, когато трябва да се извади старата и да се сложи нова става, новият метод на „виртуална” операция е особено подходящ. Ноу-хау-то от Швейцария е обогатено и разширено благодарение на д-р Райков. Тема, която е голямо предизвикателство и към нашите IT специалисти. Но и към лекарите рентгенолози, специалистите по образна диагностика.
Всъщност
на този кръстопът се срещат
къмпютърните специалисти и тези по образна диагностика и хирурзите. На Запад тази „среща” се случва във фирмите производители на импланти. В Европа това се налага като стандарт. И това е добър бизнес. Но в операционната трябва да си лекар… В момента развитието на този вид операции предстои да се развие, а също така и бизнесът на пътя между пазара и здравеопазването. В момента две CV-та на наши ортопеди, работили дълго в чужбина, един от тях началник на отделение на голяма болница. Проф. Цачев приема това като начало на тенденция. Но се тревожи от дисбаланса между възможностите на болница като Военната и останалите, дори в рамките на София. Какъв друг знак за здравеопазването ни – пациенти от цялата страна да търсят лечение в София, при специалистите на ВМА… Не е естествено една болница да поема толкова болни, включително лекувани другаде и с утежнения…
Д-р Цачев смята за свой учител в ортопедията и травматологията на долни крайници проф. Андрей Йотов. През 1992 г. попада при него във Втора травматология на 9-ия етаж в „Пирогов”, следва го и във ВМА заедно с проф. Асен Балтов през декември 2008-а, все в екипа на д-р Йотов. А на катедрата е началник от 3 г. Смята се наследник на школата на д-р Йотов като пионер в тазовата хирургия. Самият д-р Цачев е специалист по тазобедрена става, към ендопротезирането.
Най-новите тенденции наистина са в навлизането на компютърните модели в хирургията, все по-бързо се развива софтуерът, което развива образната диагностика, скенерите, ЯМР, рентгена, вече има 3D в операционните в мащаб да оперираш под този контрол. Това е хитът, който ще се развива през следващото десетилетие. Доколкото в имплантите е достигнат засега оптималния връх – бума на титановите и стоманените импланти. Сега хитът са компютърните технологии, които също така оптимално да позиционират имплантите в човешкото тяло. Това най-много засяга ставите, моторът на движението… Засега най-напред е развитието при операцията на колянната, тазобедрената става, раменната хирургия, в глезенното протезиране, където най-добри са в център в белгийския град Льовен. Специалистите от ВМА работят с швейцарски колеги по раменното протезиране, набрало скорост и постигнало успехи в последните години. И понеже хирургията е консервативна специалност, За да наложиш в нея нов модел на работа наистина се изисква време, казва началникът на клиниката д-р Цачев. Казва го, не по друга причина, а защото е реалист в системата на медицината на доказателствата. Макар да е отправил поглед към една хирургия на бъдещето. Усилието си заслужава, особено, когато видиш станалия от леглото след операция пациент, който “премерва на око” еднаквостта на двата си крака и стабилно стъпва на земята…
