След като през последните пет години Русия и Украйна преминаха през всякакви форми на конфронтация помежду си – военна, политическа и икономическа, сега двете държави започват война на паспортите. Само три дни след победата на Владимир Зеленски на президентските избори в Украйна, руският президент Владимир Путин подписа декрет, който облекчава процедурата за придобиване на руски паспорти от жителите на двете непризнати от никого сепаратистки формирования в Донбас – Донецката и Луганската народни републики (ДНР и ЛНР). Това означава, че в скоро време на територията на Източна Украйна могат да се появят множество нови руски граждани, с което геополитическата дистанция между Киев и сепаратистките региони да се увеличи още повече.
В Донецк и Луганск нееднократно са раздухвани слухове, че Москва се кани да раздава руски паспорти на техните жители. Логиката на подобно действие е, че ръцете на Русия за действие в Източна Украйна ще бъдат още по-развързани, ако там живеят голям брой руски граждани. Да припомним, че преди анексията на Крим през 2014 г. мнозина от тамошните жители вече имаха руски паспорти и това се оказа един от аргументите на Москва да анексира полуострова.
Паспортният коз
изигра роля и в признаването на независимостта на Южна Осетия и Абхазия от страна на Москва непосредствено след руско-грузинската война от лятото на 2008 г. Мнозина от жителите на двете сепаратистки републики на територията на Грузия бяха получили руско гражданство още преди ескалацията на конфликта между Москва и Тбилиси.
Чрез раздаването на руски паспорти в ДНР и ЛНР Москва очертава още по-ясно своя периметър на влияние в Източна Украйна и индиректно заплашва Киев, че всяка ескалация на напрежението може да доведе до нова рязка стъпка – например признаването на независимостта на ДНР и ЛНР.
Владимир Путин получи правото да определя кои категории чужденци могат да получават руско гражданство по опростена процедура през 2018г. Тогава обаче в Кремъл все още смятаха, че най-вероятно Петро Порошенко ще спечели втори президентски мандат и това вещае ново изостряне на конфронтацията между Киев и Москва. Затова декретът на Путин от миналия месец донякъде е изненадващ – очакваше се Русия да гледа по-благосклонно на новия президент Владимир Зеленски и да опита да се възползва от неговата победа за намаляване на напрежението между двете съседни държави.
Ако обаче се вгледаме в детайлите на руската „паспортна политика“, то бързо нарастване на броя на руските граждани в Донбас не може да се очаква. Причината е, че Москва ще дава руски паспорти по опростена процедура само на тези жители на Донецк и Луганск, които вече имат документи за самоличност от двете сепаратистки републики. А такива хора не са много – по данни на вътрешните министерства на ДНР и ЛНР те са едва около 250 хил. от общо 3–4 млн. души население на двете републики. Става дума преди всичко за служителите на местните администрации и на силовите ведомства, а също така млади хора, които са получили своя първи паспорт след 2014 г.
Решението за ускорено даване на руско гражданство на хората от ДНР и ЛНР има и
хуманитарен и социален аспект
Още след началото на сепаратисткия бунт през 2014 г. един от ключовите въпроси бе този за пенсиите и различните социални плащания за населението. Кой трябва да ги осигурява – Украйна или местните сепаратистки администрации, които разчитаха главно на субсидии от Русия? Войната и политическата неопределеност прогони много от икономически активните жители на Донбас в други райони на Украйна или в Русия. В двете сепаратистки републики останаха предимно пенсионерите, които са 436 хиляди в Луганската народна република и 679 хиляди в Донецката.
Властта в Киев престана да плаща пенсиите в ДНР и ЛНР още през лятото на 2014 г. Всъщност официално плащането не бе прекратено, но ставаше чрез банкови карти, а на територията на двете сепаратистки републики не работят никакви украински банки. Известно време процъфтяваше т.нар. пенсионен туризъм, при който възрастните хора от Донбас пътуваха до други градове в Украйна, за да си изтеглят пенсиите от банкомат. Впоследствие обаче Киев затегна режима и спря пенсиите на всички жители на ДНР и ЛНР, които нямат адресна регистрация в селище от „свободната“ част на Украйна. Освен това се правеха проверки дали въпросните пенсионери живеят реално на адреса, на който са регистрирани. Ясно е, че повечето възрастни хора от Донбас нямаше как да зарежат домовете си и на стари години да се преселят на друго място, така че те останаха без украински пенсии.
Сега пенсиите в ДНР и ЛНР се изплащат от местните пенсионни фондове, които се пълнят предимно от
дотации от Москва
Това финансиране идва от секретната част на руския държавен бюджет, защото официално Кремъл отрича да се меси в делата на двете сепаратистки републики.
Но все пак едно е да вземаш пенсия от Донецката народна република, финансирана от Русия, а друго е – парите ти за старост и стаж да идват от самата Русия. Сега минималната пенсия в Русия е 8846 рубли (136 долара), а в Луганската народна република, например – 3300 рубли като средната е 4874 рубли.
Според някои разчети, ако всички пенсионери от Донецката и Луганската народни републики започнат да получават парите си за старост от руския пенсионен фонд, то годишните допълнителни разходи за руския държавен бюджет ще бъдат между 100 и 175 млрд. рубли. Това са около 1,5–2 млрд. долара – сума, която голяма държава като Русия може да си позволи, за да укрепи своите геополитически позиции. Обикновените руснаци, които приеха много болезнено пенсионната реформа от миналата година, обаче едва ли ще приемат с охота подобна стъпка на тяхното ръководство.
В крайна сметка паспортната война между Москва и Киев може да се окаже демографска. И двете държави са в демографски упадък, който в Русия е частично смекчен от високата раждаемост на кавказките народи и от притока на трудови имигранти, повечето от които са мюсюлмани от Централна Азия и Азербайджан. Според различни изчисления през последните десетина години
Украйна е загубила между 4 и 5–6 млн. души
от своето население като в тази бройка не влизат жителите на Крим и ДНР–ЛНР. Става въпрос за трудова миграция на украинци към страните от ЕС, но също така и към Русия.
При положение че не смята да анексира Донецката и Луганската народни републики, Москва вижда в лицето на техните жители сериозен демографски резерв. В мнозинството си те са етнически руснаци или най-малкото – руският им е роден език, сравнително образовани са и могат безпроблемно да се интегрират в руското общество в случай, че се преселят. И дори един ден Украйна да си върне контрола над сепаратистките региони, може да се окаже, че тя е изгубила техния основен актив – хората. Неслучайно новият президент Зеленски вече заяви, че ще се бори за хората в Донбас – за техните души и сърца.
Паспортната война между Русия и Украйна може да се разглежда като нов етап на ескалацията на напрежението между Киев и Москва. Украинските дипломати поискаха заседание на Съвета за сигурност на ООН по въпроса за „паспортната агресия“ на Русия, но западните партньори на Киев се ограничиха с това да изразят своето безпокойство от стъпката на Путин. Въпреки това и при новата вълна на натиск от страна на Русия Украйна ще разчита преди всичко на подкрепата на САЩ и ЕС, защото иначе силите в руско-украинския конфликт са неравни.
