Макрон представи своята идея за възстановяване на задължителната военна служба още в хода на своята кандидат-президентска кампания през 2017 г. Първоначалното му предложение предвиждаше лицата на възраст 18 – 21 години да бъдат ангажирани за един месец в рамките на въоръжените сили или на Националната жандармерия. В резултат на последвалите обсъждания отпадна военният аспект на службата и частично беше преразгледан задължителният й характер.
С всеобщата национална военна служба френският президент цели да засили националното и социално единство, а също да осигури възможност за запознаване на младежите с организацията на националните сигурност и отбрана. Важни са и
затвърждаването на солидарността и интегрирането,
както и предоставяне на опции за избор на дейности в интерес на обществото, в т.ч. под гражданска или военна форма.
През 2018 г. проектът беше подложен на обществен дебат, включително чрез допитвания сред младежите и различни работодателски организации. Според изследване на агенцията „Ifор“, проведено през периода 07 -13.11.2018 г. сред лица на възраст 15 – 25 години, 74% от тях одобряват въвеждането на всеобща военна служба и 68% оценяват положително задължителния й характер.
През октомври м.г. Министерството на образованието беше трансформирано в Министерство на образованието и младежта (МОМ) и му беше делегирана отговорността за подрастващите. Водещата роля по реализиране на проекта за ВНС беше прехвърлена от Министерството на въоръжените сили на МОМ. Взето беше окончателно решение за експериментално въвеждане на службата в средата на 2019 г.
Всеобщата национална служба във Франция ще е структурирана в три етапа: съжителство с цел сплотяване и мисия в полза на обществото (ще бъдат задължителни за всички младежи и девойки с френско гражданство); волнонаемна служба (тя ще е доброволна),
Първият етап ще има продължителност две седмици и ще се провежда през някоя от ученическите ваканции. Той е насочен към развиване у подрастващите на колективно съзнание, повишаване на толерантността и стимулиране на желанието за взаимопомощ. Граждани на други държави от същата възрастова група, учещи в страната, ще бъдат допускани до участие на доброволен принцип.
Подготовката ще се провежда в лагери, учебни центрове или казармени райони
в условия, различни от обичайната семейна среда. Младежите ще бъдат настанявани в групи по десетима, като ще бъдат събирани лица с различен социален профил.
Предвижда се по време на пилотния курс (16 – 28.06) да бъдат обучени до 3000 доброволци на възраст 15 – 16 години от 13 департамента.
Вторият етап също ще е с продължителност две седмици, като при него ще може да се избира между еднократно ангажиране в рамките на една
от годишните ваканции или в свободните дни през текущата учебна година до събиране на хорариум от общо 84 часа. Включва колективно осъществяване на общественополезен проект и дейности към местни, държавни или неправителствени органи и структури в различни области – отбрана, сигурност, околна среда, здравеопазване, култура и социално дело. За разлика от първия етап няма да е необходимо юношите да живеят съвместно или да се откъсват от семейната си среда.
В доброволния трети етап е планирано да участват лица на възраст до 25 години, които вече са преминали задължителните подготовки. Времетраенето му ще бъде от три месеца до една година. Сферите за носене на службата са: национална отбрана и сигурност; социални дейности; опазване на околната среда и културното наследство. Целите са: доразвиване на компетенциите на младежите в избраните направления, повишаване на тяхната обществена отговорност и създаване на условия за последващо дългосрочно професионално ангажиране. Експерименталното въвеждане на този етап от всеобщата национална служба е заложено за периода след 2020 г., като се разглеждат и възможностите за евентуално заплащане на положения труд.
С оглед
увеличаване на атрактивността на службата
са предвидени мерки като: издаване на професионални сертификати за придобита компетентност; облекчено получаване на шофьорска книжка; предимство при кандидатстване за обучение в определени области; ползване на допълнителни материални бонуси, като специални условия за студентски заеми и помощи за отглеждане на деца, транспорт и настаняване.
Може да се оцени, че освен формиране на общ за нацията ценностен апарат въвеждането на всеобщата национална служба цели оптимизиране на процеса на интегриране на малцинствените общности и ограничаване на безработицата в страната.
Възможно е вторична функция на инициативата да е ранното идентифициране на лица с криминални или радикални нагласи.
Предстоящото експериментално въвеждане е демонстрация на
решимостта на правителството
за осъществяване на инициативата. Като основни предизвикателства се запазват адаптирането на националното законодателство, синхронизирането на действията на националните и местните институции и осигуряването на инфраструктурна и финансова обезпеченост.
За налагане на задължителния характер на службата е нужно гласуване на промени в Конституцията, което е възможно след одобрение от Сената (Горна камара), понастоящем доминиран от дясната опозиционна партия ,,Републиканци“. Проектът се сблъсква и със съпротивата на множество граждански организации. Реалното провеждане на ВНС за един набор от 750 000 – 800 000 юноши според различните експертни доклади възлиза на между 1 и 3 млрд. евро годишно, като се отчита, че първоначалните разходи за инфраструктура ще надвишават значително текущите. Тази сума не е чак толкова голяма като се има предвид, че Брутния вътрешен продукт на Франция възлиза на 2,58 трилиона долара. Но все пак е възможно тези фактори да доведат до забавяне на планираното (до 2022 г.) същинско въвеждане на всеобщата национална служба и отлагането му за следващия управленски мандат.
