Димитър ИЛИЕВ
„Дълбок поклон пред тези мъже с българската униформа и с българското оръжие, които написаха славни страници в нашата история – историята за освобождението на останалите под турско робство земи и на нашите сънародници в тях“. С тези думи вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов почете паметта на 161 български воини, загинали на укреплението, известно като Червената стена край Битоля между 1915-1917 г.
По повод Деня на храбостта и празник на българската армия Каракачанов заедно с български родолюбци и българи от Северна Македония почете паметта на българските воини, загинали за свободата на Македония на българското военно гробище в село Цапари край Битоля.
„Когато говорим за български воини – войници, подофицери, офицери, ние отдаваме почит не само на тези, които воюваха във войните. Нека не забравяме, че по време на Илинденското въстание над 68 български офицери и много подофицери водеха чети в Македония за свободата на нашите братя тук. Затова нека не забравяме всички тях, онези български мъже, които от дадоха живота си пред олтара на българския идеал“, каза още Красимир Каракачанов, след като поднесе венец на гроба с останките на загиналите, капсуловани в артилерийска гилза под едновековния паметник „През 1915-1917 г. българските войски се борят заедно с немците срещу силите на Антантата – основно французи и англичани. Над гробището между двата хълма е бил разположен военен лазарет, където са били докарвани ранените. А над него, близо до билото на височината, е било изградено защитно укрепление с бетонни бункери и траншеи. Тази височина, известна като Червената стена заради цвета на почвата, е била атакувана десетки пъти за тези две години, но винаги е била удържана“, разказа българският консул в Битоля Димитър Иванов.
Тук костите си оставят 161 български воини от няколко военни полка от цяла България. Деен участник в боевете е бил и дядото на бившия ни външен министър и шеф на Атлантическия клуб поручик Соломон Паси. Неговият внук дойде на поклонението заедно със съпругата си и ексминистър по европейските въпроси Гергана Паси.
„Дядо ми се бие тук 3 години, оцелява, но негови другари са оставили костите си в това гробище. Затова за мен беше огромно предизвикателство да го възстановим и българската страна да го поддържа. През 2004 г. поисках това от тогавашния външен министър на Македония Илинка Митрева. Тя много искаше да подпишем в София договор между двете страни, аз отлагах с мотива да го направим по-късно в Скопие. Но накрая си казах – ще подпишем сега в София, а аз ще поискам да възстановим гробището и да го обявим за българско военно гробище
припомни във вторник Соломон Паси. Така през 2005 г. гробището е възстановено по идея на Лука Станчев и с подкрепата на Свободни мъже „Пловдивски граждански клуб“ и Фондация “Пловдивско възраждане“. Безименните бели кръстове са положени впоследствие, но на мраморни плочи са изписани имената на всички загинали и принадлежността им към различни военни полкове. По-късно парцелът е ограден с бетонна стена и ограда.
След поднасянето на венци от Българо-македонското дружество за дружба и от местните българи от Северна Македония, обединени в Гражданска демократска уния и патриотично сдружение „Иван Михайлов“-Битоля, бяха поднесени почести и пред гробовете на 7 български офицери от 15-и пехотен Ломски полк и 3-и пехотен Бдински полк, които са погребани в двора на църквата „Св. Георги“ в Цапари. Местният свещеник отслужи панихида.
Съвсем доскоро българите в Македония са имали нерадостна съдба – били са подложени на гонения, семейна и професионална сегрегация и са изпитали ужасите на тогавашната неоюгославска политика, припомни министър Каракачанов.
„Вече има голяма промяна. Новоизбраният президент на Северна Македония Стево Пендаровски се появи на 11-годишнина на българския културен клуб в Скопие и декларира, че ще работи за това българите да бъдат интегрална и интегрирана част от македонското общество, а не сегрегирана и репресирана, както бяха толкова десетилетия. Това ще върне нашето самочувствие на българи тук и ние ще успяваме и със спомена за мъртвите ни сънародници и с борбата за свободите на живите ни сънародници тук, да успеем да направим модерно общество, достойно за членство в НАТО и ЕС, заяви в словото си българският посланик в Скопие Ангел Ангелов.
Навръх деня на храбростта, 6 май, Красимир Каракачанов се поклони и поднесе венци и пред гроба на легендарния пълководец, родолюбец, военачалник и военен педагог полковник Борис Дрангов в Скопие. На 18 март 1917 г. той поема командването на 9-ти пехотен пловдивски полк от 2-ра пехотна дивизия. Отбранява участъка от кота 1050 в битката при завоя на река Черна (Южния фронт). На 26 май 1917 г. при френски артилерийски обстрел Дрангов е тежко ранен. Шрапнелът от падналия до него снаряд разкъсва крака му, което води до тежка кръвозагуба. По-късно същата вечер умира от раните си. Последните думи на Борис Дрангов са също толкова вдъхновяващи, колкото и делата му приживе: „Колко много исках още да служа на България!“.
„Дрангов е легендарен човек. Но по-важно е какво са казвали за него войниците – „Има Дрангов, има хляб“
Там където е бил полк. Дрангов войниците са били мотивирани, нахранени и са се били геройски. Имал е смелостта да казва на началниците си и реагира остро, когато те не се грижат за войниците. Негова е крилатата мисъл, че българският войник трябва да бъде учен да бие и побеждава, а не да бъде бит и тормозен“, каза, поклонявайки се, на гроба му Каракачанов.
В присъствието на представителна гвардейска част на гроба на полковник Борис Дрангов в Скопие бяха поднесени венци от министъра на отбраната Красимир Каракачанов и посланика на България в Скопие Ангел Ангелов.
„Всеки български политик, дипломат, както и всеки българин, трябва да помни и почита паметта на българските военнослужещи, загинали за освобождението и обединението на българския народ. Всеки, дошъл в Скопие, би могъл да се отбие на семейната гробница на рода Дрангови в гробището „Бутел“, за да засвидетелства уважението си към един офицер, който е станал пример за смелост, родолюбие, както и грижа за българския войник, за неговата подготовка, обучение и осигуряване. По тази причина полковник Дрангов е бил много обичан от обикновените хора и ние можем само
да се поучим от неговото внимание към обикновения войник каза още Каракачанов.
Вечерта Денят на храбростта и празник на Българската армия 6 май събра заедно премиера на Република Северна Македония Зоран Заев и вицепремиерите и министри на отбраната на Република България и Република Северна Македония Красимир Каракачанов и Радмила Шекеринска. На държавния прием на посолството на Република България в Скопие премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев и вицепремиерът Радмила Шекеринска лично дойдоха и поздравиха българския министър на отбраната Красимир Каракачанов и българската дипломатическа мисия в Скопие. Двамата изслушаха с нескрит интерес кратко представяне на съвременните тенденции в развитието на българските Въоръжени сили от военния аташе полковник Пламен Николов, след което говориха в неофициална и непринудена приятелска атмосфера.
Със заповед на министъра на отбраната Красимир Каракачанов военен и военновъздушен аташе на Република България в Скопие полковник Пламен Николов бе отличен с награден знак „За вярна служба под знамената“ – втора степен. Наградата бе връчена за постигнати високи резултати, съществен принос в двустранните отношения и опазване на българското военноисторическо наследство.
Красимир Каракачанов: Няма да се откажем от войнската ни слава
„Тези хора, чийто безименни гробове виждаме днес, дойдоха да се борят за Македония, а не за някаква Северна, Южна, Вардарска или някаква друга територия. Те положиха костите си на свещената земя Македония. Отбелязвам тяхната памет по повод Гергьовден, Денят на храбростта и непобедимата Българска армия. На този ден всеки един мъж, всеки българин, който е служил в армията, и който обича нашите въоръжени сили, отдава почит на всички тези хиляди българи от всички краища на България – Добруджа, Мизия, Тракия и Македония. Именно те, с българската униформа и с българското оръжие, написаха славни страници в нашата история: историята за освобождението на останалите под турско робство земи и на нашите сънародници в тях. Нека не забравяме, че по време на Илинденското въстание над 68 български офицери и стотици подофицери водеха чети в Македония за свободата на нашите братя тук. Затова нека не забравяме всички тях, онези български мъже, които от дадоха живота си пред олтара на общия български идеал.
Днес времената са трудни, тежки, говорят ни, че трябва да забравим своята история, че трябва да се откажем от своята слава. Това не е вярно и не е необходимо.Защото и в ЕС, и в НАТО имат нужда от съюзници, които изпълняват своите задължения със самочувствие, а не от безлична маса.
Виждате, че отново Македония е кръстопът на интереси, и българската политика е много последователна в тази посока – интеграцията на Македония в НАТО и в ЕС. Но има други сили, от север и доста по на североизток, които смятат, че това разделение трябва да продължава, че Македония трябва да остане отново някаква чужда губерния, която да се управлява по измислените догми на Коминтерна и на фалшивата история. Слава на Бога, за разлика отпреди 20-30 години, когато да те хванат с българска книга и български вестник в Македония беше престъпление, тук има хора, които са изпитали ужаса на тогавашната неоюгославска поитика, днес има интернет. И днес никой не може да забрани на никого да се интересува от своята история, да получава информация, да се чувства такъв, какъвто иска.
Нека бъде вечна славата на нашата славна, непобедима армия.
