Затова не е изненадващо, че през миналата седмица отново бе повдигната темата за въвеждане на религиозен данък за мюсюлманите в Германия, който да бъде събиран от държавата, а след това тя да го превежда на мюсюлманското вероизповедание в страната. Журналисти и политици кръстиха новия налог „данък джамия“, защото се предвижда с постъпленията от него да се финансират джамиите и работещите в тях имами.
От отговор на питане на депутат в парламента в Берлин стана ясно, че германското правителство разглежда въвеждането на данък „джамия“ като възможна стъпка в близко бъдеще. Тя се подкрепя и от близо половината от 16-те германски провинции, което е важно с оглед на това, че Германия е федерална държава и местното самоуправление е много силно.
Голямото притеснение на германските власти идва от факта, че сега голяма част от джамиите в страната
се финансират от Турция, Саудитска Арабия
и други арабски монархии от района на Персийския залив. А който плаща, той поръчва музиката.
Около 900 джамии в Германия са финансирани и управлявани от т.нар. Турско-ислямски съюз по религиозните въпроси. Той е създаден през 1984 г. като подразделение на Дирекцията по религиозните въпроси на Турция („Дианет“). Така заплатите на имамите в тези джамии, посещавани от около 800 хил. души, идват директно от турската държава. Германските служби за сигурност предполагат, че турските власти са внедрили информатори сред тази общност, за да следят своите сънародници, които са опозиционно настроени спрямо режима на Ердоган. Анкара е особено заинтересована да следи дейността на турците в Германия след разрива между Ердоган и проповедника Фетхуллах Гюлен от последните няколко години. Турските власти започнаха да издирват и преследват гюленистите не само в самата Турция, но и по целия свят. На фона на влошените отношения между Берлин и Анкара още през 2017 г. двама германски министри предупредиха, че „опасните идеологии не трябва да бъдат внасяни в Германия чрез някои джамии“.
Чрез религията Турция се стреми да укрепва усещането за
двойна идентичност сред турците в Германия
да ги приобщи към турския политически живот и да ги превърне в електорален резерв за партия на Ердоган.
Друга опасност е свързана с овладяването на джамиите от радикални имами, които проповядват ислямистка идеология. Затова редица германски политици, включително вътрешният министър Хорст Зеехофер, изразяват мнение, че имамите трябва да бъдат обучавани в религиозни училища на територията на Германия и държавата да бъде информирана за техните учебни програми. Тези възгледи са част от концепцията за т.нар. германски ислям, а в по-широк план – за „европейския ислям“. Турция и други мюсюлмански страни критикуват тази концепция, като казват, че тя цели десекуларизация и либерализация на религията.
Идеята за въвеждане на допълнителен данък за мюсюлманите в Германия идва от досегашната практика при християнските деноминации в страната. Католици и протестанти плащат данък „църква“, който отива за издръжка на храмовете. Той не е доброволен и държавата автоматично го удържа от заплатите на всички християни в страната без православните.
Събирането на данък „църква“ е регламентирано още във Ваймарската конституция от 1919 г. и потвърдено през 1949 г. То може да се извършва от самата религиозна общност или от държавата, като тя си удържа и съответната такса за администрирането на данъка. Обикновено се практикува вторият вариант. Данъчните власти в Германия имат списък с религиозната принадлежност на всички данъкоплатци и автоматично отчисляват съответния процент от заплатите им към тяхната конфесия.
Църковният данък не е много голям, но все пак е чувствителен удар по джоба на германците. Той е 8% върху данък общ доход в Бавария и Баден-Вюртемберг и 9% в останалите провинции. Това означава, че ако човек със среден годишен доход от 50 хиляди евро плаща 20% данък, т.е. – 10 хиляди, то за него налогът „църква“ ще бъде 8 или 9 процента от тези 10 000, което прави
800–900 евро на година
Годишно за цялата страна данъчните власти събират по десетина милиарда евро в полза на религиозните общности, което покрива към 70% от разходите на католическите и протестантските храмове.
Наличието на данък „църква“ е едно от обясненията за намаляването на броя на религиозните германци. Дори и да вярват в бог, мнозина жители на страната не са съгласни да издържат църкви и попове и официално се декларират за нерелигиозни.
„Откачането“ от Църквата обаче не е толкова лесно. Формално е необходимо само да се подаде заявление пред властите, но след това новоизпеченият атеист обикновено получава заплашителни писма от съответната католическа или протестантска църква, че ще го отлъчат, няма да го опеят, като умре, и т.н. Така че не било изненадващо, ако въвеждането на данък „джамия“ доведе до намаляване и на броя на мюсюлманите.
Как кръстът удря по джоба
Държавата превежда пари в полза на религиозни институции в редица европейски държави. В България правителството периодично заделя пари от държавния бюджет за заплати на свещеници и ходжи, но нямаме директен данък „църква“. Такъв освен в Германия има в още 7 европейски държави – Австрия, Хърватия, Швеция, Дания, Финландия, Исландия и Италия. За съответните християнски деноминации се плаща налог и в някои от кантоните на Швейцария.
Размерът на този данък варира от 0,46% от общия доход в Хърватия до 2% във Финландия. В Австрия църковният данък е задължителен за католиците. Макар че е въведен от Хитлер, след войната властите във Виена решават да го запазят. В Италия този данък е 0,8% от доходите, но данъкоплатецът има избор – да го даде на конкретно вероизповедание или на държавата, която до го използва за културни и социални цели. В скандинавските страни църковният данък е най-голям, но и отказването от него е най-лесно – може да стане с електронен формуляр, изпратен по интернет.
Религиозните германци намаляват
Традиционно Германия е християнска страна, известна като родината на протестантството, което се появява през XVI век. Преброяванията до Втората световна война показват, че над 90% от германците смятат себе си за християни, като протестантите са приблизително два пъти повече от католиците. След 1945 г. все повече германци обаче започват да се декларират като нерелигиозни.
Според последното официално преброяване от 2011 г. такива са точно една трета от жителите на страната, а според проучване от 2016 г. техният дял вече е достигнал 35,4%. Делът на католиците и протестантите почти се е изравнил, което показва, че новодошлите в групата на нерелигиозните са предимно с протестантски произход.
Според друго проучване от преди три години, което взема предвид само пълнолетните лица, нерелигиозните германци са 29% като във всички източногермански провинции те са мнозинство – 75% в Саксония-Анхалт, 74% в бившия Източен Берлин, 70% в Бранденбург.
В различни проучвания от последните 3–4 години като мюсюлмани се декларират между 2,5% и 4,9% от германците. По-вероятно е обаче те да са малко повече – около 5 млн. от 80-милионното население на страната. Православните са 2 процента.
