Над входа към двора на кокетния комплекс от сгради в Скопие под хълма Водно надпис оповестява, че това е резиденцията на председателя на Република Македония. Всъщност „входът“ е една специална постройка, оборудвана с всички необходими защитни механизми за пропуск, както се полага на всяка важна институция по света. Над стъклената входна врата на малката, но стабилна постройка е споменатата табелка на всъщност президентската резиденция на държавата. Само че това „Република Македония“ съвсем не отговаря на новите законови изисквания имената на официалните институции в страната вече да носят и географското определение „Северна“. Което произтича от конституционните промени, приети в Парламента в изпълнение на задълженията, които Скопие и правителството на Зоран Заев поеха с подписването на Преспанския договор с Гърция от 17 юни м. г. Навсякъде промените в наименованията са факт, само президентската институция остана вярна на своя инат да не промени нещата. Тази, на която първото и основно задължение е да спазва конституцията на държавата, в която президентът се кълне, преди да започне изпълнението на задълженията си.
Само да уточня – констатацията за неизпълнението на решенията на Парламента в Скопие правя в неделя, 12 май, около 15,00 часа местно време. Само преди половин час „нарушителят“, досегашният президент на Република Северна Македония Георге Иванов е напуснал и официално пред погледите на десетки местни и чужди журналисти, ръкувал се е пред тях с новия обитател на дома Стево Пендаровски, който влиза обратно вътре, и блед като платно, се е качил на служебния „Пасат“, с който очевидно оттук нататък ще ползва според привилегиите, които му се дават „до живот“ като държавен глава. Когато вече бъде бивш, разбира се…
Малко по-късно и българският президент Румен Радев ще е дошъл в резиденцията под Водно, ще се е срещнал с новоизбрания държавен глава на Северна Македония Стево Пендаровски, ще са си казали каквото имат да си казват, ще са установили, поне по думите на Радев, че могат да са добри партньори в името на развитието на българско-македонските отношения. И ние, групата придружаващи журналисти, ще сме се отправили към посолството на страната ни в центъра на града. И тогава някои от нас, но само трима: Маринела Величкова от „Дарик“, Любчо Нешков от БГНЕС и моя скромност ще са обърнали внимание на надписа „Република Македония“ над официалния вход към двора на резиденцията, с което окончателно ще са се убедили в неадекватността на поведението на отишлия си след два мандата държавен глава Георге Иванов. Разбира се, още на следващия ден, понеделник, 13 май, табелката ще бъде сменена, казвам си. Новият обитател на резиденцията. Пендаровски няма да остави нещата така, той няма никакви намерения да повтаря грешките на Иванов, както написа една журналистка от Скопие: Той има най-лесната задача на света – да не бъде като Иванов. Но той има и най-трудната задача на света – да не бъде като Иванов .
Докато в паузата от окончателното заминаване на Иванов от дома, в който работи и живя със семейството си 10 г., до пристигането на кортежа с Румен Радев, си приказваме с местните колеги и някой каза – Радев е първият колега президент, когото Пендаровски приема в качеството си на вече заклел се в парламента нов държавен глава на Северна Македония. Но ако е по азбучен ред на името на държавите, Илир Мета от Албания би трябвало да е първи. Не е и по първите букви от имената – „Р“ на Румен Радев е далеч по назад от Александър Вучич от Сърбия, Илир Мета и е някъде около Хашим Тачи от Косово. Да е по симпатии – не е, когато на първия ти държавен акт – въвеждането ти в длъжност, инагурацията, както се казва, показваш симпатии вместо да следваш строгия международен протокол за такива случаи, не е никак добър знак. Значи и това не е основанието. А с малка помощ от един от сътрудниците на Радев стигаме до истината – той бил първият от поканените петима държавни глави на непосредствените съседи на Северна Македония страни, веднага отговорил утвърдително на поканата да присъства на инагурацията. Повлякъл крак, както се казва, след него се обадил и албанецът Мета, косоварът албанец Тачи, и най-накрая – сърбинът Вучич.
Гърците не изпратиха своя президент, без да дават обяснения за причината, ама тя може да се крие във факта, че неговата функция е по-скоро церемониална, той се избира от парламента за разлика от другите четирима, с Пендаровски, които поемат поста след преки президентски избори. Пък и силната фигура в Атина е премиерът Ципрас, ама той си контактува на своето си ниво със Заев, нали в началото на април Ципрас бе в Скопие, „превзе“ Северна Македония, както написаха доста журналисти тогава… Е, Гърция бе представена чрез външния си министър, което в този случай май се прие за нормално…
Когато в края на изборния ден на 5 май вече се очертаваше победа на Пендаровски на балотажа срещу Гордана Силяновска-Давкова, разговарях с него и го попитах дали ще кани чуждестранни гости на инагурацията, когато и да е тя. И той отговори убедено, че най-много би искал на въвеждането му в президентските задължения да присъстват преди всичко петимата му колеги от страните-непосредствени съседи.
Отношенията с президентите на съседите щели да са от основните му приоритети.
и затова би искал да ги види в деня и часа, когато в парламента ще положи клетва и петгодишният му президентски мандат ще започне да тече. Е, затова и първите покани са били изпратени тъкмо в най-близките столици наоколо, и слава Богу, в повечето от тях са разбрали посланието, което новият държавен глава от Скопие им изпраща. Пръв, разбира се, българският президент Радев.
Впрочем, в същия този разговор в края на изборния ден Пендаровски не беше сигурен кога неговият мандат може да стартира. Срокът на пребиваването на Георге Иванов изтичаше на 12 май, опозицията се канеше да внесе жалби за нарушения и нередности в изборния ден… Когато беше обявено, че Пендаровски ще поеме задълженията на държавен глава точно на 12 май, без да бъде изчакан отговорът по жалбите, си казах, че дори и да има друг резултат от жалбите, той няма да постави под съмнение легитимността на избора на Пендаровски, разликата в гласовете в сравнение със Силяновска-Давкова е толкова голяма, че няма начин да бъде преодоляна. И което е по-важно, очевидно в Скопие са узрели за мисълта, че не бива да се допуска никаква пауза между напускането на Иванов и идването на Пендаровски по много причини, и трето, най-важното, че общественото нетърпение към присъствието на Иванов, „последният груевист в страната“, както го наричаха, на най-високия държавен пост е толкова високо, че не бива да му се позволява нито час, не, минута, не, секунда повече да седи в кабинета под Водно.
Даже мои приятели от Скопие във Фейсбук създадоха временна група, която да следи изтичането на времето на мандата на Иванов и което е по-важно – да внимават да не направи някой последен гаф. И когато всичко свърши, написаха: Слава Богу, отървахме се без да извърши още нещо нелепо и опасно за страната…
Иначе инагурацията мина нормално, с пресилени, но неефективни мерки за сигурност из цяло Скопие, с много срещи между гостите, с много отправени послания за добросъседство и приятелство, и с две знакови отсъствия.
Първото бе на премиера Зоран Заев, който е в отпуск и според слуховете, обикаля с мотоциклета си из България, и второто – на лидера на опозицията Християн Мицковски, който на пресконференция съобщи, че не бил поканен в парламента.
А ако днес отидете пред входа на резиденцията на президента под хълма Водно в Скопие, сигурно ще прочетете на табелката на малката постройка, че всъщност, това е резиденция на председателя на Република Северна Македония.
Пендаровски смени Иванов. Сега очакването е да се види какво друго ще се промени в страната с новия стопанин в президентската резиденция.
Скопие-София
