Д-р Емил Ценков, арабист
Веселина Стойчева
Появата преди седмици на видеото с „халифа“ Абу Бакр ал-Багдади предизвика истинска сензация. Мнозина го считаха за покойник, а и неговата „Ислямска държава“/ИДИЛ вече бе обявена за съкрушена и териториалната й база – ликвидирана. И призракът й хвърли сянка върху цяла една мирна държава като Шри Ланка с поредицата кървави взривове срещу местни църкви и хотели. В Афганистан ИДИЛ се превърна в сериозна заплаха, а говорител на организацията обяви, че е създала своя структура в Индия. Говори се и за „вилает Турция“, т.е. окръг „Турция“. Самият Ал-Багдади демонстрира пред камерата присъединяването към неговия „халифат“ на нови групи джихадисти от Мали и Буркина Фасо.
Според експерта по тероризъм Колин Кларк от американската фондация РАНД, примерът с Шри Ланка е особено показателен. Един от извършителите на атентатите е получил военна подготовка в Сирия. И е един от около 30-те граждани на Шри Ланка, взели участие в „сирийския джихад“. Ал-Багдади твърди, че операцията е била отмъщение за падането на последната крепост на ИДИЛ – градчето Багхуз. Като цяло, джихадистите с етикета „ИДИЛ“ имат най-големи шансове за успех в държави с продължителни етно-конфесионални конфликти и провалени държави с неохраняеми граници. И тъй като списъкът с такива държави постоянно се увеличава, перспективите са неутешителни. Както се закани Ал-Багдади, борбата ще е „много, много продължителна“.
Битката в Леванта: глобален и локален джихад
Централен терен и отправна точка на този глобален ислямистки тероризъм обаче продължава да е пустинната „ничия земя“ в пределите на Сирия и Ирак. След като ИДИЛ претърпя поражение от фактически глобалната коалиция, сега организацията отново е преминала към нелегална дейност и саботажно-терористични операции. Социалната база на ИДИЛ са все същите сунитски племена, които обитават тези райони и продължават да се чувстват предадени от режимите в Дамаск и Багдад. Тази „сунитска рeволюция“ по думите на един от най-опитните кореспонденти от Близкия изток Патрик Кокбърн, все още не е изчерпала своя потенциал, а ексцесиите на шиитските паравоенни групировки след освобождаването на териториите на ИДИЛ не допринасят за изглаждане отношенията между основните ислямски течения.
Ако властите в Багдад вече успяват да възстановят контрола върху територията на Ирак, нещата изглеждат доста по-обещаващо за терористите в съседна Сирия. Фактическото разделение на страната, в която Турция има контрол върху северозападни територии, а кюрдите с американския контингент владеят богатите на петрол източни части, предлага възможности за използване на противоречията между регионалните и световните сили, замесени в конфликта. Антитерористичният фронт по отношение на Сирия фактически е парализиран, поради различното третиране на „бунтовниците“ в района на Идлиб: докато за Дамаск и Русия става дума за терористи, западните съюзници ги възприемат преди всичко като противници на Асад, които заслужават по-хуманно третиране. Турция, чиито териториални претенции не са изживени, заема междинна позиция, разчитайки на своето малцинство в тази част на Сирия.
Тази патова ситуация може да бъде отчетена като победа на по-гъвкавата линия в Ал-Каида, формулирана от сегашния й лидер в изгнание Ал-Зауахири. За разлика от Ал-Багдади, който продължи конфронтацията си със Запада, той наложи на бившата „Джебха ал-нусра“, преименована на „Джебха тахрир ал-Шам“, тактиката на въздържане от атаки срещу западни обекти и лица. Така „локалният“ джихад за свалянето на светския режим в Дамаск се оказа по-жилав от „глобалния“ на ИДИЛ, който на практика обяви война на целия свят. Предстои да видим как ще реагират играчите в сирийската драма в при започналата офанзива на режима и руските ВКС срещу позициите на бившите привърженици на Ал-Каида в сирийския северозапад.
Франчайзинг „Африка“
Вторият по важност фронт на двете издънки от „Ал-Каида“ на Бен Ладен (наричана понякога „Ал-Каида ум“ или „Ал-Каида-майка“), оглавявани съответно от Ал-Зауахири и Ал-Багдади, е Северна Африка и Сахел. Най-важен за каузата на джихада е изходът от гражданската война в Либия, която изигра ролята на основна база и хинтерланд на терористите. Британският писател и изследовател на тези събития в Марк Къртис отбеляза, че след свалянето на Кадафи през 2011-а г. страната се е превърнала в най-сериозна заплаха не само за съседните държави, но и за Европа. Терористи, базирани в районите на Дерна и Сирт и ползвали тренировъчни лагери в пустинята, са атакували последователно 14 държави. В апогея на джихадистките операции в страната са били базирани около 3000 бойци от сирийския „джихад“, обособени съответно в „Катиба ал-Баттар ал-Либи“, гравитираща към ИДИЛ, и в местния клон на „Джебха ал-нусра“. От Салман Абеди, самовзривил се на концерт в Манчестър, през Абауд – координатора на атентатите в Париж от 2015 г. до шофьора на камиона-убиец в Берлин от 2016 г. и 23-годишният екстремист, разстрелял десетки на тунизийския плаж – всички тези терористи имат „либийска връзка“. След като през 2016-а г. основната им база в Сирт бе бомбардирана от САЩ, джихадистите на ИДИЛ са се оттеглили в пустинята, където намират убежище и терористите на други сходни организации, извършващи нападения в съседни държави.
По-малко известни в Европа са терористичните акции на привърженици на ИДИЛ в Египет, където Абу Бакр ал-Багдади е обявил създаването на поредния вилает – „Синай“. Поредицата кървави атентати (и срещу коптски църкви в Египет) предизвикаха ответни бомбардировки от египетската авиация. Президентът Сиси стана и основен съюзник на командващия „Либийската национална армия“ генерал Хафтар, който е пред вратите на Триполи с неговото „Правителство на националното съгласие“. Мотивите на Хафтар са именно борба срещу ислямистките милиции, контролиращи либийския Запад, вкл.и столицата Триполи. Аргументите му се отхвърлят от ООН и от повечето западни държави, но намират отклик в Белия дом. Каузата на Хафтар за ликвидиране на тероризма и обединяване на страната от регулярните войски се подкрепя и от държави с иначе с различни приоритети като Франция, Русия и Египет. Ако сегашната патова ситуация продължи, това ще е второ дихание за джихадистите в бившата Джамахирия.
Застрашена ли е Европа?
С разгрома на ИДИЛ и преминаването на основните сили на Абу Бакр ал-Багдади към нелегална партизанска дейност, повторения на кървавия карнавал от „Батаклан“ в Париж са малко вероятни. Причината е в предприетия комплекс от мерки по укрепване на сигурността, както в отделните държави, така и в ЕС. Практиката досега показа, че планирането и извършването на толкова сложни и координирани актове изисква сериозна логистика и сигурна база, което при сегашните условия е неосъществимо. Не така стоят обаче нещата с т.нар. „спящи клетки“ и „вълци-единаци“. Старият континент и преди всичко Франция, Великобритания, Германия, Белгия и Испания, продължават да бъдат инфилтрирани от крайни екстремисти-салафити, склонни към насилие в името на Аллаха. Огромен проблем продължава да бъде реинтегрирането на „чуждестранните бойци“, т.е. на европейските граждани, завърнали се или които скоро ще се опитат да се върнат в своите страни-членки на ЕС. Стотиците деца на джихадисти, формирани като потенциални терористи, не могат да бъдат държани в изгнание по различни причини.
Но от основно значение е и корегирането на досегашните политики на ЕС и страните-членки. Защото каузата на „свещената война“ – джихад, живее „в умовете и сърцата“ на ислямистите. Замазването на проблема, деленето на джихадистите на опасни и полезни, в зависимост от това, дали са използваеми или не, няма да допринесе за изкореняването на тази постоянна заплаха. И преди всичко – нужно е да се прокарват политики по възстановяване на мира и укрепване държавността на застрашените от дестабилизация държави в арабско-ислямския регион.
