Д-р Веселина Вачкова е известен български историк и културолог. Работи в Института за исторически изследвания при БАН, като същевременно е директор на Историческия музей в Перущица и преподава в Националната гимназия за древни езици и култури в София. Автор на редица статии и студии и на девет самостоятелни монографии, посветени на средновековната и късноантичната история на българските земи. С нея разговаряме в студиото на Военния телевизионен канал за създаването на славянската писменост и за делото на братята Кирил и Методий и техните ученици.
– Д-р Вачкова, кои са Кирил и Методий? Българи ли са? Въобще важен ли е бил етническият произход през IX век?
– Да, етническият произход на хората през IX век е отбелязван в изворите – знаем например произхода на повечето византийски императори, половината от тях по това време са с тракийски произход, включително Константин Велики. До XIII век на Запад не се говори нищо за произхода на Кирил и Методий, всъщност за тях изобщо не се е знаело, че са братя. Когато се говори за Кирил, това е единствено в контекста на пренасянето в Рим на мощите на Свети Климент Римски, който е бил епископ на Сердика. За Методий най-често се говори като за „еретика Методий”, който проповядва с „някакви си готски букви”. Едва в последната четвърт на XIX век Папството ще обяви Кирил и Методий и за католически светци (1880 г.) и това е породено от промяната в отношението на Рим към Балканите – това е в навечерието на окончателния разпад на Османската империя, когато започва борба за душите на хората. Според наши учени има доста доказателства, че Кирил и Методий не просто са българи, а имат българска царска кръв, дори може да са потомци на Кардам и Телериг. В житията им се говори, че те се борели за „прадядовската им чест”. Двамата братя очевидно не са случайни хора. Трябва да се има предивид, че по време на голямата династична криза в България, която заглъхва с Кардам и Телериг, българи с царска кръв постоянно намират убежище в Константинопол. Те са приети твърди добре, защото един претендент за българския царски трон е прекрасно оръжие в ръцете на византийската дипломация. Така че има податки за българския произход на Кирил и Методий по бащина линия, за майка им не знаем нищо. Но независимо дали са българи, Денят на светите братя е призант за най-българския празник. Те са нещо, което всеки българин припознава като свое. Една година преди Априлското въстание Ботев казва, че единственият български празник е Денят на светите братя Кирил и Методий, 11 май по стар стил. И го нарича „Денят на българската революция”, защото духовната и политическата свобода са неразривно свързани. Затова ние ги смятаме неизменно за българи. Иначе те са принадлежали към културния код на Византийската империя, неин културен продукт са. Но по това време България и Византия вече имат доста сходен културен код.
– Може ли първата славянска азбука още от възникването й да бъде наречена българска? Какъв е ареалът на разпространение на глаголицата?
– Първата славянска азбука, глаголицата, има много букви – 40. Има няколко варианта на глаголицата – български, хърватски. Тя функционира в много ограничен ареал. Не е сигурно дали изобщо е изнасяна към Русия, където са откривани спорадични глаголически текстове, но те не са създавани на място. В Хърватска глаголицата се използва чак до XVIII век и първите хърватски печатни книги са на глаголица. Употребявала се е и в Полша, която първоначално е била православна държава.
– Можем ли да търсим някакви аналози на глаголицата с други графични системи от онова време?
– Да, можем. Част от изследванията по въпроса са правени не само от лингвисти, а и от художници, които разглеждат графичния дизайн на тази азбука. Най-общо могат да се търсят заемки от грузински, арменски, сирийски (арамейски), коптски. Много забавно е човек да види едно коптско евангелие и едно глаголическо евангелие, стига да махнем рисунките, те си приличат много. Но ако видим грузинската писменост – и там забелязваме големи прилики с глаголицата. А грузинската и арменската писменост, както и етиопската, са създадени също с византийска мисия, само че в периода IV–V и началото на VI век.
– Все пак повече просветителска или евангелизаторска е мисията на Кирил и Методий във Великоморавия?
– Просветителска. Те учат местното население да чете и пише евангелските текстове на роден език. Верски са предходните им мисии – при сарацините, при хазарите. Там те отиват, за да покръстват. Кирил и Методий имат и верски диспути с триезичниците във Венеция. Така че на изток мисиите им са евангелизаторски, а във Великоморавия – просветителска.
– Колко дълго се употребява глаголицата в България?
– В България глаголицата се употребява много дълго – от X до XIII век. Имаме паралелна употреба на кирилица и глаголица, като първата постепенно измества втората. Имаме един отличен пример за паралелната употреба – Реймското евангелие, което е и на глаголица, и на кирилица. Върху него от XVI век се кълнат френските крале.
– Защо се налага кирилицата?
– Няма как да не се наложи. Когато например четем житието на св. Климент Охридски виждаме, че той обучава за не много дълъг период 3500 ученици, за което кирилицата е по-удобна. Глаголицата е изключително трудна, тя е за изразяване на съвършеното богатство на езика, има повече букви – за всички звуци в речта. Тя е по-скоро свещена писменост, на която не се пише всичко, а предимно свещени неща. Глаголицата не може да се разпространява масово и да доведе до масова грамотност.
– А нима в Средновековието е имало масова грамотност?
– До голяма степен е имало. Идеята за масовата грамотност е още от V век преди Христа в древна Атина. След това преминава в Рим. А България възниква върху територия на Римската империя. Когато говорим за българския Златен век, става ясно, че доста хора са се занимавали с четмо и писмо. Погледнете апокрифите от времето на византийското владичество по българските земи, виждаме най-разнообразни текстове – от чисти народни суеверия, леко окрасени в християнски багри, до едни перфектни съчинения като това на поп Йеремия, които показват че Златният век продължава и през 11-о столетие. Тези разнообразни текстве обслужват нуждите на най-разнообразна публика, което означава, че много хора са грамотни. Културата не е била капсулирана в елита. Да не говорим, че българският елит прекрасно се е справял с гръцкия и не се е нуждаел от преводи. Културата, създавана на български език, не е за елита. Или не е само за него.
– Какви са значението и ролята на тази славянска писменост. Тя излиза извън границите на България, къде се разпространява?
– Тя обхваща плътно този ареал, който наричаме славянски свят. Била е официална писменост и в Румъния до последната четвърт на XIX век. Тя се разпространява и в съветските републики, дори в далечна Монголия.
– Да, очевидно славянската писменост е получила широко разпространение и до днес се използва в редица бивши съветски републики. За отбелязване е обаче, че в момента тече преход от кирилица към латиница в най-обширната след Русия бивша съветска република – Казахстан. Благодаря Ви за разговора.
