Военна академия „Георги Стойков Раковски” : Гнездото на героите

Автор: Петър БОЙЧЕВ

Една от най-величествените сгради в София е Военната академия, изградена в периода 1888–1894 г. по проект на чешкия архитект Адолф Колар за Военното училище. Основният корпус е триетажен в неоромански стил и е с типична за военните обекти архитектура. От птичи

поглед фасадата наподобява старинна крепост, а погледната в перспектива, изобразява буквата „Е” (началната буква от името на княгиня Елеонора) с присъщите на постройките в този стил арковидни прозорци и сводове. Изградени са архитектурни военни мотиви във формата на бойни кули върху корнизите на покрива. През 1934 г. се ремонтира южният флигел (странично крило) на сградата. Военната академия е храм на блестяща архитектура и уникално градинско аранжиране. Едно от многото й достойнства е в запазването на автентичността на безценния часовников механизъм от времето на цар Фердинанд I , ойто работи абсолютно точно и отмерва времето на учебните часове повече от сто години. 
Другата сграда в неоромански стил – бившето управление на Военното училище и Академията, строена паралелно с главния учебен корпус (днес финансово-административна сграда), е съхранена в автентичния си архитектурен облик.
В подобен стил е и специално построената за Военна академия сграда, която е градена от 1938 до 1942 г. Входът й е подчертан с балконски портик. Автор на проекта е архитект Александър Дубовник. По фасадата са изваяни релефни фигури на старинни воини с мечове. Кулообразните мотиви по корниза и по покрива, както и аркообразните прозорци създават атмосфера на дисциплина, строгост и войнственост, като се постига необходимата стилова връзка със сградата на архитект Колар.

Решението за построяване на църква на територията на тогавашното Военно училище се взема през 90-те години на ХІХ в., а на 27 декември 1898 г. православният храм е тържествено осветен в присъствието на княз Фердинанд І. На 20 януари 1906 г. на специална церемония княз Фердинанд наименува храма на името на светите архангели (Михаил, Гавраил и Рафаил) и афишира желанието си в нея да се черкуват юнкерите от Военното училище. През 20-те години на ХХ в. за увековечаване на паметта на загиналите във войните от 1912–1918 г. негови възпитаници върху вътрешните стени на църквата по випуски са изписани техните имена. Църквата функционира като действащ храм до 1946 г. През 2001 г. сградата е възстановена в близък до първоначалния си вид. 

Исторически паметник и изключителна забележителност е уникалната кована ограда от цевите на пушките „Крънка” и „Бердана”, подарени на младата българска войска от Русия след Освободителната война. С тези сто и петдесет хиляди пушки достойно е защитено Съединението на България през 1885 г. 

Изключителна забележителност е паркът на територията на Академията, както и принадлежащото му езеро. Той е създаден през 1906 г., но предисторията му започва с крепостен акт от 13 юли 1895 г., в който се посочва, че собственикът Димитър Петров продава на Военното министерство една четвърт от нива в Подуенската махала в размер на 30 уврата (около 30 декара).  Паркът е проектиран от Фридрих Грюнангер, който е автор на забележителни в архитектурно отношение обществени сгради и частни домове в София (Духовната академия; Синагогата; сградите на Турското и Китайското посолство). Инициативата за създаването на парка е на полковник Вичо Диков (по-късно генерал-майор) – началник тогава на Военното училище. Паркът е изграден в „английски стил” с характерните за него алеи с прави осови линии и свободно следващи терени творчески конструкции. Важен архитектурен елемент е езерото, изпълнено във формата на буквата „Ф” – началната буква в името на цар Фердинанд, на когото е наречен паркът. Парковите пространства са проектирани на отделни нива, следващи релефа на местността. Днес възрастта на основната част от дърветата е над сто години.

През 1933 г. пътят от караулката, която също е ценен архитектурен паметник с форма на цилиндрична кула, до Военното училище е превърнат в Алея на победите, състояща се от колонки и железни перила с пушечни цеви и емайлирани надписи с имената и датите на победите на нашата армия. 

Как се роди тази колекция?

Няма случайни неща. Роден съм в Хасково и когато се запалих по колекционирането на стари пощенски картички, беше нормално темата ми да е старо Хасково. Първо, носталгично – разглеждах ги, удивлявах се от калните сокаци в покрайнините и в същото време застроената вече цяла градска чаршия със страхотни стари сгради във виенски стил. 

Картичките се трупаха една по една, колекцията ставаше вече направо представителна, когато един ден попаднах на една много добре запазена от времето с уникален получател – г-ца Анка Ев. Гешова. Подател – майор Никола Радев. Порових се и открих, че Радев по това време е флигеладютантът на цар Фердинанд! По-късно пак от картичките ще науча, че Радев е станал вече полковник, омъжен е за Анка, която, няма грешка, е дъщерята на министър-председателя Иван Ев. Гешов. А после, пак от картичките разбирам, че полк. Радев е станал вече началник на Хасковския гарнизон. Така двете ми теми се сляха. Започнах да търся други картички от Военното училище, за да търся спомени за Никола Радев, и тогава попаднах на перлата в колекцията ми – много стара, от 1900-ната година. Кадет Ст. Хаканов пише на същата тази Анка Гешова, преди да се е оженила за Никола Разев. Целува й ръка и моли Бога за нейното щастие. Несподелена любов, нещастна любов,  просто приятелство? Времето пази своите тайни. Рових се дълго, но успях само да открия, че кадетът и Анка са далечни роднини. Той е потомък на един от първите дипломирани лекари в Пловдив Георги Хаканов, а баба му е сестра на Евтрати Гешов – бащата на премиера Иван Гешов, лидерът на Народната партия и депутат в 13 парламента. Дали кръвната връзка пък не е попречила на любовта на кадета? Така или иначе факт е, че Анка се омъжва за Никола Радев. 

Така покрай любовната история се увеличаваше броят на картичките ми от Военното училище. Все повече ме омайваше величието на сградата, символ на мощната и несломима Българска армия. Творението на чеха Адолф, по-късно прекръстил се на Антонин, Колар, което и до ден-днешен пази своето великолепие. 

Както казах вече, явно няма случайни неща. Когато започнах колекцията си, живеех в квартал „Младост“ и бях зам.-главен редактор на в. „24 часа“. Сега, когато вече я завършвам, домът ми е на „Мизия“, улицата, опряна на същото това Военно училище. И съм зам.-главен редактор на в. „Българска армия“. А на незаслужено забравения и възкръснал от пощенските ми картички полк. Никола Радев хасковските общинари гласуваха да бъде назована улица в града. И това вече е факт. Колекцията ми сътвори едно добро дело.