Автор: Доц. д-р инж. Георги Маринов
Не е новина, че руското военно ведомство търси достоен заместник на морално остарелия пистолет „Макаров“, който вече над 70 години e на въоръжение. Неговият патрон 9х18 е подходящ за защитно оръжие, но функциите на командния състав на армията и на полицейските служители отдавна са променени. Това налага внедряването на по-мощно персонално оръжие, използващо патрони не само с висока спираща, но и с висока пробивна способност. Една от причините за това е масовото внедряване на индивидуални средства за балистична защита – каски и бронежилетки, които са непробиваеми за маломощните защитни патрони като този на пистолета „Макаров“.
Крачка напред в това отношение е появата на руския пистолет „Гюрза“, който постъпва на въоръжение в полицията на Русия през средата на 1994 г. Оръжието беше толкова удачно, че веднага го харесаха и някои специални подразделения. Пистолетът е конструиран от Пьотр Сердюков, а колегата му Александър Юрев разработва специалния патрон за него с калибър 9х21. Изстреляният куршум с маса 11 грама излита с начална скорост 410 м/м и дулна енергия 635 джаула, която превъзхожда тази на 9 милиметровия патрон на ПМ с около 2 пъти. Така с пистолета могат да се поразяват цели, защитени с кевларени каски и бронирани жилетки с I, II и III клас на защита по руския стандарт. Изстреляният куршум може да пробива кабините на товарните автомобили и дори цилиндровите им блокове. Далекобойността на „Гюрза“ е 100 м, но най-често престрелки с пистолет се водят на дистанции 25-50 м. Петлето на ударно-спусковия механизъм е полускрито и може да се задейства с палеца на стрелящата ръка.
Принципът на работа на автоматиката е използване на отката на заключената цев към затвора при изстрел. Заключването на цевта към затвора се осъществява с подвижен детайл, който ги отключва в момента на напускане на куршума от цевта. Този принцип се използва при пистолетите „Берета 92”. Новост при „Гюрза“ е, че има два автоматични предпазителя. Единият е на спусъка (бутон, който потъва при натискане), какъвто е при пистолетите „Глок 17“, а другият е разположен на гърба на ръкохватката. Така се предотвратяване произвеждането на случаен изстрел при закачане в кобура или по дрехите, или произвеждане на неволен изстрел при изпускане на земята.
Рамката на „Гюрза“ е изработена от армирана удароустойчива пластмаса. В съответствие със съвременните изисквания към армейските и полицейските пистолети, спусковата скоба е разширена, което позволява стрелба с ръкавици. Предната повърхност е набраздена за удобство при захващане с две ръце. Мерните прибори са фиксирани. Пълнителят събира 18 патрона, разположени шахматно в два реда.
Разработката имала за цел да увеличи ефективността на армейския пистолет, като го направи безкомпромисен против цели, защитени със средства за балистична защита. През януари 2019 г. за пръв път е демонстрирана стрелба с пистолета „Удав“. Представени са и някои от основните му технически характеристики и е направен сравнителен анализ с аналогични пистолети, произвеждани от водещи оръжейни форми.
В различни източници се отбелязва, че „Удав“ ще влезе в серийно производство през есента на тази година. Той трябва да бъде произвеждан разновидности за специалните подразделения и за гражданския оръжеен пазар. Предвижда се да бъде приспособен за използване с различни допълнителни приспособления – лазерни и колиматорни мерници, тактически фенери и др.
Съобщава се, че пистолетът има обща дължина 206 мм, широчина 36 мм и височина 145 мм. Ударно-спусковият му механизъм е с двойно действие. Снабден е с автоматична затворна задръжка.
“Стриж” се превръща бързо в автомат или снайпер
Автоматиката на „Стриж” работи при използване на отката на затвора при къс ход на цевта. Заключването на затвора към цевта става с помощта на междинен детайл – една стара класическа схема, използвана за пръв път в пистолетите „Walther P-38”.
Тази система осигурява праволинейно движение на цевта след изстрел, което е дало възможност на конструкторите да намалят разстоянието от ос-каналната линия до най-високата точка на захващане на ръкохватката с длан до 12 мм. Изпитателите отбелязват, че по този начин отскачането на оръжието при изстрел е намалено с около 40 %, като с около 40 % е повишена неговата скорострелност. Ударно-спусковият механизъм е скрит тип. Негова характерна особеност е, че ударникът се намира в частично взведено положение. Дотикването му в крайно положение се извършва единствено чрез натискане на спусковия лост. Частичното взвеждане на ударника намалява усилието за задействане на спусъка, с което се подобрява точността на водения огън.
„Стриж” има три вътрешни автоматични предпазителя, гарантиращи невъзможността за произвеждане на случаен изстрел. Те са базирани на частичното взвеждане на ударника, който може да взриви капсула единствено при пълно натискане на спусковия лост. Пистолетът използва двуреден пълнител с вместимост 17 или 30 патрона. Неговата замяна става чрез бутон, двустранно разположение върху рамката. Това създава удобство при боравене с оръжието от „левичари”, но по този въпрос има доста спорове. Те са основани на дясно разположения отвор за изхвърляне на изстреляните гилзи, който не е най-удобен за стрелящите с лява ръка. „Стриж” е снабден с цев с дължина 127 мм. Нейният ресурс е около 50 хил. изстрела, което е значително по-малко от ресурса на цевите на „Glock” и „Н&К”.
Пистолетът има възможност бърза да се превърне в щурмово оръжие, като бъде „тунинговано“ с различни допълнителни устройства – външен перфориран кожух с пикатини релса, допълнителна предна ръкохватка и приклад.
В друг вариант пистолетът може да бъде снабден с удължена цев, да се постави в друг специален кожух, на който се монтира оптичен мерник. Така възможностите на пистолета на поразява цели на по-големи дистанции се увеличават значително.
Създателите на оръжието се надяват на добър прием на „Стриж” в армията и в антитерористичните подразделения, тъй като в създаването и тестването са участвали офицери от тези служби.
В следва да се отбележи, че пистолетът „Макаров“ ще се използва в армията и в полицейските структури още дълго време. Причина за това е, че руската оръжейна школа е доста консервативна по отношение приемането на нови оръжия. Тя предвижда доста тежки изпитвания в много широк температурен диапазон, провеждането на сравнителни изпитвания с най-новите образци оръжия от водещи фирми, уникални изпитвания за надеждност при замразяване, стрелба във вода, в запрашена атмосфера, подлагане на тръскане, хвърляне и т.н.