Бригаден генерал Пламен Йорданов е роден на 22 февруари 1969 г. в Горна Оряховица. Завършил е Висшето военно училище „Васил Левски” със специалност „Мотострелкови войски” през 1991 г., Военна академия „Георги С. Раковски” през 2002 г. и Военния колеж на Сухопътните войски на САЩ в Пенсилвания през 2013 г. Службата си като офицер е започнал през 1991 г. в 49-и мотострелкови полк в Симеоновград. През годините е бил в различни гарнизони и последователно е преминал през длъжностите командир на взвод, командир на рота, заместник-началник на щаба на батальон, началник на щаба на батальон, заместник-командир на батальон, командир на батальон, заместник-началник на щаба на бригада, началник на сектор в Командването на Сухопътните войски и заместник-командир на бригада.
Командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада е от 25 ноември 2016 г. Предстоящо е назначението му за заместник-командир на многонационалната дивизия „Югоизток” в Румъния. Участвал е в три мисии в Ирак и Афганистан, и е заемал длъжностите заместник-командир на пехотен батальон и помощник-национален командир на контингент.
– Господин бригаден генерал, как приемате предложената ви нова длъжност – заместник-командир на многонационалната дивизия „Югоизток” в Румъния?
– Това назначение е ново предизвикателство за мен. Отивам на длъжност, каквато сега не съществува в Българската армия, тъй като у нас вече няма дивизии. Но колкото една длъжност е по-висока, толкова и отговорността е по-голяма. Напълно съм наясно, че ще представлявам не само себе си, а и българския военнослужещ, Българската армия, България. Така че действително предизвикателствата ще бъдат големи, но се надявам да се справя с тях.
– Започнали сте офицерската си служба в 49-и мотострелкови полк в Симеоновград. Какво си спомняте от онези първи години в кариерата ви?
– Започнах като лейтенант – командир на мотострелкови взвод, и след това станах командир на мотострелкова рота. Бяха едни от трудните години в службата ми, но за сметка на това имаше отличен колектив. През годините на службата си съм имал възможност да работя с много добре подготвени офицери, много добре подготвени командири, които са ме учили, на които съм разчитал, които са ме изграждали като офицер. И всъщност тогава – в Симеоновград, бяха едни от най-хубавите ми години в службата.
– Има мнение, че ротната длъжност е може би най-тежката в армията. Така ли беше при вас?
– Да, действително се приема, че командир на рота е една от най-трудните длъжности. Но и командир на батальон, и командир на бригада са основни длъжности, които са трудни. Не омаловажавам работата и на щабните длъжности, но пред командирската длъжност има най-много предизвикателства.
– Как по-нататък продължи службата ви в армията?
– Най-много години съм в Карлово. Започнах с откриването на Специализирания учебен център през 1996 г. и след това – в 61-ва бригада. И преминах през длъжностите командир на рота, заместник-началник на щаб на батальон, началник щаб на батальон, командир на батальон, заместник-началник щаб на бригада. След това бях в Командването на Сухопътните войски като началник на сектор. И се завърнах отново като заместник-командир на бригада и след това командир на бригада. Може да се каже, че нямам пропусната длъжност.
– По време на службата Ви сте имали и подчинени, и началници. Имате ли принципи, към които сте се стремили и сте ги отстоявали?
– През годините на службата си винаги съм се стремял да бъда принципен в работата си, да бъда честен с хората, да уважавам тяхното достойнство. Доколко съм постигал това, могат да кажат други хора. Но никога не съм подценявал службата и съм държал на нея, държа и сега.
– Доколкото имам наблюдения, като че ли не повишавате тон към подчинените си?
– Е, понякога се е случвало. Но на сегашната ми длъжност съм се стремял това да не става. Мисля, че всеки командир и началник има същия стремеж.
– Какви компромиси сте правили в службата?
– Стремял съм се да не правя компромиси и да си изпълнявам задълженията така, както трябва. Аз съм от една генерация офицери, възпитани в строго спазване на правилата и уставите.
– Сега в страната тече Националната информационна кампания за популяризиране на военната професия на Министерството на отбраната „Бъди войник”. Тя вече се проведе и в Карлово. Какво според вас трябва още да се направи, за да стане военната професия по-привлекателна за младите хора?
– Одобрявам тази кампания на Министерството на отбраната, тъй като основната й цел е да привлече младите хора и да ги заинтригува с нашата работа, да запознае обществеността какво правим ние и да покажем професията на военнослужещия. Не знам каква е точната рецепта, мисля че при едно увеличение на заплащането резултатът би бил друг. За провеждането на кампанията в Карлово положихме много усилия, така че представихме на младите хора това, какво сме ние, запознахме ги с това, какво правим, със социалните придобивки, които предоставя армията при сключване на договорите. Вниманието ни бе насочено точно към тези, които сега завършват средното си образование.
– Какво бе най-важно за бригадата от началото на годината?
– При нас динамиката е голяма. На полигон „Корен” подготовка преминаха минохвъргачните батареи. След това самоходният артилерийски дивизион проведе стрелба. Подготвихме се и участвахме в парада за 6 май. Преминаха ротните тактически учения с бойни стрелби на два от батальоните ни… Така че натовареността ни е доста голяма.
– На какви длъжности имате най-голяма нужда от военнослужещи?
– Проблеми с окомплектоването има навсякъде. Повече са свободните длъжности за офицери и войници и по-малко за сержанти. Добро решение е, че беше ни дадена възможност и цивилни служители с висше образование да станат офицери.
– Какво бихте казали на военнослужещите и цивилните служители от 61-ва Стрямска механизирана бригада?
– На първо място, искам да им благодаря за всички усилия, които полагат, за да се справят със задълженията си. И въпреки финансовите ограничения и некомплекта с личен съста те успяват да си изпълняват задачите на учебните полигони, на границата, на мисиите зад граница… Искам също така да им пожелая здраве и късмет, както и много бъдещи успехи. И да продължават все така да прославят българския войник, Българската армия и 61-ва Стрямска механизирана бригада.
