Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Header
Търсене
Close this search box.

Битката на народите край Варна

[post-views]
[post-views]
Битката на народите край Варна
Favicon_File

Венцислав Жеков

Парк музеят „Владислав Варненчик“ представя уникални исторически факти

Уникално е не само самото разположение на Парк музея, тук се събират интересите и историческата памет на почти всички централни и източноевропейски народи. Музеят е нещо като сборен пункт за националната памет на тези народи. Това е типично тематичен музей, свързан с тази битка и едно от малкото места в България, където посетителят може да види автентични оръжия и копия от тази епоха. 

Гробницата мавзолей на крал Владислав Варненчик
Гробницата мавзолей на крал Владислав Варненчик
Първият поход на крал Владислав и Хуняди за изтласкването на османците от балканските земи започва през 1443 г. Той се провежда доста успешно и е наречен „дългият поход“. Завършва с победа в битката при Беласица. Договорът обаче бил нарушен и Владислав отново тръгва на поход. 
Акцентът на нашия музей е мавзолеят гробница на крал Владислав. Около него е разположен целият комплекс. Има точни описания от източници, че битката се е състояла именно на това място. Тя била доста разтегната  – от Варненското езеро до платото Франга, тоест – до височините на Франга. 
Тук могат да се видят единствените в България пълни комплекти рицарски доспехи, както на пехотинец, така и на конен рицар. Има прекрасни екземпляри на мечове от епохата. Има съхранени оригинални ризници от епохата. Представяни са също еничарска брадва и брадва със странично захващане, които са уникати. Тук са и личните вещи на Петър Димков, който е и създател на музея. Това е единствената постоянна експозиция за него, посочва Марин Костов. 
В онези времена, около 1444 г., България вече я няма на политическата карта, Сърбия също я няма, следват Унгария и сърцето на Европа. Заради това папата реагира с кръстоносен поход.  Събитията следват своя трагичен порядък. През 1444 г. е убит Владислав, през 1448 г. Хуняди губи битката при Косово поле. През 1453 г. пада Византия. От тук нататък в продължение на 150-200 г. османците вървят само нагоре, докато стигнат стените на Виена. 

Най-голямото неизвестно е къде е гробът на Владислав III

Гробът на крал Владислав Варненчик
Гробът на крал Владислав Варненчик
Колкото знаем за битката от 10 ноември 1444 г., може би толкова и не знаем, смята Марин Костов. По думите му, източниците, които описват битката са прекалено лаконични. Има много изследвания, знаменити наши учени са работили по тази тема, в момента все още доста учени преоткриват нови документи или нова информация за самата битка. Най-важното нещо, което не знаем от тази битка е, къде е тялото на крал Владислав. 
Ако то бъде открито това би било едно сензационно откритие. За съжаление никъде не се открива конкретна информация. Има около четири хипотези. Една от информациите казва, че тялото на краля е било предадено от султана на християните и те го погребали в гръцкия параклис, но такъв на територия на Варна не е открит. 
Има мнение, че султанът е изискал от подчинените си да изградят могила върху гроба на крал Владислав. На територията на парка има две могили, едната от които е разкопана и там е открита тракийска гробница от 4-ти век преди Христа. Има и версия, че кралят е погребан по пътя към Добрич, но не е потвърдена. Аз лично мисля, че погребението е станало на самото бойно поле, защото са бързали. Тялото е било обезглавено. Да бъде носено от бързоотстъпваща армия не е било разумно и възможно. Най-логичната версия е, че трупът е бил изхвърлен във Варненското езеро, казва още Марин Костов.

Кой е полско-унгарският крал?

В музея могат да бъдат видени единствените в България запазени в пълен комплект рицарски доспехи
В музея могат да бъдат видени единствените в България запазени в пълен комплект рицарски доспехи
Крал Владислав III Ягело е от династията на Ягелоните. Те са велики князе на Литва. Самият той прекалено млад застава на полския и унгарския трон. Налага му се да поеме отговорността не само за Полша, но и за Унгария. По това време има множество брожения в династичните управления, но Владислав се справя много дипломатично, не само в Централна, но и в Източна Европа, което изглежда невероятно за младостта му. 
Възползвайки се от въстание в Азия на Караманския бейлик, в който е ангажиран султан Мурад II, крал Владислав, с подкрепата на папата и бароните на Централна Европа, приемат решение за кръстоносен поход за изтласкване на османците от балканските територии. Към походът е привлечен и Янош Хуняди – военен стратег от епохата. На него се е разчитало да бъде реалният предводител на кръстоносния поход. 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Email
Telegram

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

 

За да получавате всички новини за Българската армия, изтеглете мобилното приложение ARMYMEDIABG от тук

Най-ново

Единична публикация

Избрани