Тези дни имах повод да припомня, че преди години, когато работех новинарска работа в Скопие, в политическия речник на местните много често се употребяваше метафората, че „Македония и Косово са като скачени съдове“. А последните събития в кризата между Прищина и Белград пък ни припомниха без никаква притворност, откровено, колко натрупани наноси от взаимна двустранна и многостранна подозрителност се вихрят все още в Западните Балкани. Да не говорим за липсата на елементарно възпитание и политическа коректност, когато става дума да се окарикатурят или осмеят опонентите от другата страна на барикадата.
По повод изявленията на президента на Косово Хашим Тачи, че страната има намерение да се обедини с Албания, изявления, дошли, след като в доклада на ЕК за напредъка на страната беше отказана препоръка за либерализиране на визовия режим, сръбската премиерка Ана Барнабич определи политиците в Прищина като „хора, току-що излезли от гората“. Нещо като диваци, което пък показва, че колкото и генерации политици да се сменят в Белград, колкото и те да се самопредставят като европейци и цивилизовани, надменното им и пренебрежително отношение към „онези“ не се променя… Какво пък, германците обичат гората, отговори вместо Тачи и политиците около него посланикът на Германия в косовската столица, вероятно давайки индиректна подкрепа на местните хора. Те пък от своя страна пуснаха навсякъде в мрежата разни шеговити закачки с непремерената реплика на Барнабич, давайки да се разбере, че няма да слязат на нивото на любимката на президента Александър Вучич. Любимка в политическия смисъл, разбира се…
Онзи ден пък друг от екипа на Вучич, министърът на отбраната Александър Вулин, който преди отговаряше за отношенията на Белград с Косово, „препоръча“ на македонския президент Стево Пендаровски да си гледа своята работа, а да не дава рецепти за това как трябва да се реши кризата в отношенията между Прищина и Белград. Новият президент на Северна Македония като върховен главнокомандващ на ВС направи първото си посещение в качеството си на държавен глава в Министерството на отбраната и в Генералния щаб в Белград. Там той анализира ситуацията със стабилността и сигурността на държавата, като подчерта, че това, което се случва между Прищина и Белград не създава допълнителни опасности за Северна Македония.
Но че идеята за размяна на територии, която дълго време се артикулираше от президента Вучич като основа за решаване на спора с Прищина, е идея от 19-и век. Е, като загрижен политик на съседна държава Пендаровски препоръча на двете страни в кризата все пак да намерят решение и да постигнат споразумение помежду си в името на общата регионална сигурност и стабилност. Което пък – не знам защо, разгневи сръбския министър на отбраната Вулин, който крайно недипломатично и дори менторски отговори на Пендаровски с речник, който в белградските кафани би звучал като „Абе, що не си… гледаш работата“, или нещо подобно. А знаем какво отношение имат сърбите към псувнята…
Та, „скачени съдове“ или „преплетени черва“ – ваше е правото да изберете израза, който ви харесва. Но и двата „образа“ отразяват достоверно отношенията между Сърбия и Косово. Но ако все пак „скачените съдове“ Северна Македония и Косово са две относително нови независими и суверенни държави, при Косово и Сърбия става дума за страни, едната от които – Косово, се откъсна от другата и вече 11 г. иска да утвърди и международно своята отделност. А другата, Сърбия, не може да преглътне този факт. Плюс това Косово и Сърбия по подобие на Македония и Косово преди години са също като „преплетени черва“ с тази разлика, че сега тяхната връзка е много по-наситена, интензивна и плътна. Проблемът на взаимните им отношения е широко застъпен в политическия календар и в Прищина, както и в Белград почти всекидневно, а в моменти на криза – и много повече. Оставаш с впечатлението, че политиците и управляващите и в Белград, и в Прищина си нямат друга работа, освен да се ослушват и да гадаят какво ще направи другата страна, за да реагират светкавично. А понякога в ослушването и да подготвят някоя и друга провокацийка, която да предизвика напрежение с ниска интензивност с единствената цел да хвърлят обвиненията на другата страна. Балкански работи…
Такава криза се случи в началото на миналата седмица и само за часове придоби облик, който познаваме и от други „стари ленти“. Пълно календарно съвпадение на събитията, дори по часове… Акция на специалните части на косовската полиция в северната част на държавата, наситена преди всичко със сърби, съвпадна с намерението на сръбския президент Вучич да говори в парламента в Белград за перспективата за решаване на „косовския въпрос“. При акцията бяха арестувани 19 човека, някои от които – полицаи, с обвинението за участие в незаконна търговия с наркотици и други престъпни действия. В Белград, в Скупщината, президентът Вучич даде да се разбере, че каквото и да става от тук нататък в отношенията с бившата провинция, трябва да се сложи край на надеждата, че Косово някога може отново да се върне в Сърбия.
По стара традиция при такива случаи местните сърби, предимно в най-западната община на севера на Косово – Зубин поток, организираха протести и блокираха пътищата против действията на тежковъоръжените специални части, пристигнали там от Прищина. Часове след това, пак по вече видян сценарий, Вучич нареди сръбската армия да е в пълна бойна готовност да защити сърбите на юг, в Косово. Появиха се и информации, че нейни части са тръгнали „надолу“ и че самолети на сръбските ВВС прелитали въздушното пространство в близост до границата. Вербалните закани, но и оправдания, виждани и чувани много пъти, отново бяха пуснати в обращение, както и заклинанията и от двете страни, че не искат ескалация и че са заинтересовани от запазването на мира, спокойствието и гарантирането на стабилността.
Пушилка до небето, двустранно напрежение в един момент, в който в Брюксел брояха гласовете на проведените само ден преди това избори за европейски парламент и когато в настъпилия вакуум на управлението на ЕС бюрократите там имаха други вълнения. И когато напрежението и неизвестността стигнаха до най-високите степени, нещата изведнъж взеха да се „отпушват“ и спокойствието, доколкото може да се говори за него в такава ситуация, взе да се връща. Косовските власти изтеглиха своята полиция заедно със задържаните, Вучич, верен на стила си да извлича позитиви и от най-трудните и рискови ситуации, които до голяма степен сам е създал, се обяви за първи миротворец в района а от Брюксел изпратиха отдавна готовия доклад за европейския напредък на Косово. Което пък даде основание на президента Хашим Тачи да заяви, че няма да изпълни обещанието си 4-те общини в северната част на държавата, населени предимно със сърби, да образуват т. нар. Общност на сръбските общини. Не искал и на територията на Косово да се създава Република Сръбска, като онази в Босна и Херцеговина, която никак не крие, че играе по свирката на Белград. А не искал, защото ситуацията вече била променена, след като ЕС след 3 г. на обещания за либерализация на визовия режим за косоварите и този път в доклада за напредъка не казал нито дума по този въпрос. И че не виждал друга алтернатива за Косово, освен да започне процес за обединение с НАТО-вска Албания… И всичко това в по-малко от 48 часа.
Тогава дойдоха подмятанията на Барнабич и обвиненията на Вулин, че в Скопие не искали да говорят за опасността от „Велика Албания“, а гледали в чуждата паничка, дето не им е работа, и президентът Вучич се закани да действа „решително“, ако това се случи, и други такива. Ще кажете, ама това е само една вербална игра. Вербална, вербална, но е придружена и от дрънкане на оръжие, и от ситни провокации, пък били те и с ниска интензивност…
