Това учение не е демонстрация на сила, а част от плана за засилване на присъствието на НАТО на Стария континент в случай на конфликт. Армията на САЩ повишава способностите си за бързо развръщане в Европа, като доставя големи количества военна техника и оборудване по системата POMCUS. Това е система, която съхранява американската военна техника в Западна Германия по време на Студената война. В случай на конфликт със Съветите войските на САЩ, които ще бъдат прехвърлени в Европа, ще разполагат на място с всичко необходимо. До края на 80-те години на миналия век в Белгия, Холандия и Германия в специални свръхсекретни и охранявани складове трябва да има оборудване за шест дивизии. На практика е доставено само за три дивизии, а за останалите три оборудването, което трябва да се съхранява в Белгия и Холандия, не се доставя. Плановете се отменят след падането на Берлинската стена.
Системата POMCUS е считана за много важна, затова през 1988 г. в Холандия е завършена военната болница „Топла база“. Тя е напълно оборудвана, така че в случай на война да заработи незабавно. Оборудването непрекъснато се поддържа в готовност от холандски персонал. Назначени са и лекари. Всички изградени дотогава складове на POMCUS са оборудвани с най-модерната комуникационна техника за времето си, така че при изнасяне на каквото и да е имущество от складовете, то се регистрира от модерна електронна система с баркодове.
Засадата
Канадският писател и драматург Франк Рийд, който през 70-те години на миналия век е войник в канадската армия в Европа, описва в блога си някои тренировки, които са част от ученията Reforger. Ето едно от тези описания. Разположена някъде в Западна Германия, неговата част получава заповед да се придвижи до определена точка. Зареждат БТР-ите им с гориво и тръгват. Когато достигат до набелязаната дестинация, подреждат машините и ги покриват с камуфлажни мрежи, така че да не може да се отгатне формата им от въздуха.
„Беше един от онези прекрасни есенни дни в Германия, когато температурата е около 20 градуса на сянка“, спомня си Рийд. Лагерът е в средата на ябълковата градина на някакъв германски фермер. Войниците гледат как стопаните берат ябълки, прекарват ги през пресата и си правят сайдер. Поднасят от вкусната течност и на момчетата, които са се пържили шест часа в нагорещените машини. Командирът обаче бързо прекъсва приятната дегустация и издава заповед да подготвят засада в близката гора. След това на войниците е заповядано да си починат добре, защото следващият ден ще бъде дълъг. На другата сутрин в 4,00 ч охраната на лагера събужда бойците, те набързо закусват и пият кафе, след което се подреждат в тактическа формация и се отправят към зоната на засадата в пълна тишина. Пристигайки на позицията, се развръщат и маскират, а командирът начело на разузнавателен патрул тръгва да проучи разположението на „врага”. „Врагът“ е открит и групата на Рийд премества позицията си напред.
Избран е подходящ участък от горски път, който се спуска от малък хълм. В началото пътят прави малък завой, след което има прав участък от около 35 м и след него пак завой. Правият участък е определен като „зоната за унищожение“ на противника. Част от войниците са изпратени напред, за да заемат позиция след втория завой, а друга групичка е разположена преди началото на правия участък, така че да отреже пътя за отстъпление на противника, след като той се озове в зоната за стрелба. Останалите се разполагат от едната страна на 35-метровият участък. Целта е нито един „противников“ войник да не се измъкне жив. Пътят от двете страни на правия участък е миниран.
Идеята на учението е проста, но ефективна. Първата група трябва да пропусне „противника“, докато той навлезе в зоната за унищожение. В това време отстрани ще започнат да го обстрелват. Ако някой реши да побегне напред или назад, там ще го посрещнат групите, които са отрязали началото и края на пътя между двата завоя.
Започва чакането. На пръв поглед изглежда лесно. Но след дългото лежане на твърдата земя всичко започва да те боли. Става трудно да се диша и мускулите на краката се схващат. Не можеш да говориш, да ядеш и да пиеш. Започва да те сърби, а не можеш да се почешеш. Слънцето грее невъзмутимо отгоре и потта пълзи по лицето и гърба. Скоро не закъсняват и комарите, които с наслада ти пият кръвта, а няма как да размахваш ръце, за да ги прогониш. След около 4 ч чакане слънцето залязва и пътят пред позицията притъмнява. Тогава се появява първият противников разузнавач. Зад него тихо се промъква и втори, който носи радиостанция. И двамата спират, защото знаят, че това е идеалното място за засада. След малко първият дава сигнал към втория с ръка. След това зад тях пристига авангардът и се прикрива зад дърветата. Известно време двамата разузнавачи отпред оглеждат, душат въздуха, но внезапно дават знак на цялата група да тръгне и тя навлиза в „зоната за унищожение“. След като основната група на противника се е озовала на пътя, е дадена заповед за стрелба. От пътя се опитват да отговорят, но засадата се оказва перфектна и нито един противников войник не се измъква. За да затруднят все пак с нещо групата на Рийд, проверяващите офицери обявяват, че има двама ранени, които трябва да се пренесат на носилки до лагера. Чак тогава на всички ще бъде разрешена почивка.
