Турция обмисля да разположи руските зенитно-ракетни системи С-400 по южното си крайбрежие, в близост до района, в който нейните военни кораби придружават сондите, проучващи за въглеводороди, съобщава агенция Bloomberg, като се позовава на четири различни източника, запознати с въпроса. Далекобойните С-400, които ще бъдат доставени в рамките на няколко седмици, ще увеличат драстично военните възможности на Турция в Източното Средиземноморие, където тя е замесена в спор с члена на Европейския съюз Кипър относно контрола над залежите на природен газ в крайбрежните води на острова, твърдят неназовани събеседници на американската агенция.
Средиземноморието не е единственото обсъждано място и се разглеждат и други възможности, посочват още източниците. Ако бъде одобрено, южното разполагане ще изпрати силно послание към съперниците и съюзниците на Анкара, че тя е решена да защити своята сигурност и икономически интереси, добавят те. Говорителите на турското правителство не отговориха на призивите за коментар. През миналата седмица Съветът за национална сигурност на страната подчерта в изявление, че: „Турция ще продължи дейността си в съответствие с международното право и няма да позволи да бъде поставена пред свършени факти в Източното Средиземноморие“.
Очаква се турският президент Реджеп Тайип Ердоган и президентът Доналд Тръмп да обсъдят С-400 по време на срещата на високо равнище на Г-20 в Япония следващия месец. САЩ заплашиха да наложат санкции на Анкара, ако продължи с ракетната сделка, като изразиха загриженост, че добавянето на руски хардуер в армията на членката на НАТО Турция може да даде възможност на Москва да събере критична военна информация. Вашингтон също така предупреди, че турските амбиции да започнат офшорни сондажни операции в зона, заявена от Кипър като изключителна икономическа зона, „рискува да повишат напрежението в региона“. „Турция разглежда С-400 като възпиращ фактор, за да защити енергийните си интереси в Източното Средиземноморие, където ескалиращото напрежение може да застраши връзките на Турция със САЩ“, заяви Мехмет Сейфетън Ерол, ръководител на изследователския институт в Анкара ANKASAM – „Тя се чувства все по застрашена в Средиземноморието от подкрепата на САЩ и Израел за Кипър“.
Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар заяви неотдавна, че все още се работи за определяне на мястото, където могат да бъдат разположени ракетните системи. През април военният министър посочи, че С-400 може да се използва за
защита на столицата Анкара, търговския център на Истанбул, южната авиационна база „Инджирлик” или неидентифицирано промишлено съоръжение. Неназованото местоположение може да бъде първата атомна електроцентрала в Турция, която Русия строи в Аккую на средиземноморското крайбрежие, твърдят източници на „Блумбърг“. Русия не е поставяла никакви условия за това, къде Турция може да разположи системите, заяви Игор Коротченко, ръководител на базирания в Москва Център за анализ на световната оръжейна търговия. „Турция е суверенна държава. Ердоган може да ги разположи където поиска“.
С-400, известна според идентификацията на НАТО като SA-21 Growler, има съвременни радари и е предназначена да защитава въздушното пространство срещу самолети, използвани от страните в западния военен алианс. Най-главното сред опасенията на САЩ е, че руската система може да бъде използвана за събиране на данни за способностите на изтребителите F-35. Турция отказа да анулира сделката с Москва и разполагането на С-400 на средиземноморския бряг може да изплаши другите държави в региона, които разполагат с F-35, включително Великобритания и Израел. Разполагането на системите в Турция ще отбележи още един успех в усилията на руския президент Владимир Путин да увеличи ролята на Москва в Близкия изток.
„Възможността С-400 да бъдат разположени в Аккую е доста голяма“, заяви Абдула Агар, турски анализатор по въпросите на сигурността. „Това е решение, което може да обезпечи сигурността на ядрената централа в съответствие със сътрудничеството между Турция и Русия и да даде предимство в жестоката енергийна конкуренция в Източното Средиземноморие“. За някои от военните и цивилните лидери на Турция историята също оказва влияние. Те горчиво си спомнят осакатяващото
американско оръжейно ембарго наложено, след като Турция нахлува в северната част на Кипър в резултат на опит за преврат, целящ обединяването на острова с Гърция през 1974 г.
През изминалото десетилетие край бреговете на Египет, Израел и Кипър бяха открити значителни количества природен газ, включително от Exxon Mobil Согр., което предизвика надежди за създаване на регионален енергиен център. Все пак компаниите се борят да преодолеят дългогодишни политически и правни пречки и да намерят жизнеспособни експортни пазари, оставяйки инвеститорите в дилема, дали фирмите могат да реализират своя потенциал.
Международно признатото правителство на Република Кипър даде лицензи за проучване на няколко офшорни блока, някои от които са в оспорвани води, което предизвика заплахи от Турция, възразяваща срещу едностранните сондажи на Кипър, без споразумение за споделяне на приходите от всякакви находки. Турция иска морските граници в района да бъдат фиксирани, за да се защитят правата й, както и тези на държавата на турците киприоти, която само Анкара признава. „Турция има най-дългата крайбрежна ивица в Източното Средиземноморие и очаква страните в региона и извън нея да се съобразяват с правата на турците киприоти“, заяви Акар пред чуждестранни военни аташета на борда на турска фрегата по време на голямо военноморско учение на 25 май.
Битката на сондажите край Кипър
През февруари т.г. Турция потвърди започването на търсене на нефт и газ с два сондажни кораба във водите край остров Кипър. Това бе обявено от външния министър на страната Мевлют Чавушоглу. „Нека тези, които идват в региона със своите компании отдалеч, видят, че без нас нищо не може да бъде направено в този регион. Без Турция в Средиземно море не може да бъде направено нищо, няма да го позволим“, заяви Чавушоглу по време на среща с бизнесмени в западната турска провинция Айдън.
Природните ресурси в Егейско море и Източното Средиземноморие, както и на остров Кипър са „стратегически цели и национални въпроси“ за Турция. Що се отнася до отношенията между Анкара и Москва, турският външен министър отбеляза, че западните държави критикуват страната му за добрите й отношения с Русия, докато в същото време „повечето от тези страни – членки на НАТО, имат по-добри отношения с Русия“. Той описа оплакванията на Запада от добрите руско-турски отношения като „двоен стандарт“.
„Днес ние получаваме 50% от газта си от Русия. Някои европейски държави получават по 80–90%. Това е причината, заради която Доналд Тръмп наскоро разкритикува Германия. Няма проблеми, когато го получаваш ти, но се оказва, че има проблем, когато Турция строи стратегически отношения или пък газопровода „Турски поток“, подчерта първият дипломат на Анкара. Турция последователно критикува правителството на Република Кипър за едностранните му сондажи в Източното Средиземноморие, като настоява, че турците киприоти също имат права върху ресурсите в този район.
Анкара пусна първия си сондажен кораб в Източното Средиземноморие на 31 октомври 2018 г. Сондата „Фатих“ започна проучвателните си дейности край Анталия, в източната част на едностранно обявената Изключителна икономическа зона (ИИЗ) на Кипър. През март т.г. газовата интрига около Кипър се заплете още повече, след като американската компания ExxonMobil откри голямо находище на югозапад от острова. То е разположено в блок номер 10 и е сред трите най-големи находища, откривани в света през последните две години. Според предварителните изчисления то може да съдържа между 142 и 227 млрд. куб. м газ. Партньор на ExxonMobile в разработването на това газово поле е катарската държавна компания Qatar Petroleum. Американците държат 60% от проектната компания, а катарците – 40%.
Големият въпрос е как газът от Източното Средиземноморие ще достигне до европейския пазар. Израел вече извършва добив в своята икономическа зона и ако се добави и кипърският газ, построяването на голям тръбопровод до Гърция и Италия би станало рентабилно. Поради геополитическото напрежение вариантът израелският и кипърският газ да поемат към Турция е изключен.
