Това разказва за утрото на 9 юни 1923 г. Димо Казасов в своята книга „Видяно и преживяно” (Издателство на НС на ОФ, 1969 г.) Летописецът на миналия век е абсолютно достоверен, защото е пряк участник в деветоюнския преврат и един от двамата нови министри, които придружават Александър Цанков в двореца Врана, за да се представят на цар Борис III и да поискат подписването на указа за назначение на техния кабинет.
Преди да поемат в тази своя „дворцова” мисия тримата, заедно с останалите заговорници, изчакали в дома на генерал Иван Русев на улица „6 септември” до 6-о училище развитието на оперативните събития на преврата, започнали в 3 ч след полунощ и ръководени от Дамян Велчев. Когато са уверени от неговия доклад, че всичко е минало успешно, Цанков повелително повежда новите министри на правосъдието и на транспорта и съобщенията Боян Смилов и Димо Казасов към Врана. „Излизаме. Студено е. Зъзна. Дворът е изпълнен с офицери. Пред входа стои в пълно бойно снаряжение гвардейски ескадрон. Два автомобила, карани от войници, застават пред вратата. Един взвод, начело с командира си, стои пред колите, а друг – зад тях. В първия автомобил сядат Цанков, Смилов и полковник Александър Цанев в гвардейска униформа. Аз заемам втория автомобил заедно с капитан Каракуланов”, разказва Казасов за началото на мисията, която се натъква на неочаквани препятствия.
Колкото и да бързат с подписването на указа, за да се почувстват наистина победители в преврата, заговорниците са стреснати от вестта, че царят не е в двореца. Първоначално им обясняват, че той спи и нямат право да го събудят. Устремените към властта обаче са нетърпеливи до неумолимост. Намесва се полковник Цанев, който заповядва на управителя на двореца, сякаш командва ординареца си: „Не умувай, а тръгвай! Ако с добро не разбереш, аз имам средства да те накарам да изпълниш заповедта ми!”
Все още неудостоените с указ нови властници съзират в цялата история груба подигравка – управителят дълго време ги размотава с обясненията за спящия цар, а сега изведнъж адютантите ги пращата за зелен хайвер – величеството било нейде из парка. Напрежението нараства и така се стига до идеята за обявяване на републиката. „Щом не вярвате, господа, заповядайте сами да проверите”, канят ги адютантите в самите спални, като не очакват, че тримата нови министри, все пак интелигентни хора, не ще се посвенят да нахлуят в царските покои и „да надничат под креватите”. Жажда за власт обаче свян не признава. „Отправяме се към царските спални, разказва Казасов. Влизаме във всички. Навсякъде следи от току-що напуснати легла. Възбудени от произлязлото и нервни от умората, ние спорим грубо с адютантите, които посрещат с мълчание нашите упреци и подозрения.” Дали са прегледали баните и тоалетните – Казасов деликатно премълчава…
Ако всичко това не се разиграва в една тревожна нощ на преврат, би могло да изглежда дори комично – министрите на един владетел, стари или нови, ровичкат из спалните му и едва ли не го търсят – да не се скрил под кревата! Заговорниците все пак не стигат до революционната си идея за република, но само мисълта, че с лекота могат да я обяват, показва, ако не пълно пренебрежение към Короната, то неистовата жажда за власт за която са готови на всичко. След като са приети първо от княгиня Надежда, накрая те все пак застават пред появилия се Борис III. На гръмкото обръщение на Цанков царят отговаря: „Аз не съм вече цар! След извършеното тая нощ какво остава от прерогативите на държавния глава? Повеленията на нашия основен закон са пренебрегнати. Не, господа, аз не съм вече български цар!”
Гибелта на Стамболийски
Когато се явяват пред царя, заговорниците на Цанков вече са приготвили написания на ръка в дома на генерал Иван Русев указ за оставката на правителството на Александър Стамболийски. Борис III обаче е имал основателни опасения, че земеделският лидер разполага с големи сили, като Оранжевата гвардия, с които да противостои на преврата. И наистина в първите дни след 9 юни от родното си село Славовица той успява да организира селски отряди, с които обсажда Пазарджик, но в нощно сражение те са разбити.
„От 12-и почва хайката по следите на Стамболийски за неговото залавяне, пише Димо Казасов. На 13-и вечерта той стига в с. Голак, където един беден селянин го приютява. На другия ден, 14 юни, напуща селото и се отправя за Костенец. Из пътя бил познат от някакъв ветренски селянин „блокар”. Последният съобщава откритието си на общинските власти, които настигат Стамболийски на около два километра далеч от селото и го арестуват. От Голак Стамболийски е отведен във Ветрен, където се явява полковник Славейко Василев, който го отвежда с автомобил в Пазарджик. Тук, по заповед на военния министър генерал Иван Вълков, Стамболийски бива предаден на капитан Харлаков, който още същата вечер го отвежда по посока Славовица.”
Известни стават по-късно жестоките мъчения, на които е бил подложен земеделският вожд, както и трагичната му смърт.
