Северна Македония очаква да разбере ще получи ли обещаната дата за преговори за членство в ЕС или по-скоро не засега…
Гражданите на мултиетническа и мултикултурна Северна Македония обичат да планират летните си, пък и зимните почивки. Това е тема за целогодишен анализ, проучване, сравняване, съобразяване с доходите и с други фактори, преди да се вземе окончателното решение. В повечето случаи решението се свежда до вече познат и ползван вариант, но самата дискусия и самото обсъждане си е „вкусна“ работа, откъдето и да я погледнеш. Този семеен дебат се води на битово равнище, но и сред хората от политическия и бизнес елит. Приема се за съвсем нормална „процедура“, независимо от желанията, социалното равнище и финансовите възможности на всеки.
Сега, когато северомакедонците са в навечерието на активния летен сезон, една друга тема фокусира тяхното внимание. Може би не на всички, а предимно на изкушените от политиката. Но темата си се „върти“ активно в публичното пространство. До степен да ни накара и ние да обърнем поглед към нея.
Въпросът стои така – ще получи ли тези дни Република Северна Македония обещаната от миналата година по това време дата за начало на преговори за членство в Европейския съюз, или не. Датата, на която това трябва да стане, 18 юни, приближава. Преди това обаче премиерът Зоран Заев ще има посещение в Берлин и среща, определена като решаваща, с германския канцлер Ангела Меркел. От нея в Скопие очакват да разберат истината за датата: ще бъде дадена изобщо, ще бъде дадена през юни, ще бъде дадена през юли, значи, през лятото или ще бъде дадена до края на октомври, когато приключва мандатът на сегашната Европейска комисия и на еврокомисарите. Ако в началото на годината все пак преобладаващото очакване бе за точно изпълнение на обещаното от ЕС през м.г. – Северна Македония да получи дата за старт на преговорния процес през юни 2019-а .
На 17 юни м.г., на брега на Голямото Преспанско езеро, на малкия брегови пристан в с. Нивици (Псарадес) бе подписан Договорът между Гърция и Република Македония. Тогава ентусиазмът и в двете страни бе голям, че с този документ, станал популярен като Преспански договор, се открива път към евроатлантическата интеграция на Скопие. Тъкмо под натиска на този ентусиазъм бе обещано, че през следващата 2019-а Македония, все още само Република, през юни, ще получи дата за начало на преговори. Това се отнасяше и до съседна Албания, която нямаше спор за името със съседна Гърция, но пък си има достатъчно вътрешни проблеми, които, както показват последните събития в Тирана, дават сериозно основание за безпокойство за вътрешната й стабилност и за съдбата на реформите, които държавата на орлите трябва да осъществи.
И понеже стана дума за Албания и вече Северна Македония като тандем по пътя на европейската интеграция, едно от съществените притеснения в Скопие, а и възражения е тъкмо оформянето на тази регионална кандидатска двойка. Вярно, практиката на Балканите показва, че има и други подобни примери, например Румъния и България, които вървяха заедно и влязоха заедно в европейското семейство. Но тяхното движение към пълноправното членство бе изпълнено с взаимни подозрения, че едната страна е по-напред от другата и че събирането им в двойка пречи на едната за сметка на другата. Дали това беше вярно, или оправдаваше някои грешки по пътя към ЕС – не е време да обсъждаме. Но в Скопие са крайно недоволни от факта, че Северна Македония е обвързана с Тирана.
Дали е въпрос на излишно самочувствие, но в македонския политически елит и държавно ръководство са убедени, че страната им е с обиколки пред комшиите от Тирана в изпълнение на критериите за членство и в готовността си да стартират преговорния процес. И че комбинирането с Албания само ще „дърпа“ назад Северна Македония. Дори нещо повече – самият факт на събирането на двете държави в пакет се приема и като своеобразна хитрост на европейците, които в нежеланието си да изпълнят обещанието си ще търсят аргумент в ситуацията в Албания, за да не дадат дата на Северна Македония. Подобни „хитрости“ на Балканите обикновено в разговорния политически речник определяме като „византийски“, но ето че и брюкселските бюрократи и държавните дами и господа от Европа ги вкарват в инструментариума си.
Но и премиерът Зоран Заев има своята игра, в която, ако питате мен, отиде твърде далеч. В стремежа си да получи обещаното от европейските политици, които го насърчаваха открито да подпише Договора от Преспа с Алексис Ципрас, той в един момент заяви, че ако няма дата през юни, той
ще върне мандата и ще насрочи извънредни парламентарни избори
Нещо, което опозицията в Скопие в лицето на ВМРО–ДПМНЕ би приела с радост заради шанса чрез урната отново да се върне на власт. Пък там, с Договора от Преспа, пък и с нашия Договор, ще видим…
Едно изявление на вицепремиера Буяр Османи тези дни, който е ресорен за европейската интеграция на Северна Македония, вместо да внесе успокоение от тези думи на Заев, засили напрежението. Според него Заев се заканил да върне мандата като премиер и да отиде на предсрочни парламентарни избори само за да акцентира пред „външния фактор“ за опасностите, които дебнат страната, ако той слезе от политическата сцена. И несигурността може да се върне, и правовата държава, за която той се бори, може да остане химера, и онзи, беглецът от Будапеща, Никола Груевски, щял да вземе реванш и регионалната стабилност щяла да рухне.
Питам се какво означава тази откровеност на Османи, че Заев се опитва да изнудва онези от Брюксел ли, които имат резерви за готовността на Северна Македония да започне преговори за членство? Хайде, моля ви се, ако това е така, за мен лично ще означава, че и Заев въпреки цялостната подкрепа, която има в Брюксел и във Вашингтон, не е научил изцяло урока на предшествениците си. На онези като Любчо Георгиевски и особено Никола Груевски, които пренебрегваха или поне не се вслушваха достатъчно в препоръките на т. нар. „международен фактор“. Поне да бяха чули думите на покойния сръбски премиер – демократ Зоран Джинджич, който „под път и над път“ заявяваше, че „международният фактор е като времето навън – и да не ти харесва, се съобразяваш с него“. Джинджич си отиде твърде млад, застрелян пред сградата на сръбското правителство в Белград, но Георгиевски и Груевски са живи и ако питате мен, повече никога няма да се върнат в активната политика. Поне докато „международният фактор“, каквото и да означава това, е все още жилав, ефективен и на своето място.
Да, в поредния доклад за напредъка през май Северна Македония получи препоръка да започне преговори за членство. Това е силен аргумент в ръцете на Заев, но страната му има такава препоръка от ЕК вече 8 пъти, а Съветът на Европа ги е отхвърлял. Да, Заев, ако се съди по думите му, има разбирането на Ангела Меркел, но пък Бундестагът онзи ден използва повода с обсъждането на Протокола за членство на Северна Македония в НАТО като повод да разгърне остра дискусия без окончателна позиция по членството и датата й за ЕС.
Да, Германия има своите резерви, поне за дата през юни и юли, но зад нея наднича Франция, пък и Холандия и Дания не са безучастни. Холандският външен министър Стеф Блок, същият, който насред София охлади надеждите ни за Шенген заради корупцията. Дни по-късно той използва същата реторика и аргументи по повод очакванията за преговори за ЕС на Северна Македония и на Албания. Така че…
Заев обаче държи още един коз и той се нарича избори в Гърция. При очакваната победа на опозиционната Нова демокрация на Кириякос Мицотакис над Ципрас на 7 юли и при неговите закани относно Договора от Преспа, и при познатите балкански нрави какво ще се случи… Ще рухне ли цялата конструкция, изградена с толкова усилия, компромиси, взаимни отстъпки, лични политически рискове и неудобства, ще отидат ли напразно вложената енергия, личното и политическото достойнство. Знае ли човек?
Нали това казвам, дилемата с датата никак не е проста…
