Лъчезар Лозанов
Експозицията „Времена и хора – живите традиции на България“ в Националния етнографски музей е разказ за живота и формите на общуване в селото и в града през последните 200 г. Изложбата е на втория етаж в източното крило на Княжеския дворец. Концепцията – комбинация от визия и звук, описва биографията на предметите и хората, които са ги произвеждали, притежавали и употребявали. „Личните истории” доближават музейния експонат до съвременността – през очите на разказващия, посетителят да усети като свое времето и мястото на вградения в експозицията сюжет.
Доц. д-р Петко Христов, директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей, обобщава: „Представяме дома на българина, неговия поминък, делници и празници, пазарното пространство от чаршията до съвременния търговски център, кафенето, кръчмата, сватбите и много други…
Културното наследство
на България
от различни епохи провокира с диалог миналото, настоящето и бъдещето…“
Жителите и гостите на София могат да видят в една от залите третия електрически асансьор в света – голямо постижение. Монтиран е в период, когато на места все още електрическата крушка не е била позната. Поръчан лично от цар Фердинанд преди близо 120 години, асансьорът остава скрит с десетилетия зад талашитените обшивки, опасващи изложбените помещения. Реставриран, асансьорът Schindler изцяло се вписва в търсенията по онова време. Илюстрира, че идеята за европейските модели се усеща силно при строежа на царския Дворец.
Уредничката Илиана Страхилова ни представя поредица снимки, които разказват как е построен Дворецът. Изграден е не наведнъж – първо е бил турски конак, който частично се разрушава. Строи се официалната част – тронната зала, балната зала, а по времето на Фердинанд се създава и тази част, в която сега е Етнографският музей. Тя е била мястото на спалните и кабинетите. Отразен е и периодът на социализма. Върху телевизионен екран текат кадри с Цар Борис III, неговите деца Мария Луиза и Симеон. Следва манифестация пред сградата – там вече се вижда и Тодор Живков. Илиана Страхилова обяснява, че са подбрани емблематични моменти, за да бъде отразена хронологията.
„Етнографският музей отначало е бил зад паметника на Цар Освободител – в сградите зад опашката на коня. Манекените били от восък и някои го наричали Къщата на фигурините. При бомбардировките над София го улучва бомба и разтопява манекените, а част от експона
тите изгарят. Костюмът на една от снимките е възстановка, не е оригиналният. Преди време изложбата, посветена на Димитър Маринов, предложи интересни експонати –
покривка от 
Боянската църква
която е частично прогорена от бомбата. От по-старите предмети – меховете на гайдите също бяха изгорели, останали са само някои пискуни. Всичко оцеляло обаче се съхранява…”
Интересен е начинът, по който музейните работници са се снабдявали с ценни експонати. В междувоенните периоди за армията е била изкупувана цялата продукция на селяните. По селата нерядко хората са били гладни. Етнографите правят кампания – минават през селата и разменят жито и хранителни продукти в замяна на предмети – експонати за музея.
Уредничката ми показва първата инвентарна книга, в която има царския печат. До нея е Заповедна книга от периода 1906 до 1946 г. Вижда се датата 1907. А пък книгата за наредбите в музея функционира само година – 1945–1946. Илиана Страхилова допълва, че се опитват да представят хронологично различни теми. Естествено е, след като музеят се пренася в бившия царски Дворец, да се покаже и царското семейство.
Между предметите са дамската чанта на Мария Луиза Бурбон-Пармска, първата съпруга на Фердинанд, която умира при раждане. Вижда се и с втората си съпруга Елеонора, тя е с една от короните и пафтите, които е носила. Има снимка и на цялото семейство: бъдещият цар Борис, брат му, сестрите му.
След Освобождението се налага идеята, че България бързо трябва да се превърне в европейска страна. Викат се австрийски архитекти – сградата на музея става пример за модерна архитектура. В централните части на София има немалко подобен тип сгради, които напомнят Виена. Старият център се измества – преди освобождението е бил пред сградата на Централна баня (сега Музей за история на София). След като се построява Дворецът, центърът постепенно се премества около него.
Млади таланти в Руския център
На сцената на Руския ку
лтурно-информационен център се състоя годишният концерт на групите по танци и актьорско майсторство „Стрийм денс” и Студио за класически и модерен танц „Ирина Стоянова”. „Детството е прекрасен с
вят – казва Цвети Лозанова, художествен ръководител на Детската киностудия – свят на чудеса и странности, а главните му обитатели са приказното и вълшебното. Ако решим да не му вярваме, ще се простим безвъзвратно с детството си, с мечтите, поезията и полета на въображението…”
Много родители, гости и приятели аплодираха горещо първия невербален етюд „Сърце” в изпълнение на Ивая Кьосева, Лея Енева, Вяра и Рая Василеви. След това на сцената майсторство в класическия танц показаха групите с педагози Валери Миленков, Филип Миланов – артистичен директор на „Стрийм денс”, Ирина Стоянова. Последваха солови изпълнения на най-ярките детски таланти. Денис Любенов от Детска киностудия изигра без думи „Рибарят, който не улови риба” и разказа историята на „Малката нула” от Джани Рудари – с актьорски умения, неведнъж показвани и на международни сцени в Русия, Турция, Полша ,Унгария. Прозвучаха „Песничка за надеждата”, „Усмивка”, „Песен за приятелството” и песента от филма „Таралежите се раждат без бодли” в изпълнение на Юлия Карагяур, Тиана Даркова, Стела Георгиева, Веселина Пиронска и още малки актьори. Стела, Рая, Вяра, Тиана, Ивая, Леа и групата малки актьори споделиха артистично невероятната история за петела от Станислав Стратиев. Послание за мир отправиха и с етюда „Предай нататък” Габриела Златарева, Калина Золева, Мартин Дарков заедно с останалите звезди на Детска киностудия. Имаше съвместен танц между актьори и танцьори – „Гейши” с педагог Филип Миланов.
Празникът завърши със стихотворението „Детска планета” от Цвети Лозанова и децата от актьорската студия. Аплодисментите на залата доказаха, че дългогодишният труд, любовта и ентусиазмът на утвърдените творци и педагози намериха достойно признание от публиката. Тя оцени постиженията на артистите прощъпулници – понякога големите успехи в изкуството започват от една детска актьорска или танцова студия.
