От ноември на миналата година д-р Кана Принова е началник на клиника „Нервни болести” на ВМА, но в болницата е вече от 30 г. Днес все сравнява началото на лекарската кариера на колегите й преди десетилетия и сега. Смята, че опитът й като интернист в болницата в Берковица, а и селската й практика в Замфирово след дипломирането като вътрешен лекар, й помагат през годините. По-късно специализира неврология. Затова, като сравнява обичайния старт на лекарската кариера „някога”, когато се е започвало с работа по разпределение, и днес обобщава: Сега системата не е достатъчно добра, за да имаме добри лекари…
Росица Цонева
Точно ранният опит на д-р Принова си казва думата при търсенето на диагноза, защото на пациента трябва да се гледа цялостно, да се имат предвид придружаващи заболявания и приемани ежедневно лекарства за тях. И много често неврологичните оплаквания са свързани с друго соматично заболяване. Когато днес тя търси диагноза, има предвид и това. И не приема факта, че голяма част от лекарите разчитат първо на параклиниката, на изследванията. Защото така се раждат много грешки.
Затова най-важна според д-р Принова е анамнезата – да разпиташ болния подробно, да разчоплиш всеки симптом. Това за нея решава диагнозата в 95%. После пациентът трябва да се прегледа и чак тогава да се назначат необходимите изследвания. При директните изследвания винаги се пропуска нещо. И дава за пример 37-годишна пациентка от Казанлък, на която заради изтръпване на двата крака вместо добра анамнеза и подробен преглед се започват серия изследвания. Открива се дискова протрузия в лумбалния отдел. Поради продължаване на оплакванията независимо от проведеното медикаментозно и физиотерапевтично лечение е проведено оперативно без ефект. След неврохирурзите поради промяна в походката попада при травматолог. И това й коства смяна на тазобедрената става и „раздвижване” в Павел баня. След 3 години чак в кабинета на д-р Принова се установява, че става дума за множествената склероза.
На д-р Принова не
й отнема много време
да разпитва пациента „от главата до краката”
и да се ориентира на сто процента. Днес за това вече й трябват понякога и 5 минути… Но те са важните и решаващи понякога. А в областта на неврологията повечето заболявания остават хронични, трудно се поставя диагнозата. И най-голямото й предизвикателство са точно трудните случаи, обиколили други болници, но останали без диагноза. Предизвикателството за д-р Кана Принова е моментът на откриването й. Неин принцип е, че всеки пациент, постъпил в клиниката, трябва да си тръгне с диагноза и назначено лечение. И че това създава лицето и на клиниката, и на болницата. Не бива да си тръгва пациент без максимално уточнена диагноза, без да знае къде да отиде след твоя кабинет, казва тя.
Д-р Принова сама определя като силен стремежа си към успех: на всяка цена да докаже това, което мисли. Смята, че и в диагнозата, и в лечението е важна и интуицията на лекаря. Но и силата на характера: да търсиш докрай. Питала се е защо нейни креативни колеги със задълбочени и многостранни познания понякога не са така ефективни. Отговорът й е: решението е в това, да можеш да концентрираш усилията си до финалната права. А във всекидневието й на ръководител на клиниката изповядва един принцип, обединяващ всичките й 25 колеги от екипа: мислим за добро, правим добро и резултатът няма как да е лош.
На въпрос как търси младо попълнение за клиниката отново разкрива свое качество. Тя държи лекарите да са мотивирани да работят, дори „да куца нещо” в началото. Цени желанието им да успеят. Тя самата вече 40 г. идва всеки ден с желание на работа.
Понякога д-р Принова се връща към избора си на неврологията като тясна специалност. Предизвикват я и трудните отговори в нея, и това че я наричат „математиката на медицината”. Самата тя е организирана и подредена, всичко в дневния й ред се планира и държи под контрол. Като време „извън контрол” определя трите години в Спешната клиника, от която практика обаче също черпи опит. И медицински, и личен: когато не можеш да промениш нещо, трябва да го приемеш. Затова и не разбира слабите хора. Тогава използва дните между дежурствата да учи английски и компютър. И до днес смята, че е особено важно да си човек на действието и че животът се променя от такива хора. А
пациентите виждат и ценят желанието да им помогнеш
и правиш всичко за тях. „Телефонът ми е винаги включен, на всички го давам”, казва д-р Принова. Това си има цена и тя е в напрежението. Всеки ден с встъпването в клиниката на всеки нов пациент.
Шансът е в първите 4-5 часа на инсулта
Неврологията днес също има своите малки и по-големи стъпки на успеха срещу трудни за лекуване доскоро заболявания. Множествената склероза е едно от тях, скъпи лекарства като интерферон се внасят от чужбина. Днес има достатъчно лекарства за нея и добрите резултати са факт, отпуска се и скъпо струващо лечение от НЗОК. Много неврологични заболявания имат своето по-сложно лечение. „Това не е бронхопневмония, за да открием бактерия и назначим антибиотика”, казва д-р Принова.
Успехи има и в лечението на дегенеративните и в наследствените заболявания, в паркинсоновата болест, в деменциите. Но особен напредък има медицината при лечението на мозъчните инсулти. Интравенозната тромболиза е вълшебният шанс в първите 4-5 ч от началото на симптомите на инсулта. И тук д-р Принова засяга болната тема – да се подобри здравната култура на българина. Плакат стоеше и пред клиниката с първите признаци за инсулта, исхемичен или хеморагичен, при които да се потърси веднага лекар: слабост в ръката и крака, когато те внезапно „не те слушат”, загуба на част от зрителното поле или двойно виждане, нарушения в говора, световъртеж, гадене, повръщане, залитане, силно главоболие с пулсиращ характер… Лекарят трябва да потърси и рисковия фактор: захарен диабет, високо кръвно налягане. Защото инсултът не идва случайно. И инсултът, и множествената склероза са един социален бич. Но ядрено-магнитното изследване днес по-лесно и бързо поставя диагнозата.
В клиниката все повече преглеждат болни с паник атаки. Понякога след лечение, при подобрено обективно състояние, болният продължава да се оплаква в продължение на месеци. Това е сигурен знак, че над органичната се е наслоила и функционална причина вседствие на стреса на всекидневието ни. Болки, завихрили се след хронична преумора – и физическа, и психическа…
