Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Как Русия и Западът си стиснаха ръцете в Молдова

[post-views]
Как Русия и Западът си стиснаха ръцете в Молдова

1F90E06C-9A10-4A23-A7B7-CB2855C70736_cx0_cy7_cw0_w1200_sМолдова е малка бивша съветска република, която се намира в челната десетка на няколко предизвикващи печал световни класации – за най-ниска раждаемост, най-голяма емиграция и за най-бързо намаляване на населението, което вече е паднало до около 3 млн. души. На изток от р. Днестър още при разпадането на СССР в началото на 90-те години на миналия век на молдавска територия се обособи непризнатата от никого сепаратистка Приднестровска Молдовска република, която е поддържана политически и финансово от Русия. През последните години Молдова се превърна в зона на сблъсък за влияние между Москва и Запада. Страната не е член на доминирания от Москва Евразийски икономически съюз, нито пък на НАТО, но има споразумение за асоцииране с ЕС. 

През този век молдовците не случиха на управници. Страната периодично бе разтърсвана от политически и финансови скандали, най-гръмкият от които бе за изчезването на $1 млрд. (12% от БВП на Молдова) от три молдовски банки. През последните няколко години пък Молдова стана класически пример за това, което политолозите наричат „завладяна/пленена държава“. Всички нишки на държавното управление попаднаха в ръцете на олигарха Влад(имир) Плахотнюк, който контролираше парламента, правителството, силовите структури, цялата съдебна система, главните медии и голяма част от бизнеса в страната. Бидейки най-мразеният човек в Молдова, самият Плахотнюк трудно може да осигури за своята Демократическа партия победа на избори. За сметка на това той си набави необходимото парламентарно мнозинство чрез подкупи, изнудване и заплахи срещу депутатите от други партии. Това се случи през 2015 г. като през есента на 2016 г. лидерът на Социалистическата партия Игор Додон извърши частичен пробив в монолитното господство на Плахотнюк, спечелвайки президентските избори. 

След проведените през февруари т.г. парламентарни избори Социалистическата партия има 35 от общо 101 места в парламента в Кишинеу, Демократическата партия на Плахотнюк – 30, прозападният блок ACUM на Майя Санду и Андрей Нъстасе – 26, Блокът на Илан Шор (същият, който е главен обвиняем за изчезването на милиард долара от трите банки) – 7, и още трима депутати са независими. При тази конфигурация за най-вероятна се смяташе коалицията между Плахотнюк, гравитиращите около него депутати на Шор и Социалистическата партия. И действително, в седмиците след изборите между Демократическата и Социалистическата партия са били водени преговори за съставяне на правителство. Тук обаче се е намесил международният фактор. 

На молдовската политическа цена бившата метрополия Москва залага на Социалистическата партия и на нейния президент Игор Додон. Русия осигурява политическа, а вероятно и финансова подкрепа за молдовските социалисти, а в замяна Додон се опитва да обърне държавното кормило към Кремъл и дори да вкара страната в Евразийския икономически съюз. Засега това не му се отдава, защото Молдова все пак не е президентска, а парламентарна република. Напълно противоположно е отношението на Кремъл към Плахотнюк – той е смятан за враг, в Русия срещу него има заведени дела за пране на пари и за поръчване на убийство, Москва дори се опита да изиска ареста му чрез Интерпол. Затова всесилният молдовски олигарх досега разиграваше западната карта – той представяше своето правителство за проевропейско и успешно парираше напъните на Додон за сближаване с Москва. Европейският съюз и САЩ пък до голяма степен си затваряха очите за корупцията и беззаконието в Молдова, за да държат страната извън руската геополитическа орбита. 

На финалния етап от продължителните преговори за коалиция между Социалистическата и Демократическата партия в Кишинеу се е включил и специалният представител на президента Путин за Молдова Дмитрий Козак. В крайна сметка преговорите се провалят – Додон иска твърде много от ключовите властови позиции за своята партия, а Плахотнюк не е склонен да ги отстъпи. Междувременно крайният срок за съставяне на правителство наближава неумолимо. В този момент на сцената излиза 
прозападният либерален блок ACUM, който взема решение да преговаря за общо правителство със социалистите. И чудото става в последните минути. На 8 юни, събота, двете партии с абсолютно противоположна геополитическа ориентация се споразумяват и светкавично избират лидера на социалистите Зинаида Гречанная (като президент Додон не може да е партиен шеф) за председател на парламента, а Майя Санду – за министър-председател в правителство, в което блокът ACUM държи ключови министерства – на вътрешните и външните работи. 

Отговорът на Плахотнюк също е светкавичен – напълно подчиненият му Конституционен съд отсъжда, че срокът за съставяне на правителство е изтекъл ден по-рано – на 7 юни, и следователно президентът е длъжен да разпусне парламента и да насрочи нови избори. Трактовката на Додон и новите му съюзници е по-различна – според тях срокът за съставяне на кабинет не е 90 дни, а три месеца, поради което решенията, взети от парламента на 8 юни, са легитимни. Президентът отказва да разпусне законодателния орган, а междувременно новото правителство е положило клетва. От своя страна Конституционният съд временно суспендира правата на Додон и определя за президент министър-председателя на старото правителство Павел Филип. Той бързо подписва указ за разпускане на парламента и за нови избори. 

Така от края на миналата седмица в Кишинеу има две правителства, като и двете претендират, че са легитимни. Силата обаче е на страната на кабинета на Павел Филип. Той все още контролира напълно силовите структури, а за по-сигурно сградата на Министерския съвет е обкръжена от младежи с респектиращи физически данни. Междувременно Плахотнюк докарва свои привърженици от провинцията и организира митинг в подкрепа на Демократическата партия. 
Така Майя Санду и нейните министри не могат да влязат в министерските офиси и заседават в сградата на парламента. Битката обаче съвсем не е предрешена, защото международният фактор работи в полза на новото правителство. 
Русия приветства формирането на новото правителство и заяви, че ще работи с него. С малко по-предпазлив тон същото направи и Евросъюзът. Фактическият външен министър на ЕС Федерика Могерини и комисарят по разширяването Йоханес Хан в съвместно съобщение отбелязват, че „ЕС е приел за сведение решенията на молдовския парламент, в това число формирането на нова управляваща коалиция“. В съвместно изявление подкрепа за новото правителство в Кишинеу дадоха и Франция, Германия, Полша, Швеция и Великобритания, а също и групата на Европейската народна партия в Европарламента.  

САЩ обаче не казват ясно, че застават зад кабинета на Май Санду, макар че в декларация на Държавния департамент се казва, че те уважават волята на молдовския народ, изразена в изборите от 24 февруари т.г. Именно към Вашингтон и към ексцентричния президент Тръмп са насочени надеждите на Плахотнюк да разбие единството на Запада в подкрепата за кабинета на Санду. През тази седмица на свое заседание правителството на Павел Филип реши да последва примера на САЩ и да премести молдовското посолството в Израел от Тел Авив в Йерусалим, а също така да продаде за американско посолство голям терен в центъра на Кишинеу. 

Дори и да има някакъв успех с Тръмп, правителството на Плахотнюк трудно ще се удържи на власт, защото в икономически план Молдова зависи най-вече от ЕС и Русия. Страната е бедна и задлъжняла и ако бъде притисната от Москва и Брюксел, може да стигне до икономически колапс. Самият Плахотнюк има много какво да губи и сега вероятно целта му е да договори някакъв имунитет за себе си, който да му позволи да остане фактор в молдовската политика и да чака разпадането на неестествената коалиция между социалистите и ACUM. 
 

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Пламен Димитров

Най-ново

Единична публикация

Избрани