Лъчезар Лозанов
Любовната драма между Лора Каравелова и Яворов се оказва доста по-сензационна и с още доста скрит заряд, който прави развръзката на една страхотна любов толкова фатална. В зала „Надежда” на Столична библиотека се състоя премиерата на знаменателна книга – „Лора, Яворов и аз” (Издателство „Библиотека България”) – дневниците на Дора Конова, чийто съставител е Петър Величков. Това е опит да се осветли фрагмент в любовния триъгълник, който убива големия ни поет и неговата съпруга. Досега в публичното пространство бяха познати две страни от пъзела – тази на рода Каравелови и на Яворов и малкото му останали истински приятели. Но гледната точка на третия участник – Дора, почти столетие не беше допускана да види бял свят в публичното пространство. За пръв път читателите могат да прогледнат от първо лице в една отминала епоха, в търсене на истината.
Любовта на Лора и Яворов става известна главно чрез мемоарно-документалния разказ в два тома на Михаил Кремен „Романът на Яворов”. В него бившият поручик и командир на взвод от 10-и Родопски пехотен полк по време на Балканските войни отрича да има връзка между неговата годеница Дора Конова и поета. Но от романа му става ясно, че ревността на Лора Каравелова е откровено адресирана срещу 19-годишното момиче. Яворов пред следствието също отрича любовна връзка с Дора. Фактологично той е прав, но спестява частта за духовното им общуване, която е по-важна от физическия допир и директното признание на споделената любов. Настойчивостта на Яворов в общуването с Дора носи пророческа увереност – да, ти сега усещаш връзката ни като платоническа и приятелска, но
рано или късно ще се влюбиш в мен
Той не бърза. Но животът бърза. Интуицията на Лора е проницателна – схваща фаталната страст на съпруга си към младото момиче, далеч преди двамата да осъзнаят химията помежду им. Дора разбира, че обича Яворов вече като жена в най-фаталния ден – 30 ноември 1913 г., денят на самоубийството на Лора. Това унищожава възможността й да свърже живота си с този на Яворов, разбива и кратковременната й венчавка с Михаил Кремен. Отхвърлена от общественото мнение като виновница за Яворовата трагедия и смърт, тя доживява девствена до 1971 г., когато умира в старчески дом, а мемоарите й са прибрани от Централния държавен архив (ЦДА).
Защо Дора е така яростно и последователно отхвърляна от определени среди в обществото? В спомените й е разказана стъпка по стъпка еволюцията на чувството й, започнало с приятелско запознанство, стигнало до осъзната любов. На 8 септември, почти година след самоубийството на Лора, Яворов прави стъпка – отива у Дора Конова, за да се самоубият заедно. Но осъзнал нейната чистота, младост и невинност, срещата им завършва с реплика: „Живейте!” Поетът поема изцяло отговорността за трагичната развръзка – слага край на живота си месец и половина по-късно (29 октомври 1914 г., на 36 г.)
Случката от 8 септември смущава изследователите на Яворов и общественото мнение необикновено дълго – публикуването им е осуетявано, недоверието е огромно. На премиерата обаче изследователката д-р Евелина Белчева приведе неоспорими аргументи за тяхната достоверност, сравнявайки ги със спомени на проф. Асен Златаров.
А издателят и редактор на „Дневниците“ Ива Спиридонова допълва:
– Книгата е диалог – отчасти с „Романът на Яворов” (от Михаил Кремен), но и с творчеството на Яворов. Глас, способен да размести смислови, исторически и времеви пластове. Тя е довършване на отдавна прекратен без време разговор, в който всеки от участниците е имал време да заяви себе си с изключение на нея – Дора Конова. Дори в процеса, на който е обвинена в какво ли не, тя най-сетне може да произнесе защитната си реч, подкрепена от факти и доказателства.
Героите в Дневниците са изградени не само чрез разказ, а най-вече чрез диалог, писма и други текстове свидетелства –
те оживяват, дишат, разговарят
един с друг. Виждаме противоречивата Лора Каравелова, мрачния, но и светъл Яворов, Михаил Кремен и самата Дора Конова, представени обективно и от първо лице.
С изключителна прецизност към личността на Дора Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно. Те дават нов поглед към един от най-трагичните поети в родната ни литература – ценен за изследователи, но и за четящите Яворов със сърцето си.
Интересен е образът на автора – Дора Конова. Заявява съществуването си, което на практика й бива отказано приживе, защото е непризнат фактор в живота и на Яворов, и на Лора, а и в тяхната смърт. Книгата на Дора Конова я връща в диалога на много нива, възкресявайки истината за себе си. Виждаме силна и достойна жена – и най-сетне сега, дълго след смъртта си, изпълнила своята мисия. Нейният глас е чут, той е липсващата част от пъзела и достоверната следа по пътя към истината.
За своя проект разказа и Петър Величко
в, съставителят на мемоарната книга:
– Спомените й излизат 48 години след смъртта й. И за пръв път четем липсващия пъзел в драматична история, която 105 години не е излизала на вниманието на обществото ни. Няма какво да се намери, нищо архивно, което да бъде новост за края на Яворов, освен спомените на Дора Конова. Щастлив съм, че успях да довърша този проект, който
започна преди
5 години
Можем да се доверим Дора Конова – при всички проверки, които направих, няма никакво разминаване. Всеки, който казва, че тя си е измисляла, не е прав. Инерция, която започва от 1914 г. да се изтъква Дора Конова като виновница за тази трагедия, сега е дошло времето да я преосмислим. Проф. Милена Кирова в своя предговор към „Романът на Яворов” каза, че той е поет, непораснало момче. Хората покрай него не поеха своя дял от вината, а го прехвърлиха на едно безпомощно същество и цяла България повярва и обвини Дора Конова за случилото се.
Дора приживе се опитва многократно тези спомени да бъдат отпечатани. След смъртта й нейната племенница Мария Цанкова опитва същото – не успява. Те са изповед, като откъси от филм. В предговора не давам мнение, а оставям читателят сам да си извади заключението коя е по-виновната – тя или Лора. Това е световна история, но ние, българите, не успяваме да я направим световноизвестна. В послеслова изразих и мнение – спомените на Дора са пиеса, изиграла се в реалността, не на сцената. Режисьор е Лора Каравелова – тя е изпълнителка и на главната роля, а другите две роли в любовния триъгълник дава на Яворов и на Дора. В спомените Лора казва: „О, двете ми глупачета…” Дора пита: „Кои глупачета?” Отговорът е: „Ти и Яворов”. Дора пише: „С какво равнодушие и безразличие каза това Лора!”
Лора се самоубива
но товарът на драмата се носи от Дора Конова – от 1914 г. до смъртта й през 1971 г. Подтик да напише спомените си й дава любимата сестра на Яворов – Екатерина. Дора пише на листчета през 30-те години. Носела ги е в куфарче, събрало смисъла на живота й. Там са и снимките, които са й подарили и Яворов, и Лора, а и които самата тя е правила на Лора и Яворов. През 1944 г. пада бомба върху дома на Дора в София и всичко изгаря. И тя започва да възстановява спомените си отново.
