Пламен Димитров
Ако има някой, който повече от демократите в САЩ да желае Доналд Тръмп да загуби президентските избори догодина, то това несъмнено са лидерите на Иран. Само преди 3–4 години изглеждаше, че Техеран е решил проблемите в отношенията си със Запада. В края на 2015 г. Иран, Русия, Китай, Великобритания, Франция и САЩ подписаха исторически документ, който слагаше край на санкциите срещу Техеран в замяна на трансформация на иранската ядрена програма, която да придобие изцяло мирен характер. Поетапното снемане на санкциите вече бе в ход, когато Тръмп влезе с гръм и трясък в Белия дом и обяви, че не харесва сделката от 2015 г. и поиска Иран да спре и ракетната си програма. Техеран отказа и така САЩ върнаха санкциите въпреки гръмкото несъгласие на техните европейски партньори.
През последния месец напрежението около Иран и в района на Персийския залив започна да се покачва. В разстояние на малко повече от 30 дни неизвестни нападатели атакуваха шест танкера от двете страни на Ормузкия пролив, а САЩ изпратиха допълнителни войски в региона.
Най-напред на 12 май в икономическата зона на ОАЕ в Оманския залив бе извършена атака срещу четири морски съда, принадлежащи на Норвегия, Саудитска Арабия и самите емирати. Преди няколко дни отново в Оманския залив, но вече доста по-близо до иранския бряг бе нанесен удар срещу други два танкера, плаващи под норвежки и японски флаг.
Човешки жертви при двете атаки няма, но
напрежението и несигурността
в най-ключовия за световната нефтена търговия район нараснаха рязко. Мнозина си припомниха за разразилата се в Персийския залив танкерна война през 80-те години на миналия век, когато Иран воюваше със своя съсед Ирак. Тогава загинаха над 100 моряци, при това не само иранци и иракчани, а и от други държави. Стигна се дотам, че всички танкери бяха съпровождани от военни кораби на САЩ, Великобритания и Съветския съюз.
За сегашните атаки срещу танкери в Оманския залив не е поел отговорност никой, но вече започна война на интерпретациите. В разследване, проведено от трите държави, чиито кораби са пострадали, се говори, че зад нападенията стои „държавен субект“, тъй като става дума за сложна операция, свързана с поставяне на мини на четири танкера едновременно.
От своя страна САЩ директно обвиниха за атаките срещу танкерите Иран. От Пентагона публикуваха видео, на което се вижда морски патрул на иранския Корпус на стражите на ислямската революция да сваля невзривила се мина от обшивката на пострадалия японски танкер. Великобритания обяви, че се отнася с доверие към американските доказателства и че няма кой друг освен Иран да е организирал атаките срещу танкерите. Дори Ангела Меркел, която обикновено е сдържана към външнополитическите акции на САЩ, заяви, че Берлин се отнася сериозно към данните на американското разузнаване.
Иран категорично отрече американските обвинения и поиска международно разследване на инцидентите с танкерите. Наистина изглежда глупаво Техеран да изостря напрежението дотолкова, че да бъде подложен на
риск от американски военен удар
А това не е изключено, като се има предвид какъв импулсивен и неориентиран президент седи в Белия дом.
Освен това при атаките срещу танкери от май и юни не се стигна до сътресения в нефтения износ от района на Персийския залив. От Техеран казват, че ако си поставят такава цел, те лесно могат да я изпълнят. Секретарят на Висшия съвет по национална сигурност на Иран Али Шамхани заяви: „Когато ние поискаме да реализираме стратегия за спиране на нефтения износ от региона, ситуацията в Персийския залив ще се отличава много съществено от сегашната“. Последваха и дежурните закани от Корпуса на стражите на ислямската революция, че тази бойна единица е способна „да прати на дъното“ американските самолетоносачи в Персийския залив. За по-сигурно бе публикувано и видео, на което се вижда как преди две години иранците нанасят удари с балистични ракети срещу бази на „Ислямска държава“ в Сирия. Предназначението му бе да напомни, че американските бази в Сирия също са под потенциална заплаха.
Представители на Пентагона заговориха за евентуални ирански атаки срещу американските бази в района на Близкия изток още през април т.г. А на 15 май Държавният департамент разпореди отзоваването на по-голяма част от персонала на американското посолство в иракската столица Багдад и консулството в Ербил (Иракски Кюрдистан). През пролетта САЩ пратиха в Персийския залив самолетоносача „Абрахам Линкълн“, а преди седмица добавиха и още 1000 войници „за изпълнение на отбранителни задачи, свързани със заплахи от въздуха, сушата и морето“.
Вчера се случи нещо, което повиши напрежението още повече – наблюдателен
дрон на САЩ бе свален от иранците
докато лети над Оманския залив. В Техеран заявиха, че дронът е нарушил тяхното въздушно пространство. Американските военни обаче твърдят, че той е летял над международни води.
Главнокомандващият на Корпуса на стражите на ислямската революция генерал-майор Хосейн Салами заяви, че свалянето на дрона е изпратило „ясно послание към Америка”, че границите на Иран са „червена линия”.
Война между САЩ и Иран скоро няма да има – поне засега американците не са прехвърлили някакви значителни военни сили в Близкия изток, с които да могат да започнат атака. Но напрежението ще се повишава и колкото повече Техеран е притискан до стената, толкова по-резки реакции от негова страна могат да се очакват. Иранците вероятно не са извършили пряко атаките срещу танкерите в Оманския залив, но е много вероятно те да са дело на техни съюзници в региона – паравоенни шиитски групировки. С това Техеран иска да покаже, че има възможности за отговор на американския натиск и те са асиметрични и трудни за предотвратяване.
Иранската икономика потъва
Иранската икономика се е свила с 4,9% през финансовата година от март 2018 до март 2019 г. Основна причина за това са намалелите приходи от износ на петрол вследствие на санкциите от страна на САЩ. В следващите месеци спадът вероятно ще се задълбочи, защото от 2 май т.г. американците премахнаха временните изключения за покупка на ирански петрол, които бяха дали на някои държави. Данните за нефтения износ за май вече са налични и показват рязък спад. В момента Техеран преосмисля своята финансова и бюджетна политика, за да я приспособи към новите обстоятелства, заяви външният министър Мохамед Джавад Зариф.
Прогнозата на Международния валутен фонд е, че иранската икономика ще се свие с 6% през 2019 г., а годишната инфлация ще достигне 37,2%. Световната банка пък отчита, че през април 2019 г. годишната инфлация в страната е била цели 52 процента. Тази финансова институция обаче очаква по-малко свиване на иранската икономика през 2019 г. – 4,5 процента.
Усилията на Иран да минимизира икономическата криза ще зависят до голяма степен от това, доколко успешни ще бъдат опитите за нелегален износ на петрол чрез посредници. А също така и от позицията на Китай – ако Пекин се съобрази с американските санкции и спре напълно петролния внос от Иран, това ще бъде голям удар за Техеран.
