Тръмп пак не случи на военен министър

Треперене

Пламен Димитров

Санкциите срещу Русия ще бъдат вдигнати, когато тя върне Крим на Украйна и започне да изпълнява Минските споразумения за конфликт в Донбас. Това каза германският канцлер Ангела Меркел след срещата си с новия украински президент В. Зеленски. 
Тази позиция не е изненадваща, но ни казва най-важното за европейските санкции срещу Русия: докато Меркел държи кормилото на Германия и респективно има тежката дума за външната политика на ЕС, Москва не може да разчита на разхлабване на санкционния режим. Разбира се, освен ако не реши да възстанови териториалния интегритет на Украйна, но вероятността това да се случи е нула. 
През последните пет години редица политици и дори държавни лидери от ЕС се изказваха против санкциите срещу Русия и намекваха, че е добре те да бъдат отменени. Това обаче не се случи, заради твърдата линия на Германия, с която всички бяха длъжни да се съобразят. 
Меркел е от онези старомодни политици, които залагат на т.нар. нормативна сила на ЕС и настояват за реакция срещу всяко грубо нарушение на международния морално-правен ред. Независимо че моралът може да навреди на търговията. 
На срещата със Зеленски Меркел имаше здравословен проблем и трепереше, докато слушаше химна на страната си. Това може да се тълкува и символично – след оттеглянето на стожера Меркел външната политика на ЕС може да се разтрепери и да кривне от досегашния курс. И то не защото германската мощ и влияние ще намалеят, а защото не е сигурно, че новият канцлер ще има авторитета и твърдостта на своя предшественик, за да се налага в Брюксел.  Политическото треперене в Берлин несъмнено ще бъде по-голям проблем от временното физическо неразположение на Меркел.

След като в началото на тази година американският президент Доналд Тръмп освободи министъра на отбраната генерал Джеймс Матис, през тази седмица стопанинът на Белия дом изненадващо съобщи, че изпълняващият длъжността шеф на Пентагона Патрик Шанахан оттегля номинацията си да оглави ведомството. Съобщението дойде в туит от президента, който заяви, че Шанахан е свършил „чудесна работа“, но ще се оттегли, „за да посвети повече време на семейството си“, предаде „Асошиейтед прес“.
Президентът добави, че министърът на сухопътните сили Марк Еспър ще бъде новият и.д. министър на отбраната. „Познавам Марк и нямам съмнение, че той ще свърши фантастична работа“, написа Тръмп във втори туит по темата.
Тръмп съобщи през май, че ще номинира Шанахан за титулярен военен министър, но формалният процес на утвърждаването на номинацията в Сената необяснимо се забави. Шанахан, бивш шеф във „Боинг“, ръководеше Пентагона като изпълняващ длъжността от 1 януари – необичайно положение за може би най-чувствителната позиция в кабинета, отбелязва АП.
„Ройтерс“ цитира публикации във „Вашингтон пост“ и „Ю Ес Ей тудей“, че Шанахан е решил да се оттегли, за да не се обсъждат при изслушването му в Сената твърдения за случаи на домашно насилие преди девет години, които включват него, бившата му съпруга и сина му. По думите му евентуалното напомняне на инцидентите, които той нарича „дълбоко лични“, би травмирало много младежа.
Марк Еспър е професионален военен. Учил е във военното училище „Уест Пойнт“ заедно със сегашния държавен секретар на САЩ Майкъл Помпео. Двамата са близки. Еспър има военен опит, участвал е в първата Война в Залива през 1991 г. в състава на пехотна дивизия и е отличен с награди. След уволнението си от армията е работил в известния консервативен мозъчен тръст „Херитидж“. По времето на президента Джордж Буш-младши работи в Пентагона и отговаря за въпросите на международната сигурност и контрола над въоръженията.  
Марк Еспър смята, че главни потенциални противница на САЩ са Китай и Русия. (БА)

СИПРИ: Девет държави имат ядрено оръжие

През изминалата година броят на наличните по света ядрени бойни глави е намалял с 600 и в края на 2018 г. те са били 13 865, отчита авторитетният Международен институт за изследвания на мира в Стокхолм (СИПРИ) в своя годишен доклад. Институтът е отчел годните бойни глави, държани в складове или готови за демонтиране. „По наши оценки общият брой на ядрените оръжия намалява, но всички държави, притежаващи ядрени оръжия, или ги модернизират, или са обявили планове за модернизация“, каза пред ДПА изследователят от СИПРИ Шанън Кайл. 
Девет държави притежават ядрени оръжия: Великобритания, Израел, Индия, Китай, Пакистан, Русия, Северна Корея, САЩ и Франция. 
„Ясно е, че ядрените оръжия остават централен елемент във военните им стратегии и доктрини за национална сигурност. Ядрените оръжия не са загубили значението си за националната сигурност“, добавя Кайл. 
Около 2000 ядрени бойни глави са поддържани във висока степен на готовност, посочи СИПРИ. САЩ и Русия – най-големите ядрени сили, притежават над 90 процента от ядрените арсенали в света. В началото на годината САЩ са имали 6185 ядрени бойни глави, а Русия – 6500. И двете страни са намалили запасите си в изпълнение на двустранния Договор за намаляване на ядрените оръжия от 2010 г., известен като Нов Старт (New Start). Съкращенията засегнаха остарели бойни глави от Студената война, но темпът на съкращаване се забавя в сравнение с преди 10 години, добавя СИПРИ. 
И САЩ, и Русия, както и другите ядрени държави модернизират арсеналите си. Те или изпълняват, или планират програми за разработване на нови ракети и самолетни системи за пренасяне на ядрено оръжие, както и заводи за производство на ядрени оръжия.  
Индия и Пакистан продължават да увеличават ядрените си арсенали и може значително да ги разширят в следващите 10–15 г. Индия има между 130 и 140 ядрени бойни глави, а Пакистан – между 150 и 160, което е леко увеличение в сравнение с 2018 г. 
Докладът на СИПРИ се основава на официални източници, включително на правителствата на САЩ и Великобритания, които дават относително прозрачна информация за ядрените си арсенали. Великобритания има около 200 ядрени бойни глави, Франция – 300, Китай – 290. Арсеналът на Израел разполага с 80–90 ядрени бойни глави. Северна Корея има може би между 20 и 30, но информацията за нея е много ограничена, отбелязва СИПРИ.(БА)

71 млн. са бежанците по света
Броят на хората, които са били принудени да напуснат домовете и страните си, бягайки от войни и преследвания, е достигнал 70,8 млн., съобщи Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН). Това е най-високото равнище от създаването на тази агенция на световната организация през 1950 г.
Бежанците в цял свят според представения годишен доклад на ВКБООН са 25,9 млн., вътрешно разселените – 41.3 млн., кандидатите за убежище – 3,5 млн. души. От края на 2017 г. до края на 2018 г. общият брой на хората, останали без дом, е нараснал с 2,3 млн. Причините за рекордно големите числа са преследвания, конфликти, насилие и нарушаване на човешките права, казват авторите на доклада. Сред страните, допринесли за тази статистика, са Етиопия, Сирия, Нигерия, Венецуела, Южен Судан и Конго. Бягствата от Венецуела обаче не се отчитат изцяло, защото малцина от бежанците искат убежище, уточни ООН. (БА)