Или какво означава позицията на македонския президент Стево Пендаровски, че Гоце Делчев се е определял като българин
Мислех си, че с текста за Гоце Делчев от предишния брой сме поизчерпали темата. Ставаше дума за работата на съвместната Българско-северномакедонска комисия по исторически и образователни въпроси, създадена с двустранния Договор за добросъседство, приятелството и сътрудничество на 1 август 2017 г. Личността и делото на Гоце Делчев и дебата за него създадоха напрежение вътре в Комисията, което излезе извън границите на този експертен орган, разпострани се като епидемия из българското общество
а и оттатък границата, та се наложи български политици и държавници да уточняват позицията на София по въпроса.
И когато очаквахме остротата на дебата през границата да намалее, пряко в спора влезе новият президент на Северна Македония Стево Пендаровски. В интервю по местната телевизия „Алсат-М“ Пендаровски заяви, че Гоце Делчев се е определял като българин и в същото време се е борел за самостоятелна македонска държава. Основните моменти от интервюто бяха поместени в сайта на въпросната телевизия в петък на обяд и много скоро прехвърлиха границата и стигнаха и у нас. Очевидно бе, че редакторите си даваха сметка за важността на думите на Пендаровски, след като няколко часа преди излъчването на интервюто в късните вечерни часове бяха извадили от него основните тези на държавния глава. П ризнанието от страна на президента, че Гоце Делчев се е определял като българин трябваше да сложи точка на спора и да върне спокойствието в работата на Комисията и изобщо в двустранните българско-северномакедонски отношения.
Две думи за избора на Пендаровски да се произнесе по спора за Гоце в „Алсат-М“. Това е двуезична телевизия, в която дебатните емисии се излъчват на албански език и на местната езикова норма. Ако гостът е неалбанец, неговите думи се превеждат с титри на албански. Ако е албанец, отговорите му се излъчват пак с титри на местната езикова норма. Водещ на емисията „360 градуса“, в която Пендаровски гостува, е популярният журналист Васко Поппетревски. Телевизията майка „Алсат“ е с център Тирана, столицата на Албания, а нейните деривати, в това число и „Алсат-М,“ са базирани в съседните на Албания държави. „Алсат- М“ означава „Алсат-Македония“.
Профилът на предаването, а и на цялата телевизия ми дава основание да предполагам, че медията не е избрана случайно
Вероятно Пендаровски и медийните му съветници са си дали сметка, че изричането на важни истини за историята на страната трябва да обхване по-широка етническа територия. Не всеки ден държавният глава прави изявление и признание, че на основата на историческите факти най-крупната и най-респектабилната личност в историята на „отделната и самобитна македонска нация“ се е чувствал различно – българин. Освен македонците за 
преобладаващото мнозинство, от които Гоце Делчев е в основата на националния мит, и всяко, дори нежно докосване до него, заплашва този мит, за албанската етническа общност Гоце е просто един революционер, за когото спорят Скопие и София. В интерес на истината, за онези албанци, граждани на Северна Македония, които са изкушени от историята, Гоце Делчев си е български герой, ръководил борбите на българите в Македония за тяхното национално освобождение и обединение. Не се учудвайте – албанците знаят истинската история, не се опитват да я присвояват или манипулират, те си имат свой, автентичен наратив за събитията през Възраждането и 19-и век, пък и след това. Бил съм свидетел, когато в спорове между местни албанци и македонци албанците са ползвали аргументи от българския прочит на историята, не от този, който поколения наред са учили и сега се преподава в училищата и ВУЗ-овете в Северна Македония.
Та трябва внимателно да се види и чуе интервюто на Пендаровски по „Алсат-М“. Признанието, което прави за Делчев, е важно, но то е само първата крачка. При това президентът обвързва собствената си оценка с няколко други признания, които ме карат да си мисля, че нещата са по-сложни. Първо, Пендаровски признава, че с оценката си за Делчев излиза от своя мандат, който Конституцията му определя като държавен глава. Но той го прави, защото „това постепенно става политически проблем“ и твърди, че „това тепърва ще става политически проблем, ако подходът на българската страна продължава да бъде такъв“. Вероятно Пендаровски има предвид изказванията на вицепремиерите Красимир Каракачанов и Екатерина Захариева, което пък стана повод оттатък границата, в избухналия дебат в медиите, те двамата, а като цяло и българската страна да бъде обвинена, че политизирала проблема
с работата на Комисията. Сякаш политиците и държавниците от София нямат право на мнение по въпроса за идентичността на Гоце Делчев например, тъй като в прекалено изостреночувствителните души на някои хора в Северна Македония това би звучало като политизиране…
В същото време президентът Пендаровски дава ясно да се разбере, че лично той няма задълбочени познания по въпроса и особено по спора в съвместната Комисия за Гоце Делчев. Защото „…през изминалите няколко седмици имах интензивна комуникация с хора, които си разбират от тази работа“, посочва президентът, което приемам за нормално, дори и ми харесва. Да се консултира с широк кръг експерти по въпроси, по които не се чувства достатъчно сигурен да вземе окончателната позиция, е част от стила на Пендаровски… Когато преди 2 месеца назначи за шеф на Агенцията за разузнаване Ерол Муслиу, етнически албанец с дълъг опит в деликатната професия, Пендаровски получи сериозни укори от представители на най-голямата партия на албанците в страната – Демократичния съюз за интеграция (ДСИ). Просто защото кандидатурата на Муслиу бе излъчена от друга, по-малка парламентарна партия на албанците – ДПА, а не от ДСИ като най-голям коалиционен партньор на социалдемократите на Зоран Заев във властта. Пендаровски отговори спокойно на обвиненията, че преди да реши за Муслиу, се е консултирал с много хора от тайния занаят, но и с „партньорските служби“ на други страни, разбирай – с американците. И критиците му млъкнаха…
Тепърва ще трябва да осмисляме допълненията които Пендаровски направи около Гоце Делчев и работата на съвместната Комисия, като въпроса му „дали пък не е стопроцентова историческа истина, че Гоце Делчев се е борел за македонска държава? Автономна, независима държава, та дори е оставил завет неговите кости да почиват в независима Македония“. И още: „…не съществува нито един документ, който да казва, че Гоце Делчев се е борил за Велика България или за Санстефанска България, или заявление, или становище, макар и преразказано от неговите съвременници, че Гоце Делчев се е борел за присъединяване на тогавашната провинция на Османската империя Македония към България“. Пендаровски не може да приеме и твърдението, че до 1944 г. живеещите в Македония са се чувствали в мнозинството си българи и че „…от 1944-та ние сме се събудили една сутрин и сме си казали – наистина от днес сме македонци“. „Това е политически подход, който няма да ни отведе доникъде“, заключава северномакедонският президент.
Цялата тази противоречивост в изявленията на Стево Пендаровски ме кара да си мисля, че признанието за Гоце е до голяма степен част от една
тактика на политическа целесъобразност
Той достатъчно дълго се е въртял в европейските и натовските институции, за да му е ясно, че без подкрепата на България нито в пакта ще му е спокойно, нито пък европейската интеграция на страната му ще е постлана с рози. Затова е решил, вероятно също след консултации с когото трябва, че е по-добре да поддържа една нормална политическа температура в отношенията със София, признавайки една неоспорима историческа истина, но в същото време, обвързвайки я и облепвайки я с много условности. Пък ние, българите, ще викаме ура и ще се прегръщаме като победители, без да виждаме контекста и бъдещите клопки, които ни се поставят.
Пендаровски направи първата крачка. Да не си останем обаче само с нея.
