– Г-н вицеадмирал, отивате на по-висока, по-отговорна позиция, при това – в чужбина. Отдалечавате ли се от флота?
– Приемам новото си назначение като признание за труда на подчинените си. Да, новата ми позиция не е свързана пряко с флота, но е обвързана с дейността на флота и с Българската армия като цяло. А дали се отдалечавам от флота – не бих казал. Мен ме свързват емоционални духовни и душевни връзки, които са изключително важни и са част от моята същност. Човек, когато стане моряк, е моряк за цял живот.
– Какво ще вземете със себе си от тук, от брега на морето, от българските ВМС, като опит и мъдрост?
– Може би най-голямата мъдрост, която ще взема от флота, след като 30 години съм служил в него е това, че няма безплатна мъдрост. Тя трябва да бъде платена с усилия, с преданост, с чест, със себеотрицание. Нещо повече. Морската романтика е нещо уникално. Тя привлича много хора, но зад нея стои сурова реалност, която трябва първо да бъде изстрадана и след това, като всяка трудна любов – да бъде нещо, което ще те крепи цял живот.
– Какви са главните постижения на флота в последните години?
– Основното е, че думата екипаж се превърна в най-свещената за нашия флот. Казвал съм го нееднократно – тя е заслуга на целия екип, с който работих. Най-ценното е, че хората имат вяра в себе си, имат сили да отстояват тази вяра и са уверени в бъдещето на флота. Това е, може би, най-важното и най-необходимото в днешния ден. А иначе от нещата, които са външно видими, в момента бих посочил развитието на проекта за придобиването на двата модулни многофункционални патрулни кораба, който е достигнал своята критична точка, от която връщане назад няма. Той ще бъде реализиран. Освен това всеки род сили на ВМС получи свое развитие, като се започне, разбира се, от патрулните сили, там, където успяхме да прокараме необходимите програми за възстановяване на фрегатите. По отношение на противоминните сили в момента придобиваме автономни апарати за противоминно търсене REMUS, които бяха експериментирани миналата година по време на учението „Бриз”. Делят ни броени седмици от подписването на договор за придобиване на два кораба – минни ловци, втора ръка от Холандия, което е нещо изключително важно и необходимо за нашите противоминни сили. По отношение на специалните сили – те бяха разгърнати, получиха увеличение на своя щат и оборудване. Наред със способности за използване на военноморската авиация, придобиха способности за инфилтриране и съответно – екстракция с помощта на бързоходни плавателни средства. Крачката, която успяха да направят е изключително голяма и безспорно показва, че тяхното място е във флота, и само там можем да имаме способни морски сили. Не на последно място, бих казал е и военноморската ни авиация. Също броени седмици ни делят от придобиването на третия хеликоптер. Но най-важното е, че хората, независимо от инцидента, който се случи преди две години, успяха да продължат. Защото важното в този живот е не да не се спъваш или да не падаш. Това често пъти е неизбежно. Важното е да можеш да станеш и да продължиш да бягаш. Не просто да вървиш, не просто да се влачиш. А тези момчета успяха да го направят само месец след инцидента.
– Какво се прави във флота, за да идват в строя хора, които съчетават професионализма и споменатата от вас романтика?
– Направено е много. Може би трябва да започнем още от самото начало – работата с подрастващите, с тези, които в момента завършват средно образование, придобили са вече достатъчно познания за света, за да могат да оценят моралните ценности, които могат да придобият. Освен това – интегрирането на военноморското образование като неразривна част от ВМС. В момента от самото начало на обучението си курсантите от военноморското училище се чувстват част от офицерския корпус на военния флот на България. Не на последно място, наред с всякакви други социални придобивки е важно да се осигури общественото признание за дейността на военните моряци, а това става чрез добра реклама и дейност в областта на връзките с обществеността.
– Какво да очаква България по отношение на гарантирането на сигурността в Черно море и като цяло – на източния фланг на НАТО и ЕС?
– Сигурността на черноморския регион е интегрална. Тя е свързана със сигурността на нашата страна като цяло, включително и със ситуацията в Средиземно море, както и на Западните Балкани. Можем да очакваме и се надяваме да бъдем генератор на сигурност, имаме такива способности. Нека да кажем, че наред с чисто военните способности за отбрана и въздържане, което е една от функциите на Алианса, имаме възможности да използваме и други инструменти, каквито са сътрудничеството в областта на обучението, сътрудничеството в областта на военното образование, възможността също така да съдействаме за изграждане на доверие в рамките на нашето коопериране с невоенните партньори, излизане на България напред като надежден член, не само на НАТО и ЕС, още повече, че в момента и за ЕС операционализирането на стратегията за морска сигурност е нещо изключително важно. Трябва да покажем на нашите съюзници, че България може и е в състояние да изпълнява всички ангажименти, които е поела към момента.
– От новата си позиция какво пожелание ще отправите към военнослужещите от Българската армия?
– На първо място бих им пожелал здраве и семейно щастие. Усмихнати да идват на работа, защото само тогава това нещо може да се случва. Да изпитват удовлетворение от това, което правят. Нека бъдат горди с това, което са, защото то не е малко. Това е същината, защото ще получим признание и уважение от съюзниците, ако се научим да уважаваме сами себе си. БА има славно минало. Има и изключително настояще, свързано с всеотдайността на всички военнослужещи да съхранят способностите, независимо от предизвикателствата. Убеден съм, че и бъдещето на БА ще бъде светло. С две думи – така дръжте!
