Д-р Евгения Габер*
В неделя жителите на Истанбул гласуваха за втори път през тази година, за да определят кой ще управлява 16-милионния мегаполис, който е дом на една пета от населението на Турция и формира една трета от нейната икономика. Резултатите от първото гласуване на 31 март бяха анулирани от Висшата избирателна комисия по искане на загубилия кандидат Бинали Йълдъръм, който е бивш министър-председател и най-близък сътрудник на президента Реджеп Ердоган. Повод за това решение бяха някои дребни процедурни нарушения в районни избирателни комисии и минималната разлика от 0,3% между Йълдъръм и опозиционния кандидат Екрем Имамоглу.
Йълдъръм бе кандидат на управляващия блок между Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и Партията на националистическото действие (ПНД), а зад Имамоглу застанаха двете главни опозиционни сили – Народно-републиканската партия и Добрата партия, но фактически той се превърна в
единен кандидат
на цялата опозиция
и на всички граждани, недоволни от управлението на Ердоган. Така кметските избори в Истанбул по същество се превърнаха в референдум „за“ и „против“ управлението на авторитарния президент.
В неделя Имамоглу победи отново, но този път с респектираща разлика – 54 срещу 45 процента за неговия съперник. При избирателна активност от 84% опозиционният кандидат печели в 27 от 39-те общини на мегаполиса. Най-голяма подкрепа той получава именно в районите, където Висшата избирателна комисия бе открила нередности в гласуването на 31 март – 84% в Бешикташ, 82% в Кадъкьой и 74% в Шишли. При такава преднина вече нямаше никакъв смисъл от ново оспорване на резултата и само два часа след затваряне на избирателните участъци Бинали Йълдъръм официално се призна за победен и поздрави новия кмет на Истанбул.
И ако високата активност и превесът на Имамоглу в по-светските райони на града бяха очаквани, то изненадата дойде от неговата победа в някои консервативни квартали, традиционно считани за крепост на ПСР. Това бе демонстрация за потенциала на протестния електорат, от който кемалистите от Народно-републиканската партия са само малка част. Електоратът на Имамоглу е пъстър: кюрди, осъждащи политиката на властите в югоизточната част на страната; бизнесмени, недоволни от рязкото забавяне на турската икономика; млади семейства, оставащи под линията на бедността на фона на нарастващата инфлация и безработица.
Трябва да се отчита, че Имамоглу няма да разполага с мнозинство в градския съвет на Истанбул и ще му бъде трудно да прокарва своите решения през този орган. В мегаполиса до голяма степен ще има двувластие и това ще е голямо изпитание за кмета.
С оглед на бъдещите позиции на Имамоглу на турската политическа сцена трябва да се отчита, че Истанбул е
икономическото
сърце на Турция
През 2017 г. градът произвежда БВП за $167 млрд., което е повече от целия национален продукт на страни като Гърция, Португалия или Египет. Средният доход на глава от населението в Истанбул е $11 200, което е близо два пъти повече от средното за останалата част на Турция. Тук са регистрирани и десетте най-големи турски компании. Отчитайки устойчивата традиция за прехвърляне на значителни суми от водещите корпорации в определени фондове с „благотворителни цели“, които обаче имат и важна политическа роля, смяната на кмета на Истанбул може да повлияе не само върху решенията на тръжните комисии по големите инфраструктурни проекти, но да преориентира някои източници на финансиране за политическите партии.
Общонационалното значение на кметските избори в Истанбул има и политически измерения. Главният въпрос, на който този вот трябваше да отговори, бе не кой ще кметува в големия мегаполис, а дали ще победи демокрацията в Турция. Въпреки опитите за използване на административен ресурс и завеждането на дела срещу някои опозиционни лидери, самият факт, че избирателите в Истанбул отстояха своето волеизявление показва, че демократичните институции в страната се оказаха по-силни, а гражданското общество – по-зряло, отколкото предсказваха повечето експерти. Авторитетното списание Foreign policy отбеляза, че вместо да стане пример за това, „как демокрациите умират“, Турция е демонстрирала, че „демокрациите не умират толкова лесно“. Казусът с двукратната победа на Имамоглу в Истанбул показва, че демократичните импулси могат да бъдат успешни против поляризиращата и популистката авторитарна политика. Именно нарастващите авторитарни тенденции са принудили опозицията да породи нови лидери, да търси нови дискурси да разработи нови методи за мобилизация.
Важно постижение на истанбулските избори
е запазването на здравата политическа култура, при която всички участници в избирателния процес признават неговите резултати независимо от политическите последствия за тях лично и за партията, която представляват. Загубилият кандидат се призна за победен още преди оповестяването на официалните резултати, а неговият опонент заяви, че е готов да си сътрудничи с президента Ердоган „за благото на всички истанбулчани“. Това са важни знаци с оглед на запазване на социалния мир в Истанбул, а и в цяла Турция с цялото й етническо, религиозно и политическо многообразие. „Радостта от победата не бива да става унижение за победения“ – заяви Имамоглу, проправяйки си път към сърцата на избирателите, гласували за неговия опонент.
Засега действащият президент и неговата партия все още си остават главни претенденти за победата на едновременните президентски и парламентарни избори през 2023 г. В условията на президентска република със силен вертикал на властта вътре в страната и многобройни заплахи за сигурността по нейните граници нито обединената опозиция, нито възможното възникване на нови фракции в управляващата коалиция или дори в самата ПСР не са в състояние да бъдат реална алтернатива на съществуващата система на държавно управление. Но вече е ясно, че загубата на Йълдъръм се превръща и в първото чувствително поражение на президента Ердоган, макар и засега само в Истанбул. Не и изключено през 2023 г. то да придобие съвсем други – общонационални мащаби.
*Авторката е тюрколог, университетски преподавател и дипломат. В периода 2014–2018 г. работи в украинското посолство в Турция, а в момента е заместник-директор на Дипломатическата академия на Украйна
Феноменът „Имамоглу“
Феноменът „Имамоглу“ вече излезе извън пределите на Истанбул и стана ново явление в политическия живот на Турция. Във визитна картичка на новия кмет се превърнаха неговият маниер за общуване с хората, нескритата критика към висшето ръководство на страната, непринуденият, често саркастичен тон на заявленията по адрес на самия Ердоган. Според турските анализатори причината за успеха на Имамоглу е в това, че той успя да стане „свое момче“ за всички и да стигне до сърцата на по-голяма част от жителите на града независимо от техните религиозни възгледи и политически предпочитания. Светският истаблишмънт видя в лицето на Имамоглу защитник на „наследството на Ататюрк“ и на либералните ценности, националистите – патриот на Турция, обявяващ се за единен фронт с главната „турска вълчица“ – лидерката на Добрата партия Мерал Акшенер, кюрдите – алтернатива на ПСР и на нейния коалиционен партньор ПНД, която е техен извечен враг. А за едрия бизнес Имамоглу изглежда като последна надежда за възстановяване на икономическата стабилност и благоприятния инвестиционен климат, ако не в цяла Турция, то поне в Истанбул.
