„Форт“ и „Вулкан“ – украинският отговор на „Макаров“ и „Калашников“

Доц. д-р инж. Георги Маринов 

След отделянето на Украйна като самостоятелна държава политическото ръководство и военното командване на армията предприемат бързи мерки за организиране на собствено изработване на стрелкови оръжия. За целта използват национални предприятия с опит във военното производство. 
В средата на 1995 г. от конвейрите на оръжейния завод във Виница слизат първите партиди на самозазарядния пистолет с наименованието „Форт-12“.  При неговото разрабатване вземат активно участие конструкторите от Ceskа Zbrojovka. Задачата му била да замени намиращите на въоръжение в армията и в специалните служби пистолет „Макаров”. Независимо от това новият пистолет бил предназначен и за „макаровските“ патрони с калибър 9х18 мм. Това му осигурява ефективна далекобойност до 50 м.
През 1998 г. новият украински пистолет бил приет на въоръжение в полицейските структури и във вътрешните войски. Към 2004 г. с „Форт-12“ вече са оборудвани 12 % от служителите на вътре

шното министерство.
Пистолетът „Форт-12“ е изработен изцяло от оръжейна стомана въпреки масовото навлизане на късоцевни оръжия с полимерни рамки. Металните рамки изисквали множество фрезови операции, които били трудоемки и скъпи, но се отличават със здравина и износоустойчивост.
Цевта е с дължина 95 мм, хромирана от вътрешната страна. Това се смята за недостатък, който води до бързо появяване на корозия.
Патронът 9х18 позволява използването на най-простия принцип на работа на пистолетите – откат на свободния затвор при неподвижна цев. По подобие на чешките пистолети CZ-75 и CZ-83, ударно-спусковият механизъм е с двойно действие, което отговаря на съвременните изисквания към армейските и полицейските пистолети.
 Листът на предпазителя е разположен в задната лява част на затворния блок. При включено положение той блокира затворния блок, ударника и спусъка.
Предимство на пистолета е в използването на двуредни пълнители с вместимост 12 патрона, което значително намалява времето за презареждане. Масата на пистолета е 0,950 кг с пълнител и патрони.
През 2000 г. се появява пистолетът „Форт-17“, който представлява усъвършенствана версия на  „Форт-12“. Неговото производство става възможно, след като украинските конструктори успяват да създадат и пуснат в производство полимерна рамка. За нейното изработване се използва композитен полиамид, осигуряващ подобряване на дизайна на оръжието. 
Разработчиците са предвидили възможност в задната стена на ръкохватката да се поставят и свалят регулиращи пластинки (наставки), което осигурява удобство на стрелците с различни размери на дланите.
 За да се разширят оперативните възможности на пистолета, в предната долна част на рамката са изработени напречни канали за закрепване на различни приспособления, позволяващи използване на дълнителни приспособления като тактически фенери, лазерни целеуказатели и др. Частите на ударно-спусковия механизъм са изработени чрез горещо обемно щамповане за премахване на микропукнатините.  
 Като недостатък н

а пистолета се посочва малкият му ресурс, който не надвишава 5000 изстрела, но като за такъв тип защитно оръжие това се смята за достатъчно. 
Първоначално пистолетът бил комплектован с пълнител с вместимост 12 патрона, но впоследствие са разработени пълнители с обем 13 и 15 патрона.
За нуждите на гражданския пазар производителите предлагат версия на пистолета, предназначена за патроните .380 Auto (9х17 мм). От този вариант е доставена ограничена партида за перуанската компания  Premium Guns S.A.C. 
През 2017 г. във Въоръжените сили на Украйна постъпва щурмова пушка (автомат) с обозначение „автомат спеціальний Вулкан“. Оръжието е конструирано по схемата „бул-пап“, която предвижда част от ударно-спусковия механизъм да бъде разположена в приклада. По този начин общата дължина се намалява значително, като се осигурява възможност да се използват по-дълги цеви. 
„Вулкан“ по същество представлява модернизиран вариант на автомат „Калашников“. Произвежда се от „ИнтерПроИнвест“ заедно с Научно-техническия  център по точно машиностроение на Украйна. 
Измененията в конструкцията на „калашника“ се свеждат до промяна на общия дизайн на оръжието и редица конструктивни промени. Ръкохватката е изместена пред пълнителя и има разширена спускова скоба. Тя е изработена като сменяем модул към оръжието. Интересно е решението за разполагане на бутона за освобождане на пълнителя, който е върху предната стена на ръкохватката зад спусъка. 
Затворната ръкохватка е поставена от

лявата страна на оръжието, но  по желание на стрелеца може да се измести отдясно. Бутонът на предпазителя е над спусковата скоба, пред спусъка. 
Пълнителят е от автомат „Калашников“ и е с вместимост 30 патрона с калибър 7,62х39. Той влиза в гнездо, в което не могат да се поставят дискови и други видове пълнители.
Автоматиката на „Вулкан“ работи на принципа на използване на част от барутните газове за задействане на затвора. Газовете се отвеждат през отвор, пробит в горната част на цевта и се насочват към газово бутало с дълъг ход, свързано със затвора.   
Характерна особеност на автомата е, че прикладът му е разположен на една линия с оста на цевта. По този начин рамото на стрелеца поема линейно възникващата откатна сила при изстрел, като неприятното отскачане на цевта, особено при автоматичен огън, е сведено до мининум.
Затворът на автомата се заключва в изходно положение чрез извъртане. Той има два радиални бойни упора, които влизат в отвори в цевната кутия с аналогична форма.  
Цевната кутия на оръжи

ето също е претърпяла някои промени. За да могат да се поставят допълнителни приспособления, на нея има изработени три „пикатини“ релси за закрепване на мерни прибори и тактически фенери, предната ръкохватка и подвижна двунога. 
Предвидено е на цевта да се закрепват различни заглушители на звука. При стрелба с тях се използват патрони, изстрелващи куршуми с дозвукова скорост.  
Конструкторите са предвидили намаляване на един от най-сериозните недостатъци на оръжията „бул-пап“ –  излитането на изстреляните гилзи в близост до лицето на стрелеца. За тази цел те са предвидили възможност за закрепване на гилзоотражател, който насочва гилзите напред и надолу. 
През 2015 г. автоматът претърпява конструктивни промени, свързани с изменение на направлението на изхвърляне на изстреляните гилзи, начините на закрепване на допълнителните приспособления и др. Този вариант получава обозначението „Малюк“. Били разработени варианти, предназначени за малокалибрените патрони 5,45х39.
 Друго оръжие, което навлиза в армейските арсенали, е автомат с наименование „Форт 221”. То е съвместно производство на Украйна и Израел, базирано на израелската щурмова пушка „TAR-21” (Tavor Assault Rifle-21). Производството е усвоено от украинския завод „Форт”.
„Форт 221” е предназначен за стандартния в НАТО патрон с калибър 5,56 мм (5,56х45).  Конструиран е по схемата „бул-пап”.
Автоматиката на „Форт 221” е конструирана при използване на принципа на отвеждане от цевта на част от барутните газове, които се използват за задвижване на затвора. Газоотвеждащият възел е скрит в корпуса на оръжието. Затворът е свързан неподвижно със затворната рама и газовото бутало, които извършват и имат дълъг работен ход, позволяващ умерен темп на стрелбата от около 700 изстр./мин. 
     При изстрел затворът се завърта и се заключва към цевта с помощта на 7 бойни упора.  Изстреляните гилзи могат да се изхвърлят от ляво или от дясно на корпуса през д

ва двустранно разположени прозореца. Това зависи от начина на закрепване на отражателя. При един от двата варианта неизползваният прозорец се затваря със специално капаче. 
Цевната кутия на  „Форт 221” е изработена от леки композитни материали, които са устойчиви на външни въздействия. Допуските между подвижните части са малки, което не позволява попадане на замърсявания между тях. Това значително подобрява надеждността на работа на механизмите.
Затворната ръкохватка е разположена отляво, но може да се премества и от дясната страна. Това дава шанс за използване на оръжието и от левичари. При изстрел ръкохватката остава неподвижна.      
От двете страни на корпуса, над пистолетната ръкохватка, може да се разполага превключвателят за вида на водения огън. Той позволява на стрелеца да произвежда единични изстрели или да води автоматичен огън. 
Цевта е с дължина 375 мм. Тя е неподвижно свързана със стандартната „пикатини релса”, на която се закрепват различни допълнителни приспособления, даващи възможност за използване на оръжието в разнообразна оперативна обстановка.  Общата дължина на оръжието с посочената цев е 645 мм. Дългата цев осигурява начална скорост на изстреляния куршум от 860 м/с.  От дясната страна е разположен ключ, с помощта на който цевта бързо може да се заменя с друга цев. Така автоматът бързо се превръща от компактно в дългоцевно оръжие. Охлаждането на цевта се осигурява от 4 отвора, които са изработени от двете страни на корпуса.
 Корпусът на „Форт 221” е изработен от удароустойчиви полимери и леки сплави, като на някои места е подсилен със стоманени вложки. С това конструкторите са постигнали намаляване на масата до 3,9 кг. 
Ударно-спусковият механизъм се задейства при усилие на спусъка 2,5–4,5 кг, което е незначително по-високо от класическите конструкции. Това се обяснява с наличието на по-сложна лостова система за неговото задействане, тъй като ударникът е разположен в приклада. Спусковата скоба е по цялата дължина на пистолетната ръкохватка и се явява нейна неразделна част. 
„Форт 221” използва 20 или 30-зарядни пълнители от американската щурмова пушка М-16.  По данни на производителите непълното разглобяване може да се извършва в полеви условия без никакъв инструмент, само с помощта на един патрон.
С „Форт 221” са въоръжени бригадата за бързо реагиране, гвардията, службите за безопасност, граничарите и охранителите в Украйна.
 С обозначение „Форт-224” се произвежда компактна версия на оръжието. То се различава с по късата цев с дължина 330 мм, общата дължина, намалена до 585 мм, и намалената маса до 3,6 кг. 
През 2012 г. се появява снайперовата пушка с обозначение „Зброяр Z-10“. Тя трябва да замени използваните до този момент съветски снайпери СВД („Драгунов”). Новата пушка е комплектована със затворна рама, ударно-спусков и газоотвеждащ механизъм, произвеждани в украинското предприятие ООО „Зброяр“. Цевите са закупувани от САЩ и Испания.
Изпитванията на оръжието са проведени в реални условия в хода на бойните действия в Донбас.  „Зброяр Z-10“ има обща дължина 1140 мм при дължина на цевта 610 мм. Предназначена е за стрелба с патроните .308 Winchester. Нейната маса е по-голяма от тази на СВД с около 1,0 кг и достига до 5,5 кг.
Автоматиката на оръжието работи на принципа на отвеждане на част от барутните газове при изстрел, които се насочват от цевта към газово бутало, свързано със затвора. 
Ударно-спусковият механизъм позволява произвеждането само на единични изстрели. В дулната част може да се закрепва заглушител. Прикладът е от типа MagPul PRS, който позволява регулиране по височина и дължина в зависимост от физическите особености на стрелеца. 
Върху цевната кутия е изработена „пикатини релса“, върху която могат да се закрепват различни допълнителни приспособления, като оптични и други видове мерни прибори. За удобство при транспортиране снайперът може да се разглобява на две части, които бързо се монтират една към друга.
Патроните са разположени в пълнители с вместимост 5 или 10 патрона, което се счита за напълно достатъчно при използване на оръжието.