„В регентството първа цигулка свиреше проф. Филов. Отседналите в Чамкория (Боровец) буржоазни политически водачи поставиха в движение личните си връзки и политическото си красноречие да склонят Филов към образуване на „правителство на националното единство”.
Така хронистът на миналия век Димо Казасов описва в книгата си „Видяно и преживяно” (Издателство на НС на ОФ, 1969 г.) обстановката в България в началото на лятото на 1944 г. „Неспирните победи на Червената армия, пише Казасов, нахлуването на англичани и американци в Апенинския полуостров, капитулацията на Италия, готвеният десант във Франция, разрасналото се съпротивително и партизанско движение във всички окупирани от германците земи погребаха и последното съмнение в неминуемата провала на хитлеровото царство.”
И у нас започва… Голямата игра на власт. Търсят се варианти, при които компромисно да се „напълнят очите” на всички – на германците, които имат все още силни поделения в България, на западните съюзници, при които скоро ще бъде изпратен Стойчо Мошанов, на Съветския съюз, защото, както се вижда от фронтовите карти – американците и британците са в Нормандия, а към нашите предели
напредва
Червената армия
Единствен по върховете, който все още се надява на Фау-1 и Фау-2 – тайнственото оръжие на Хитлер, комай остава Богдан Филов. „Филов все още виждаше потопена в сияние потъмнялата звезда на Хитлер, пише Казасов. Той все още не вярваше, че Германия е пред прага на най-страшната в историята й катастрофа. И с това безверие тръгна по диагонала: вместо да образува кабинет от опозицията на правителството, образува такъв от „опозицията в правителството”, изразител на която беше бившият министър на земеделието, дворцовият човек Иван Багрянов.”
Земевладелецът Багрянов е някогашен адютант на княз Борис Търновски през Първата световна война. Затова сред тогавашните политически среди е известен като „царедворецът”. Дворцовата му кариера угасва, когато тръгват приказки за връзката му с княгиня Евдокия. Макар, че е образован и богат, „чифликчията” от Разградско няма шанс. Княгините са обречени само на династични бракове, какъвто е този на Надежда с вюртенбергския херцог. Догмите на „синята кръв” така и оставят Евдокия неомъжена до края на живота й. А Багрянов е изпратен „на село”… За да се сетят за него в един от най-критичните моменти за България. Дали по патриотични подбуди или заблуден от регентите, че наистина може
да направи 
генерална промяна
във външната и вътрешната политика на България, „царедворецът” поема кормилото на държавата три месеца преди Червената армия да мине Дунава. „На 1 юни бе съставен кабинетът „Багрянов”, в който бяха набелязани следните лица: Иван Багрянов, освен премиер е и министър на външните работи и на благоустройството, проф. Александър Станишев – министър на вътрешните работи и народното здраве, проф. Михаил Арнаудов – министър на просвещението, генерал Руси Русев – министър на войната, Дончо Костов – министър на земеделието.” Така Димо Казасов хроникира правителствената промяна, която трябва да изведе България от омагьосания кръг. Най-забележителното в Багряновия проектокабинет е името на Дончо Костов, който трябва да оглави земеделието – министерство, незначително в голямата политика. Каква е играта на власт? „Дончо Костов се бе завърнал наскоро от Съветския съюз и се знаеше, че е комунист, пише Казасов. Неговото включване в кабинета имаше предназначението
да заблуди света
във външната ориентация на правителството. Дончо Костов, естествено, отказа предложения му пост. На 12 юни кабинетът бе попълнен с бившия берлински и в момента мадридски пълномощен министър Първан Драганов като министър на външните работи, Славейко Василев – като министър на благоустройството и Иван Багрянов – на земеделието.” Явна е целта да има „от всичко – за всекиго”. За да не се тревожат германците – Първан Драганов, който е активна фигура в отношенията с тях още от подписването на Тристранния пакт. За да не изглежда кабинетът „земеделски” – Славейко Василев, който има твърде тъмна роля в убийството на Александър Стамболийски. Играта на власт навлиза в последната си фаза…
„Правителството на Багрянов е едно прогерманско правителство… Съставът и характерът на правителството на Багрянов несъмнено свидетелстват за опит да се излъже временно народът, ако се удаде – и съюзниците, за да се спечели време и по възможност да се парализират развиващото се въстаническо движение и растящото недоволство в редовете на армията против германците…”
Това е оценка за Багряновото правителство, дадена не от кого да е, а от самия „вожд и учител на българския народ” Георги Димитров. От Москва той предупреждава: „Правителството на Багрянов е повикано да решава неразрешими задачи, а именно: и вълкът да бъде сит, и агнето цяло. Но поради това неговото съществуване не може да бъде трайно. И то ще доведе до ново изостряне на кризата, която преживява България.”
Сякаш 
вече става ясно защо комунистът Дончо Костов така и не влиза в това правителство. Чие е решението – на нашето Задгранично бюро или на Сталин, който има планове за този регион, не е известно… За съжаление, „правителството на националното единство” не дава шанс на бъдещите победители да погледнат благосклонно или поне снизходително на него. Не са предприети дори минимални опити за скъсване с Германия. Не се чува нищо за амнистия на политическите затворници, каквато дава Муравиев. Продължават акциите срещу партизаните, като единственото смекчаване е разпореждането „да не се палят къщи и заловените да не се разстрелват публично…”. В мотивите на Народния съд за смъртната присъда на проф. Александър Станишев са посочени утвърдени от него заповеди за награждаване с по 50 000 лв. на полицейски чинове, „унищожили престъпни елементи”. Не е спряно и изпълнението на смъртните присъди. На 18 юли в Гарнизонното стрелбище е разстрелян фелдфебел-школникът Петър Ангелов, осъден за конспирация в ШЗО.
Какво предписва Димитров: „Тъкмо сега, когато багряновци ще се мъчат с разни измамнически и демагогски маневри вътре в страната и вън от нея да печелят време и да спъват развитието на въстаническото движение, Отечественият фронт разобличава всякакви илюзии по отношение на това правителство и с нова сила зове към всемерно засилване на народоосвободителната борба.”
Георги Димитров – „За правителството на Багрянов”, радиостанция „Христо Ботев”, 5 юни 1944 г.
