Винени войни
Ако случайно не знаете – родината на винарството е Грузия, където са открити следи от ферментирало грозде от осмото хилядолетие преди Христа. Виното и богатите софри са първото нещо, за което се сещаме и днес, когато чуем името на тази кавказка република. 80% от винения износ на Грузия е насочен към бившия СССР, а 65% – към Русия.
Износът на грузинско вино за Русия обаче не е само бизнес, а истинска драма, в която се преплитат политическа омраза и любов, примесени с историческите емоции от двувековното съществуване на грузинци и руснаци в една държава. Гостуването на руския депутат комунист С. Гаврилов в Тбилиси през миналата седмица възпламени гнева на грузинците срещу бившата метрополия, с чието съдействие Абхазия и Южна Осетия бяха отцепени от Грузия. Хиляди протестиращи опитаха да превземат парламента в Тбилиси. Отношенията между двете държави отново се обтегнаха до крайност, както през 2008 г., когато те водиха война.
Президентът Путин забрани на руските авиокомпании да летят до Тбилиси, което е удар първо за самите руснаци, и второ – за грузинския туристически бранш. На сцената излезе и митичното ведомство Роспотребнадзор, което защитава правата на потребителите, но на практика се използва и като геополитическа бухалка. Когато Грузия или Молдова се изрепчат на Москва по някакъв повод, Роспотребназдор тутакси открива пестициди, бактерии, тежки метали и всякакви други страшни неща в грузинските и молдовските вина и коняци и забранява вноса им. Така Москва наказва непокорните винарски републики.
Грузинците се хвалят, че тяхното вино може да се продава и в ЕС и Източна Азия, но истината е, че на световния винен пазар има огромни излишъци и без руските пиячи кавказките винари са живи умрели. Сега властите в Тбилиси смятат да подаряват по бутилка червено сухо „Саперави“ на всеки турист, кацнал в страната. Не знам дали това ще пребори отлива на туристи и пиячи, аз лично бих отишъл, ако даваха „Хванчкара“ или поне „Киндзмараули“, нищо че са твърде сладникави за българския вкус.
Министрите на отбраната от НАТО утвърдиха пакет от военни мерки за сдържане на Русия, който ще бъде активиран на 2 август т.г., ако дотогава Москва не се върне към спазване на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие. Това бе решено на Северноатлантическия съвет на министрите, състоял се в сряда и четвъртък в Брюксел. Въпросните мерки включват активизиране на разузнавателната дейност, увеличаване на броя на ученията, развитие на системите за ПВО и противоракетна отбрана, а така също модернизация на обикновените въоръжения.
Ракетният договор, подписан от САЩ и СССР през 1987 г., бе главна тема на срещата в Брюксел. Още повече Русия, която е наследник на Съветския съюз, разполага само с 5 седмици, за да се върне към него.
„Гледаме и към нашия военновъздушен и ракетен капацитет в отбраната, както и към конвенционалните оръжия“, каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Министрите на отбраната са заявили категорично, че няма да разполагат наземни ядрени ракети в Европа. „Няма да копираме това, което прави Русия“, увери генералният секретар на Алианса. Но пък НАТО ще гарантира, че инструментите й за ядрено сдържане остават сигурни и ефективни и са в безопасност.
Въпросът за руските ракети е обсъден по-рано и от Групата за ядрено планиране. Тя има същите правомощия по отношение на ядрената политика като Северноатлантическия съвет.
Макар времето да изтича, все още няма знак, че Русия желае да се върне към договора, повтори Столтенберг. Обратното – тя продължава да произвежда и да разполага ракети SSC-8. Те могат да носят бойна глава и са способни за достигнат за броени минути до градове в Европа. Тези ракети трудно могат да бъдат засечени и съответно намаляват времето за предупреждение, както и свалят прага за потенциално използване на ядрено оръжие при конфликт.
Друга интересна новина от срещата в Брюксел е, че за първи път НАТО очертава рамка на космическата си политика. „Ние не планираме милитаризация на Космоса, но той е вече изключително важен за случващото се на Земята. Комуникациите, навигацията, силите за проследяване, ранното предупреждение за изстрелването на ракети, GPS – всичко това е свързано с Космоса и спътниците, така че трябва да гарантираме, че координираме усилията на съюзниците. Полагаме съвместни усилия за справяне с потенциални заплахи срещу различните комуникационни спътници и друго Столтенберг. (БА)
Хърватка оглави Съвета на Европа
Тя ще поеме поста на 18 септември от бившия норвежки премиер Турбьорн Ягланд, първият генерален секретар на създадената преди 70 г. паневропейска организация за защита на човешките права и демокрацията.
Междувременно участниците в сесията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа одобриха резолюция, която потвърждава в пълен обем пълномощията на руската делегация. За приемането на документа гласуваха 116 парламентаристи, против – 62, а 15 се въздържаха. След гласуването на резолюцията украинската делегация напусна ПАСЕ. Въпросът за по-нататъшното членство на Украйна в ПАСЕ ще бъде решен от новия състав на украинския парламент, каза ръководителят на делегацията Володимир Ариев. Руските представители в ПАСЕ бяха лишени от право на глас след анексията на Крим от 2014 г. (БА)
Иран отхвърля ограниченията за обогатяване на уран
Считано от 7 юли, Иран ще се освободи „решително“ от още два от ангажиментите си, поети през 2015 г. в рамките на международното споразумение за ядрената му програма, съобщи агенция „Фарс“, като цитира високопоставен ирански служител. На фона на растящото напрежение Техеран обяви на 8 май, че престава да се чувства обвързан от ограниченията, наложени на запасите му от тежка вода и обогатен уран чрез споразумението, подписано през 2015 г. във Виена.
Това съобщение, направено в отговор на взетото преди година решение на Вашингтон да се оттегли едностранно от сделката и да наложи отново санкции на ислямската република, беше съпроводено от ултиматум. Техеран даде 60 дни на останалите страни по договора (Германия, Китай, Франция, Великобритания и Русия) да му помогнат да заобиколи тези санкции, които парализират икономиката му. В противен случай Техеран заплаши да прекрати ограниченията, свързани със „степента на обогатяване на уран“ (ограничена от споразумението до 3.67 процента), и да възобнови работата по проект за строителство на реактор в Арак, замразен съгласно споразумението. Агенция „Фарс“ съобщи, че е получила ексклузивно изявление от адмирал Али Шамхани – генерален секретар на върховния съвет за национална сигурност, в което той казва, че е уморен от „нахалството“ на европейските държави, които упражняват „повишен натиск“, за да накарат Иран да продължи да изпълнява ангажиментите си, „без останалите страни да изпълняват“ своите. (БА)
