Информационен център на Министерство на oтбраната

„Ахат“ проспаха „Джулая“

Ахат фронтмена Звездомир Керемидчиев1Камен бряг – „Джулая морнинг“ и хипари, възторг и горчивина по ръба на отвесните 20-метрови скали, където се разбива морето. Има и немалко паметни плочи. Момчета и момичета загубили живота си, недочаквайки „Джулая“. 
Привечер до палатката ми разпъват своята семейна двойка, избръмчала с мотор от Перник. Лилия Спасова е учител по музика – тук я тегли любовта към пътешествия, към музиката и към мотора. „Дойдохме с кола на „Джулая“ тук преди 11 години. Бременна с второто си дете. Пътят – дълъг, но усещането беше обновяващо. Дива природа. Джон Лоутън изпя песента – и ми течаха сълзи от морето и изгрева… Супер беше…” Съпругът й Ивайло Петров, художник татуист, добавя: „Ходили сме за „Джулая“ и на Шкорпиловци. Обичам непознатите пътища. Където ни завари нощта, там разпъваме палатката. Празникът е уникален – от група български хипари през 80-те, сега е станало нещо като религия.  Децата искаха с нас, но предпочетохме да сме сами…”
Лилия Спасова, Ивайло Петров,За Петьо Мишев от Каварна, Джулая е надежда за негово ново начало.  Той е дърводелец пенсионер, но не е заровил надеждите си. Не помни да не е идвал на този ден. Христо Христов пък държи щанда с бирите и местните деликатеси. Запалили го “едни млади момченца. Чиста случайност.” От 12 години е все тук. Твърди, че преди 6–7 години се събрали близо 30 хил. човека. “Но една друга година пък беше с буря, вятър, дъжд. Палатки хвърчат в морето, чудо на природата. Бях потресен, шатри-матри, столове, маси, всичко хвърчи. Апокалипсис. Не видяхме слънцето. Днес очаквам забавление и купон, ние каквото трябва, ще направим…”
Група от Добрич ни припомня старите времена – пеенето и купонът са били неформално групово общуване, а песента е съчинена сред пътя от неочаквана случка. Сашо Серафимов, е поет, известно име в своя град, редактор на литературното сп. „Антимовски хан“. Идва за трети път, заради приятелите си, те са тук всяка година. „ Спомням си 70-те с ВЕФ-а и рока, слушахме го по Свободна Европа. И аз припалих – рок, Бийтълс. Несъгласие с режима е имало, но то е с ботевски контекст – викаме в кръчмата, а вкъщи – тихичко. „
Дидо е  добър музикант. Направил е песни по текстове на Данчо Кръчмаров, на Стефан Жечев, на Ангел Веселинов, мои, на Краси Бачков, Петранка Божкова и други…Тук Деян Димитров – Дидо, пчелар, китарист и поет. Според него тук е отпушен духът на свободата, духът на рокендрола. “Джулая си е тук на Камен бряг, после почнаха и по Южното черноморие, и на Шабла. Тук слънцето е най-ранно. Уникално. Море ражда слънце. Мираж. На Огънчето съм свирил и съм пял, имах фенове. Не ме пускат да си ходя. Познат казва: Дидо, идвам заради теб. А аз бях дошъл в 23 ч. Той възкликна: докарал съм дъщеря ми, зет ми от Белгия, едикой си от Франция… Добре че дойде, щях да се изложа…”
Джо Лин Търнър 9Красимир Бачков е учител и писател от Варна, но твърди, че е от добричката школа. „Сега имаме повече свободи от всички европейци, взети заедно. Важна е обаче вътрешната свобода, човек да се събере в общност за кауза, пък било то дори да посрещнеш слънцето… Имам и лош спомен от един „Джулай – на Огънчето“, от скалата през нощта падна момче. Рано сутринта го видяхме. Другите ми спомени са все хубави.“
Със сгъстяването на мрака оживлението нарасна. Към 1 ч избухнаха подгряващите групи – Ember & Dust с мелодичен звук, съчетали елементи на електронна и филмова музика. Черпят вдъхновение не само от рок и метъл, но и  други жанрове. Имат първия си албум с 8 парчета. Най-възрастен е певецът Ник СТ – на 23 г. След тях пяха остро твърд метъл добричката банда „Крийп” с дерящи се гласове и ритъм, който ти спира сърцето. За съжаление и двете банди, макар и български, пяха изцяло на английски, което подсказва, че отношението към нашенската публика е като към трамплин – да се изстрелят по посока Америката, както се изрази вокалистът с псевдиним Ник Ст.
DSC_1287По програма очаквахме „Ахат“ към 4,30 ч, но те се появиха едва в 5,10 ч и проспаха най-важния момент – изгрева на слънцето. Той пристигна 18 минути по-късно, докато те си настройваха апаратурата и публиката беше гърбом към сцената. Не схванаха върховния момент, който прави празника и с който Джон Лоутън успяваше да екзалтира публиката – запяваше своята песен в мига, докато слънцето покълва на хоризонта. „Ахат“ объркаха ситуацията с традиционен концерт. После обаче всичко си дойде на мястото. На сцената блесна легендарният вокал на „Рейнбоу” и „Дийп Пърпъл” Джо Лин Търнър, който с енергията си наелектризира всички, така че се събраха и разпилените по брега групи на публиката. Особено въодушевен беше мотористът Александър Дончев от Ловеч, който е за пръв път на „Джулая“. Миналата година бил на Шабла, и в Троян – 2–3 пъти. „Дойдох най-вече, за да покараме моторите и да видим слънцето в морето на „Джулая“. Атмосферата тук пронизва и вълнува. Няма такъв празник по света. Винаги съм слушал рок…”
Не толкова въодушевена беше приятелката му Йоана Митрева: „Не е моята музика. Но без рок, няма как да си сред мотористите. Песни, купон. Жестоко!” 
Включва се и Милен Кръстев: „Аз съм инициаторът. Това е най-хубавото място за посрещане на първия юлски изгрев. Тук е първият ми спомен с Джон Лоутън. След кметските разправии обаче не идва. А тук е оригиналът на идеята. Ние затова сме тук…“

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top