Тогава какво се чудим, че в изборния ден в неделя, 30 юни, агенциите се надпреварваха да излъчват от Тирана репортажа за гласуването на премиера Еди Рама, и по-специално, от
поредната странна проява на неговия „дрескод“
Любопитството бе фокусирано върху очакването Рама отново да се появи пред урните с любимите си маратонки. Той стана известен от демонстрацията им на почти всички международни форуми на различни равнища, при това и най-вече на проявите в рамките на НАТО, където Албания членува от 2008 г., а и на ЕС, закъдето се е запътила да влиза заедно със съседите от Северна Македония. Тъмно официално облекло, протоколна вратовръзка или папийонка, и изведнъж – на краката на някогашния баскетболист – лъчезарни бели маратонки. Първоначално това бе прието като проява на балканска специфика, после партньорите на Рама взеха да свикват с неговите странности, а в края на краищата го приеха, дори някои се опитаха да го определят като стил – негов собствен. Това са словесни салати, разбира се, но така или иначе художникът, който като кмет нашари столицата Тирана и я направи далеч по-приемлива от старите сиви и мрачни постройки, особено в центъра на града, бе възприет такъв, какъвто си е.
Но сега, на 30 юни, о-о-о, на 30 юни, в деня на толкова важните местни избори, които се превърнаха в основа на спора между премиера Еди Рама и президента Илир Мета, между управляващите социалисти и опозиционните демократи, Рама май надмина себе си. В официално сако, но с три-четвърти панталони и три-четвърти чорапи, премиерът, колкото и да се прави на ексцентричен артист на четката, живял и работил някога в космополитния Париж, надмина очакванията. Рама не даде вид, че се притеснява от огромния интерес на журналистите, чакащи го пред избирателната секция, и се държа като политик и държавник, за когото бъдещето на страната и на народа му е по-важно от всичко.
На „другия бряг“, президентът Илир Мета
чийто указ за отменяне на местния вот на 30 юни бе отхвърлен от Рама, като той от своя страна се закани за импийчмънт на държавния глава, бе показан на един от плажовете на Адриатика в компанията на свои приятели и семейството си. Мета така и не отиде да гласува, демонстрирайки открито своята абстиненция от изборния процес и без да дава каквото и да било основание, че се страхува от заявената от премиера процедура за неговото отстраняване. За това се искат стабилни и работещи институции и ефективна правна система. Конституционният съд, който би трябвало да потвърди евентуално решение на две трети от депутатите в парламента за свалянето на Мета, не работи от 18 месеца насам. Магистратите са разпуснати, същото е със съдиите от Върховния съд. Съдебната система на уж правовата държава Албания, без което тя не би могла да започне преговори за членство в Европейския съюз, не функционира. Да не говорим, че от февруари тази година опозиционните депутати от Демократическата партия, създадена някога от Сали Бериша, бойкотират работата на законодателния орган и изпълняват политическите си ангажименти извън него. Много често те можеха да се видят на широките протести, заливащи цялата странав навечерието на местния вот.
Девет такива големи протеста организира опозицията против управлението на Рама, обвинявайки го в корупция, злоупотреба с властта и близост с мафията. В навечерието на изборите авторитетни издания в Европа поместиха репортажи, в които Рама се обвиняваше, че се пазари с местни мафиоти за купуване на гласове на парламентарните избори през 2017 г., които той спечели. Може и така да е било, но пък управленската практика в Албания от началото на прехода досега е такава – всяка партия, която излезе от властта, обвинява другата в същите престъпления и нарушения, с която тя е била заклеймявана, докато е била начело на страната. Нещо ново?…
…Когато работех като кореспондент на български медии в Скопие, ми се е случвало често да отскачам до Тирана и Албания ми беше „ресор“. Там местни приятели, къде на шега, къде сериозно ми подхвърляха, че
при тях корупцията има четири степени
Малка корупция, средна такава, голяма корупция и на върха – Еди Рама. Това съм чул, това ви казвам… Тогава Рама беше кмет на Тирана, както ви споменах, но явно се беше нацелил към високите нива на управлението на страната. Та нищо чудно онези репортажи за връзките му с мафията да са били верни, ако не изцяло, поне частично…
В интерес на истината местният вот въпреки сериозните предварителни притеснения за евентуални провокации и скандали премина тихо и спокойно. Само в един момент от деня се получиха съобщения, че разгневен албанец с автомат „Калашников“ в ръка нахлул в избирателната секция, но бързо бил неутрализиран. Пък и една истинска армия от над 12 000 полицаи охраняваше изборния ден. И какво друго да се случи, след като голямата част от гласоподавателите предпочетоха да си останат у дома или в горещия юнски ден да отскочат на брега на морето да се разхладят.
В крайна сметка, местната власт цялостно отива в ръцете на управляващите социалисти на Еди Рама, кризата в страната остава нерешена, противостоенето между управляващи и опозиция остава все така остро и непреодолимо, поне засега. Заканите за следващи протести от страна на Демократическата партия – също. И колкото Рама да убеждава своите сънародници, че всичко това, което се случва, е нормална част от демократичния процес, който дава право на избор, но и забранява нарушаването на това право, каквито случаи имаше в изборния ден, перспективата Албания да се успокои не се вижда в обозримото бъдеще.
Предизборната кампания съвпадна с новината от Брюксел от 18 юни, че решението за това, дали страната заедно със Северна Македония ще получи дата за начало на преговори за членство, се отлага за октомври. Любопитното е, че
като аргументи за отлагането на решението
бяха взети тежката вътрешнополитическа, институционална и обществена криза, а не традиционните, до известна степен, оценки за корупция, липса на реформи и напредък. Възраженията от страна на Дания например, както и тези от Холандия, бяха свързани с липсата на успехи и воля за справяне с действията на албанската мафия и нейните канали за доставка и разпространение на наркотици в тези две държави. Упреците бяха за сметка на властите в Тирана, разбира се, в това число и към премиера Рама.
Но пък, от друга страна, в спора между Рама и Илир Мета да има ли местни избори на отдавна посочената дата 30 юни, за която премиерът настояваше, или те да се отложат за есента, както президентът предложи, властите получиха подкрепата на САЩ и на Брюксел. И ето, такива, каквито се случиха, изборите бяха проведени на 30 юни с резултати, които по-скоро ще задълбочават кризата, отколкото да я успокояват.
А пък и октомври не е толкова далеч.
