Гийом Лебран е роден в Сен Мало, Франция, през 1976 г. Той е фотограф, преподавател и съосновател на френското фотографско списание The Eyes. Неговата работа е вдъхновена от историята на европейския континент, литературата и киното. Последният му проект отново е свързан с Балканите и носи заглавието „Песен от Сараево“.
Преди малко повече от седмица в галерия „Синтези” (София, бул. „Васил Левски“ 55) със съдействието на Фотосинтезис Арт Център и Френският институт беше открита изложбата „Мелос” на френския фотограф Гийом Лебран. Какво означава тази дума? „Първоначално бях замислил проекта като триптих, посветен на три страни – Турция, България и Гърция, но попаднах на интервю с музикант, който беше озаглавил албума си „Мелос“. Дума, която означава едновременно „съчетаване“ и „разделяне“. Така тя се превърна не само в заглавие на проекта, а и в негова водеща линия”– пояснява авторът. Експозицията му включва повече от 40 фотографии, заснети в периода 2006–2012 г., по време на неговите пътувания между трите страни в компания с писателя Рене Далиго.
„Европейската цивилизация и понятието за европейска идентичност са ме привличали. Още от младежките си години започнах да пътешествам, така открих връзките между Турция, България и Гърция. Невидими връзки, които живеещите по тези места може би не долавят, или поне с такова впечатление останах от разговорите с хората, които снимах. Трябваше да свържа всичко в история и да я разкажа. Затова търсех интелектуален подход. Пейзажи, снимки на развалини и изоставени места комбинирах с портрети на млади хора от Истанбул, София и Солун. Получи се калейдоскоп, отразяващ едновременно настоящето и следите от миналото. Снимах реалността, но търсех поезията и границите на въображаемото. Харесвам руините и меланхолията, която те навяват. За мен носталгията не е тъжно чувство. Обратното, тя е звукът на времето, на онова време, което не познавам…
Погледът на чужденеца винаги добавя нещо към представите на хората за мястото, което обитават. Исках да оставя следа – своята гледна точка към света. Затова развих проекта под формата на книга. Фотокнигата има по-голяма тежест от изложбата, достига до повече хора и има свой собствен път“ – споделя авторът.
Куратори на изложбата са Надежда Павлова и Никола Михов. Тя продължава до 13 юли.
