Гарнизон Пловдив: Славно минало и динамично съвремие

За четвърти пореден път бе отбелязан Празникът на Пловдивския гарнизон – 4 юли. След Втората световна война той не се чества, но бе възстановен през 2016 г. Тържеството започна с шествие на представителните блокове на военните формирования от площад „Стефан Стамболов“ до площад „Съединение“. Заупокойна молитва за загиналите във войните от гарнизона отслужи Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай.

Но защо 4 юли е обявен за Празник на Пловдивския гарнизон? Със заповед от 1915 г. по частите на 2-ра пехотна Тракийска дивизия, препотвърдена със заповед на министъра на войната от 1926 г., датата 21 юни (4 юли по нов стил) е обявена за боен празник на полковете от 2-ра пехотна Тракийска дивизия и Пловдивския гарнизон. Това се прави в чест на победата при с. Криволак, и да се припомнят на поколенията героичните прояви на българските воини. В кратката, но кръвопролитна Междусъюзническа война през лятото на 1913 г. воините от 2-ра Тракийска дивизия, усилена с 11-ти Сливенски полк и 49-ти пехотен полк от 3-та Балканска дивизия, получават задача да атакуват и овладеят силно укрепените сръбски позиции при Серка планина и с. Криволак. С особено ожесточение се отличават боевете на 20 и 21 юни (3 и 4 юли по нов стил). След ръкопашен бой сърбите са принудени да отстъпят. В последствие те получават подкрепление и контраатакуват. С нарастващо напрежение боят се води цялата нощ. 

С много героизъм и себеотрицание българските воини съкрушават настъпателния устрем на сърбите и ги обръщат в паническо бягство. Така 2-ра Тракийска дивизия пробива считаната за непристъпна сръбска позиция при Криволак и постигайки изключителна победа, напълно разгромява Тимошката сръбска дивизия. Славната победа има стратегическо значение, защото осуетява съединяването на гръцката и сръбската армии и общото им настъпление към София. 
Полковете от гарнизон Пловдив участват в Първата световна война и постигат забележителни победи на Българската армия в битки и сражения като първата защита на Дойранската крепост, в кръвопролитните битки при завоя на р. Черна, в боевете по време на Добруджанската епопея. По времето между Първата и Втората световна война в Пловдив се утвърждава традицията по отбелязването на празника на гарнизона. Особено паметно остава честването през 1938 г., когато на полковете от Тракийската дивизия се връчват новите бойни знамена.

През Втората световна война 9-ти пехотен полк и Парашутната дружина спират настъплението на елитни германски части към Кюстендил и София. По-късно те печелят изключително важни битки в кръвопролитните сражения при Гюешево, Крива паланка, Стражин, Страцин и Куманово. За тези и други героични събития, за развитието на гарнизона през годините и за днешните военни формирования, които продължават историята на своите предшественици в динамичното ни време, говори в словото си началникът на гарнизона и командир на 68-а бригада „Специални сили” бригаден генерал Явор Матеев. Преди това той прие представителните роти от командващия на тържествената проверка (заря) подполковник Тодор Даков – командир на 3-ти батальон „Специални сили”. През годините бяха съкратени много формирования, дислоцирани в Пловдив и региона, но бяха създадени и нови. 

Гарнизонът остава най-големият в страната. Сегашните  формирования и структури в рамките на гарнизон Пловдив имат славния пример на своите предшественици и дават най-доброто от себе си при справянето с динамичните предизвикателства, с това, с което разполагат като ресурс, въоръжение и снаряжение. На тържеството присъстваха областният управител на Пловдив Здравко Димитров, председателят на общинския съвет на Пловдив Савина Петкова, заместник-кметът на града Розалин Петков, съветникът на президента по военната сигурност бригаден генерал Васил Лазаров, командирът на авиобаза „Граф Игнатиево” бригаден генерал Димитър Петров, директорът на служба „Военна полиция“ бригаден генерал Борислав Сертов, народни представители, командири и началници на военни формирования, офицери от Българската армия, кметове на общини, стопански ръководители, граждани и гости. Поднесени бяха венци и цветя на паметника на Съединението. Тържествената проверка (заря) завърши с празнични илюминации.