Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Header
Търсене
Close this search box.

Гърция и опасността от радикализъм

[post-views]
Гърция и опасността от радикализъм

Доц. д-р Юра Константинова,
Институт за балканистика с център по тракология към БАН

MITSOTAKIS-TSIPRAS-MAKSIMOU-500-1280x720Мицотакис ще притисне Скопие за повече исторически отстъпки 
Победата на дясната партия Нова демокрация на предсрочния парламентарен вот в Гърция не е случайна, защото управлявалата досега Сириза изкара един много тежък мандат. Но истината е, че въпреки изключително непопулярните мерки правителството на Ципрас се справи. И то доста добре и договори благоприятни за страната отношения с кредиторите. Но цената за това бяха отстъпките, които удариха по джоба на обикновения грък и най-вече на широката средна класа. 
Управлението на Сириза не успя да се справи и с емигрантския натиск. Турция пуска мигрантски тълпи реално от време на време. Кораби и лодки, претоварени с хора, пристигат на гръцките острови и гърците нямат избор, приемат ги и проявяват човещина: какво, да ги оставим пред очите ни да се удавят в морето ли? На острови като Лесбос туризъм вече няма и той е огромен бежански лагер. Докато Сириза решаваше финансовия проблем на страната, бежанският ги удари в гръб – двете най-големи кризи пред Гърция през последните десетилетия. И двете са финансови, но и логистични. Защото гръцките администрация и бюрокрация са слабото място на държавата
В опита да се предотврати хуманитарната криза пред държавата сериозна роля изигра църквата. Почти всеки грък е дарил лекарства или дрехи за бежанците, обществото като цяло показа по-голяма съпричастност и зрялост. Някои търсят за това и историческо обяснение в малоазийската катастрофа през 1922 г., когато Гърция посреща 1,2 млн. свои бежанци от Османската империя. Част от децата и внуците на тези бежанци сега посрещаха емигрантите. Цели квартали от миналия век като „Нея Смирна” в Атина са населени с потомци на бежанци.
Безспорно най-яркият проблем пред кабинета на Нова демокрация обаче е да се удържи икономическата стабилност в държавата. А първият му приоритет е да намали данъците. На второ място трябва да се търсят нови капиталовложения и инвестиции. Предизборният лозунг на победителите във вота беше: Инвестиции, инвестиции и инвестиции. Нова демокрация разпространи цяла книжка с програмата на правителството с приоритетите министерство по министерство. Кабинетът ще заложи на едно по-професионално управление. А едно от основните обвинения срещу Сириза бе, че предлага нови лица, напълно неподготвени да управляват държавата и че допуска управленски гафове, некомпетентност и непрофесионализъм. Но правителството на Нова демокрация е изключително професионално.
Нова демокрация е една от най-старите гръцки политически партии и е дълбоко вкоренена в държавата и обществото. От друга страна, лидерът й влезе в  ролята на реформатор. Въпросът е дали той ще успее да се възползва от ореола си на реформатор
стъпвайки на партия, много силна по места, но традиционалистка, консервативна. Това е и личната му битка, защото той има какво да доказва в семеен и личен план. 
Един от рисковете пред гръцкото общество е опасността от радикализиране. Това, че ултрадясната профашистка Златна зора не влезе в парламента, е добра новина. Но обвиненията на Сириза, че Нова демокрация прелива кадри към Златна зора, и обратно, създава потенциална опасност при криза. 
Същото важи и за гръцкото ляво, защото Сириза не е ултралявото. Гръцката комунистическа партия запазва своите стабилни проценти, а тя е антиевропейска партия. Както и формацията на бившия финансов министър Варуфакис, която успя да влезе в парламента. А Ципрас от януари води дебат, та около неговата коалиция да се обединят останалите леви формации, каквото е Движението за промяна, наследник на ПАСОК. Но лявото обединение засега не се получава, различията са много силни. И си проличаха при подписването на  Преспанското споразумение, което много от гръцките леви отказаха да подкрепят. А там Сириза и Ципрас бяха ударени и от Нова демокрация, защото традиционно самата партия е срещу признаването на Македония под каквото и да е име. И дебатът за споразумението беше бурен, но постфактум. Но едва ли Нова демокрация ще се отрече от него въпреки  декларациите, които Мицотакис направи. 
Аргументът на външния министър в кабинета на Сириза бе, че договорът от Преспа е бил безалтернативен за Гърция, защото иначе тя би била поставена в 
щипките на турския „рак“
Гърция има две традиционни геополитически заплахи – от изток от Турция и от север от България (от края на 19 в. до края на Студената война). Днес голямата заплаха за Гърция е от изток. И гърците бяха искрени поддръжници на България по пътя й към ЕС и към НАТО, това беше изгодно за Атина. А с Турция съществуват множество отворени въпроси – от Кипърския, с шелфа, с островите и границите, до въздушното пространство и мигрантите. Има и силно мюсюлманско малцинство, признато в Гърция. 
Проблем има и с възраждането и на албанския национализъм. Албанци, които дойдоха в Гърция след падането на социалистическия режим, заявяваха, че са гърци по произход. Но техните деца, родени и учили в страната, започнаха да проявяват албански национализъм, включително в училищата и в гръцката армия. А в Македония има голямо албанско малцинство. Евентуалното разпадане на Северна Македония е лош сценарий за гърците и той не е чисто теоретичен. Това е лош сценарий и за нас. Затова Сириза предприе непопулярната от вътрешнополитическа гледна точка крачка и подписа Преспанското споразумение. 
Затова Нова демокрация няма да го оспори, но ще се опита да притисне Скопие за добри условия и за повече исторически отстъпки. Има преплитане на исторически и съвременни проблеми между Скопие и Атина. Но и гърците имат своите „скелети в гардероба“, когато говорим за Македонския въпрос. Винаги съм твърдяла, че българско-македонската комисия по исторически въпроси, създадена с Договора между София и Скопие, трябва да бъде
българско-гръцко-македонска а не да се създават две двустранни комисии. Същото важи и за договора на македонците с България и с Гърция – той трябваше да бъде тристранен. И решението да е общо и веднъж завинаги. Всеки опит да се реши проблемът на парче е грешен. 
Историческите разкази на България, Гърция и Северна Македония за това, какво се е случило от Берлинския конгрес до днес, се различават драматично. Ние винаги разказваме историята на държавите от  гледна точка на временната политическа конюнктура. И хората, свързани с македонската тема, остават с усещане, че официалната история не е истинска. Това е причината за огромните демонстрации в Гърция при подписването на Преспанския договор. Разделно стоят тези две истини – какво е полезно за държавата в момента и какво народът възприема за правилно. Може би у нас проблемът е по-сериозен, доколкото историята ни отрича македонската идентичност. Но и Гърция има своя проблем, защото населението в Северна Гърция нарича себе си македонци…
В икономически план не очаквам бързи резултати, нито гръцки фирми да се оттеглят от България. Гърция, както и България, е заплашена от изтичане на мозъци от години наред. И заплахата от бягство на млади хора, които са космополити, е за бъдещето на целия регион – опасността е да се превърнем в суровинен придатък и в ниско квалифициран обслужващ персонал. Гърците знаят, че децата, които днес напускат, са по-различни от традиционната гръцка диаспора след Първата световна война, със силни колонии в САЩ, Австралия, Западна Европа, която работи за тях. Т.е. реформите в Гърция за подобряването на качеството на живот са единствената възможна политика на новото правителство. 

Очаквам Сириза да се стабилизира в опозиция. Ципрас беше подценен като политик, когато дойде „от нищото“, но той е харизматичен и говори  добре на разбираем и в Европа, и сред гърците език, а може и да отправя силни послания. Той успя да закрепи гръцкото ляво, а в Гърция традиционно имат по една силна дясна и силна лява партия. Така двуполюсният гръцки модел оцеля благодарение и на Ципрас, и на това, че свързаната навремето със статуквото Нова демокрация си изигра добре картите. Заплахата от радикализация още съществува, но е овладяна. Нова демокрация усети настроенията на гърците, предложи силна програма и компетентно младо лице като лидер. Песента на Ципрас не е изпята, защото той игра много ловко и гъвкаво между крайно левите и крайно десните. И очаквам да продължи да играе на гръцката политическа сцена. 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Email
Telegram

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

 

За да получавате всички новини за Българската армия, изтеглете мобилното приложение ARMYMEDIABG от тук

Най-ново

Единична публикация

Избрани