Премиерът на Северна Македония каза неща, които сънародниците му знаят отдавна, но не смеят да ги споделят
Защо ли пък все повече у мен се натрупва впечатлението, че политическата действителност в Северна Македония заприличва на българската? Един скандал заменя друг, още не отшумели вълненията от предишния и хоп – на хоризонта се задават нови вълнения, нови въпроси, нови обвинения без отговори.
Преди години, докато работехме като кореспонденти на български медии в Скопие, с колегите там си правехме сметка с колко години назад от нашия „преход“ се движи местната „транзиция“. Отчитахме тамошната специфика, че освен това да променят обществените и икономически отношения, македонците трябва да се занимават усърдно и с изграждането на новата си независима държавност, и най-вече, със запазването на териториалната си цялост. Една такава най-груба сметка ни показваше, че братовчедите ни оттатък границата са най-малко с десетина година назад от темпото и резултатите на нашия „преход“, което означаваше, че много неща, които на нас ни минаха през главите, те биха могли да предвидят и предотвратят. Но за зла беда на цялото им възпитание и „мундщриране“ в годините на Титова Югославия, те са готови да се поучат от всеки друг народ, от всяка друга държава по света, само не и от България. Затова и са на този хал, да го кажем така.
Още не е затихнал скандалът с Катица Янева
ръководителката на Специалната прокуратура, нещо повече, той заплашва да се разшири и по другите етажи на властта. Янева бе заподозряна за участие в рекетиране на бизнесмена Орце Камчев срещу услуги, които го извадиха от ареста, после премахнаха мярката „домашен арест“ и накрая дори паспортът му – български, бе върнат за да може обвиненията за тежки финансови далавери богат македонец да пътува свободно извън страната си. Янева най-напред подаде оставката си, после се скри – била някъде да се лекува, след няколко дни загадъчно мълчание и пълна неизвестност отново се върна на работа, без някой да може да каже в каква битност поради факта, че вече официално бе връчила своята оставка. В същото време излизат нови факти за нейната евентуална, но все още недоказана причастност към скандала, и то в момент, когато съдбата на ръководената от нея от април 2015 г. Специална прокуратура за разследване на корупцията по високите етажи на властта около Никола Груевски ще се решава в парламента. Въпросът е дали Специалната ще остане изобщо като звено, макар и в състава на Основната прокуратура, или някъде по средните ешелони на съдебната система.
Та този скандал още не е затихнал и вероятно това скоро няма да стане. Но пък едно изявление на премиера Зоран Заев „застъпи“, така да се каже, ситуацията около рекета на Камчев и съдбата на Янева и ръководеното от нея звено. В интервю за гръцката ТВ „Алфа“, в отговор на въпрос на интервюиращия го журналист премиерът Заев си позволи да каже, че „…така се случи и при нас. С опита да се промени и изкриви цялата наша история
с взимането на световна, балканска и чужда история като наша, например, и без да ни е грижа как това влияе върху съседите, беше предизвикана ситуация буквално да бъдем скарани кажи-речи с всички съседи, които ни заобикалят, но същевременно затворихме и всички процеси на нашата интеграция в ЕС и НАТО“.
Това е „превод“, уважаеми читатели, на думите на Заев от пълния текст на интервюто му пред ТВ „Алфа“, който много медии в Скопие публикуваха, макар и след като вече бяха потекли обвинения срещу премиера за тях. Както се уточнява, преводът от гръцки на езика, който се говори в Северна Македония, е бил направен от сертифициран преводач, на когото може да се има доверие. Друг е въпросът дали моят „вариант“ е също толкова точен, но според мен, текстът в този си вид отразява цялостната същност и значение на това, което премиерът Заев е искал да каже на гръцкия журналист. И може би заради това той, журналистът благодари на Заев за искреността, с която той му е отговорил. А аз си позволих да се поровя и в български публикации по темата, и още повече – в медии от Северна Македония само заради едната прецизност, която професията изисква. Е, някакви особено разлики не намерих, пък и реакциите и тълкуванията бяха насочени главно и основно в посока на констатацията, че премиерът на Северна Македония Зоран Заев признава, че македонската история е създавана чрез кражба на историята
на съседите, и не само от тях. И че това създава кавги с комшиите, но и пречи на Северна Македония да върви по своя естествен и логичен цивилизован път към евроатлантическите интеграции. Слава Богу, след толкова години поне това са разбрали…
Впрочем, това – за кражбата на историята ни, е факт, който ние, в България, и българската историография отдавна знаем и се борим да разобличим, въпреки острата, неколегиална и недобросъседска съпротива оттатък границата. И може би затова признанието на Заев, но – обърнете внимание, казано в един конкретен контекст и предназначено за една конкретна публика пред един важен политически момент за Гърция и района – предсрочните парламентарни избори там, бе прието и у нас толкова еуфорично. Но е важно, че премиерът на Северна Македония мисли така, важно е, че той като политик и държавник последва президента Пендаровски, който от своя страна призна българската идентичност на македонския национален герой Гоце Делчев. Изглежда ще се окажат прави онези, които твърдят, че оценките за едно или друго историческо събитие или за дейността и живота на един или друг ще се дадат от политиците и тъкмо те ще бъдат важни. И докато Пендаровски си призна, че е произнесъл думите си за Гоце след дълги консултации с експерти, то най-малкото означава две неща. Първо, че Стево се опитва да се представи като модерен и откровен държавник, който не се срамува да търси чужди мнения, когато не е сигурен в своето. И второ, че все пак в Скопие има хора от гилдията, които мислят по-различно от закоравелите и бетонирани в застиналите си от времето на Титова Югославия позиции. Или пък виждат, но не си признават, че са градили цялата си научна, професорска и академична кариера на основата на кражбата на съседската история, предимно. На което се дължи и социалният им статус в обществото, твърде добър, впрочем. А и като гледам кой реагира публично на думите на Заев, като например бившата лидерка на партията ДОМ, депутатка в парламента, но и дъщеря на починалия неотдавна идеолог на македонската историография акад. Блаже Ристовски – Лиляна Поповска. Цялата нейна кариера се дължи именно на баща й, когото сега, обвинявайки премиера в предателство, посмъртно се опитва да защити.
Като кореспондент от професионален интерес съм ходил в кабинетите на доста от техните историци и от чисто любопитство съм се заглеждал в заглавията на книгите по рафтовете там. Да не казвам голяма дума, ама поне 50% и много повече от книгите са български издания по темата, с която въпросният историк се занимава. Тогава, каква му е работата, освен да преписва българските си колеги, но вместо българин, българско, български, просто да пише – македонец, македонско, македонски
Един вид ревизионизъм на трудовете на българските историци, за които те са хвърляли години труд по архиви и библиотеки. Един такъв, в чийто кабинет съм бил няколко пъти, сега е член на македонската част от съвместната комисия по история и образование…
В интерес на истината, в отговор на критиките, Заев се опита да обясни, че под кражба на историята е имал предвид преди всичко политиката на антиквизацията, която режимът на Никола Груевски водеше и която доведе до смразяване на отношенията с Гърция, пълна изолация и блокиране на пътя към ЕС и НАТО. И изобщо цялото му интервю беше някакъв, но недостатъчно сръчен опит да спаси Преспанския договор с Ципрас, който вече очевидно слизаше от властта за сметка на Кириакос Мицотакис. Но признанието си е признание, оценката от премиера на Северна Македония си е валидна и тя трябва да бъде приветствана и поощрена.
